Зиги, длъжни сме да опитаме. Въпреки всичко, което сме преживели в нас все още има вяра. Ако вярата умре тогава е страшно.
Аз лично вярвам, че ще успеем

Защо бе зайко? Какво казват? Изненадана съм. Сигурно са прекалено далече от мисъл за родителство или не знам какво може да причина.  Моите приятели пък обратното - ядосват се, че това е най-важното за нацията, а държавата нехае по този въпрос и много ме подкрепят. Съмнява ме да е поза, достатъчно сме близки.

Може би са били с "промити" съзнания от журналистите, защото тогава имаше една кампания по ТВ - вижте, дават пари за ин витро, а за горките деца с едикакво си заболяване не дават. Та, същите думи ги чувах, допълнени с това, че Щерев е депутат и си има клиника, която трябва да пълни с пациенти. Глупости, общо взето.

...тогава имаше една кампания по ТВ - вижте, дават пари за ин витро, а за горките деца с едикакво си заболяване не дават...

 
E, докато обществото разсъждава точно по този начин, решение на проблема скоро наистина няма да видим. Освен това, докато обществото смята, че какъвто и да е проблемът при двойката, единственото необходимо е да се "успокои", а останалото са капризи... на насочилите се към инвитро няма да се гледа с добро око.

Много ми се иска някой да ме опровергае и да ме обнадежди, но не ми се вярва. Успехи на всички в личните и общите битки!

Зиги, нали знаеш, че сдружението се подготвя за среща с президента, на която ще бъдат представени и голям брой отговорни за здравето институции. Освен това е възможно наш представител да присъства на заседанията на парламентарната комисия. Не зная дали точно това може да те обнадежди, но без натиск във всички посоки няма да стане. А аз виждам как нещата в областта на репродуктивното здраве вървят напред, макар и доста по-бавно, отколкото ни се иска, макар и с много спирания, но все пак вървят напред и в правилната посока.

Не зная дали точно това може да те обнадежди, но без натиск във всички посоки няма да стане. А аз виждам как нещата в областта на репродуктивното здраве вървят напред, макар и доста по-бавно, отколкото ни се иска, макар и с много спирания, но все пак вървят напред и в правилната посока.

Мисля че Мели е много права!
Докато човек не се сблъска с нашите проблеми - незнае че съществуват!
А когато се сблъска трябва да докаже че това просто не е каприз!
Мисля че една доста - голяма част от "трезвомислещите хора" в нашето общество го разбират и ни подкрепят. И много неща са направени по този въпрос и се правят. Самият факт че съществува програмата за "Безплодие при жената", Сдружението, Интернет - страниците, форумите /най - вече последните/.
Наистина повечето от нас предпочитат "анонимност". Но как да се бориме с невярващите, с институциите, които са адски корумпирани и безотговорни", с бездушието и пр., освен очи в очи и с протести под всякаква форма?!?
Мисля че сме на прав път и трябва да продължаваме, ако не успеем, поне ще помогнем на тези след нас!

Защо трябва да се отказваме?!Когато има избори никой не се отказва от нас.Когато трябва да се плащат здравни осигуровки-парите се прибират веднага.Ще се борим и ще раздухваме проблема докато спечелим войната.Да,страх ни е да се покажем "на светло"(повечето от нас)Нима хората страдащи от епилепсия,астма,рак и т.н не ги е страх.Показват се защото живота им е заложен на карта.А на нас щастието ни е заложено на карта.Кои са те за да решават как да живеем ние?Не бива да позволяваме друг да определя живота ни.Има много хора които немогат да си позволят всички лекарства.Теглят заеми за процедурата и чакат лекарства от касата-поне един път да опитат.Само и само да имат щастието на едно нормално семейство.Нима усещането след поредния неуспешен опит не те зарежда с повече сила и вяра-че този път ще успееш?!Нима е малко болката която ни кара да се чустваме различни,непълноценни и какви ли не още!Хората са казали"не питай старило,питай патило"!Затова не ни разбира и обществото.Защо трябва да се предаваме.Ние сме държавата!Не те!!Не те ще решават моето щастие,моят живот и моето бъдеще.Аз немога да си позволя това унижение!

Зиги, благодаря ти за песимизма!
 Моята амбиция  и моят хъс имат един вечен двигател и това е песимизма у хората.
  Този свят принадлежи на "лудите"!

Знаете ли какво ми прави впечатление?
В последните 3-4 години излизам предимно с хора с моите проблеми (логично защо се дистанцирах от старите си приятели) и като седнем в заведение темата избива все натам. Прави ми впечатление, че винаги като заговорим за това от съседните маси спират да си приказват и ни слушат. Ами как няма да ни слушат като я им се е случвало и я не да се заговори на маса за сперматозоиди, фалопиеви тръби и  маточна лигавица. А като погледнем на улицата и около нас всяко шесто семейство в репродуктивна възраст (15 %) е с подобни проблеми. Според мен за този проблем трябва да се говори непрекъснато не да се крие като някаква "срамна болест", а да си говорим за него както за болки в стомаха и дископатия. Моите колеги и приятели (най-вече колегите) са в течение с всичко от самото начало дори като видят, че ще дават нещо по телевизията по тези въпроси ме предупреждават винаги. Аз лично не се срамувам , нито пък крия (както много жени), че бебенцата ми са заченати ин витро, напротив винаги когато стане дума (имате ли в рода близнаци и т.н) го подчертавам. И много често се намира някой, който да ме потърси за информация или съвет (една колежка на сестра ми, а наскоро и едни приятели на бившите ни квартиранти). Нищо срамно няма в това да имаш здравословен проблем, да се лекуваш и да го излекуваш! А това е много важна тема! Дори и за това, че самото отлагане с години на лечението задълбочава проблема и намалява вероятността за разрешаване.

Аз съм от тези, които имат проблем с показването "на светло". Не защото ме е срам, нито защото ме е страх от нещо.
Причината е, че познаваме хората около нас и не искаме да ни гледат като най-нещастната двойка на света. Ние нямаме познати или близки с нашия проблем и никой няма да го приеме като нещо нормално, което си има решението. Ще започнат съжалителните погледи, старателното избягване на темата за деца, а кой знае, може и да спрат на детски рожденни дни да ни канят. Защото вече от години ни правят намеци за бебе и знам, че ако се разбере причината, ще почувстват огромно неудобство и ще се отдръпнат.

Така стоят нещата при нас. Предполагам, че има и други семейства на нашето мнение. Благодарна съм, че го има този форум и че го открих за себе си. В него намирам не само отговори на много въпроси, но и хора в моето положение, от които не изпитвам никакви притеснения да споделя, да попитам, да обсъдя. Благодаря, че ви има, момичета. И искрено се надявам да ставаме все по-малко тук и все повече във форумите за майки.

А що се отнася до песимизма на zigi - аз съм оптимист, че ще се радуха темата. Все някой по институциите ще намери полза за себе си, ако не от съчувствие, поне за лична облага да се занимае с темата.

Стискам палци да се случи скоро!

Момичета, не мога да вляза в петицията от събота! Вие успявате ли? Да не са ни хакнали или да тече някакъв друг саботаж? Параноя ме гони, ей!

Момичета,ще имам възможност да говоря лично с м-р Гайдарски.По стечение на обстоятелствата ние сме роднини.
Трудно и не много често говорим,но сега в края на месеца ще седим на една маса/брат ми ще се жени/ :cheerleader:Непременно ще повдигна горещата за всички нас тема!!
Необещавам чудеса,но ще се постарая да бъда полезна!!!

Аз влизам.

coookie и аз влизам.Но пък от вчера неможех да вляза тук.

Според мен за този проблем трябва да се говори непрекъснато не да се крие като някаква "срамна болест", а да си говорим за него както за болки в стомаха и дископатия. Моите колеги и приятели (най-вече колегите) са в течение с всичко от самото начало дори като видят, че ще дават нещо по телевизията по тези въпроси ме предупреждават винаги.

Сигнус, и аз като теб смятах, че нямам проблеми да споделям с колегите... И знаеш ли какво стана... Миналия weekend, Team Building & Evaluation на морето... Строго порицание, за това, че съм си разказвала личните проблеми на колегите.... И това от шефката, която самата тя имаше проблеми и тн.... НЯМАМ ДУМИ!!!

Обещавам, няма да се ядосвам  много

Цитат на: cygnus в Октомври 01, 2006, 07:44:14 am

Според мен за този проблем трябва да се говори непрекъснато не да се крие като някаква "срамна болест", а да си говорим за него както за болки в стомаха и дископатия. Моите колеги и приятели (най-вече колегите) са в течение с всичко от самото начало дори като видят, че ще дават нещо по телевизията по тези въпроси ме предупреждават винаги.

Сигнус, и аз като теб смятах, че нямам проблеми да споделям с колегите... И знаеш ли какво стана... Миналия weekend, Team Building & Evaluation на морето... Строго порицание, за това, че съм си разказвала личните проблеми на колегите.... И това от шефката, която самата тя имаше проблеми и тн.... НЯМАМ ДУМИ!!!

Обещавам, няма да се ядосвам  много

Да допълня темата и аз. Моите колежки знаят, че имам проблем, но любопитството на някои какво точно правя и къде е причината е направо обидно, защото се усеща, че е с цел да бъде използвано в подходящия момент да ме уязви (имало е и такива случаи, даже не искам да си ги спомням  ). А думи от рода на "е, значи не е защото си си поживяла"  направо ме побъркват. И всичко това казано от хора с претенции за интелигентност доста над средната и с камара научни титли, не става дума за чистачката кака Пена образно казано. Имам и няколко свестни колежки, но са малко за съжаление. Та затова предпочитам никой да не знае какво точно правя и какви точно са ми проблемите.

Цитат на: cygnus в Октомври 01, 2006, 07:44:14 am

Според мен за този проблем трябва да се говори непрекъснато не да се крие като някаква "срамна болест", а да си говорим за него както за болки в стомаха и дископатия. Моите колеги и приятели (най-вече колегите) са в течение с всичко от самото начало дори като видят, че ще дават нещо по телевизията по тези въпроси ме предупреждават винаги.

Сигнус, и аз като теб смятах, че нямам проблеми да споделям с колегите... И знаеш ли какво стана... Миналия weekend, Team Building & Evaluation на морето... Строго порицание, за това, че съм си разказвала личните проблеми на колегите.... И това от шефката, която самата тя имаше проблеми и тн.... НЯМАМ ДУМИ!!!

Обещавам, няма да се ядосвам  много

E, нямам думи! А те как споделят колко зъба има детето им и колко пъти е акало оня ден! Може да се страхува от дума на дума да не стане дума и за нея. Ама какви са тези шефове да им пука за какво си приказват подчинените им в личен разговор?  Моята шефка е злато в това отношение жената! Според мен е много важно това отношение на колегите. При първия опит освен огромното напрежение за самата процедура ме свиваше стомаха постоянно да не разберат в работата какво правя. Е в крайна сметка разбраха и нищо

От всичките ми познати и приятели, само ние сме проблемни. Другите се ожениха доста след нас и вече дундуркат бебетата си. Но всички много ни подкрепят и никога не се притеснявам да обсъдя следващата си крачка в лечението с тях. всички подписаха петицията и стискат палци да успеем с нея. За което съм адски благодарна. Не се чувствам неудобно, в крайна сметка нито една от нас(във форума, а и извън него) не си е пожелавала за коледа и рожденните дни мъките през които минава. Пътят е дълъг и труден и дано всички имаме сили да го извървим.Всеки път когато момиче от форума се похвали с така чаканите две чертички, усещам нов прилив на енергия. Чувствам се обнадеждена да продължа напред. А тези, които не ни разбират и си мислят, че да искаш дете е каприз, мога само да съжалявам и мога да се радвам, че в най-близкото си обкръжение съм лишена от такива особи.
Пожелавам успех на всяко момиче от този форум, защото всички заслужаваме да прегърнем нашите бебета!