0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Как се справяте с въпросите?
« -: Август 29, 2006, 16:35:54 pm »
Здравейте момичета!
Аз съм на 37год. а мъжът ми е на 30год.
Не можем за сега да имаме деца,защото мъжът ми е с големи отклонения в спермограмата,поради пролактином,открит наскоро.
Тъй като аз съм на 37год.повечето роднини и познати мислят,че в
мен е причината и ежедневно съм принудена да слушам съвети,да търпя упреци,че съм много закъсняла за бебе.Родителите ми са отчаяни и когато им казвам,че нямам проблеми,а просто бебето ще
дойде малко по-късно,те не ми вярват.Не искам да споделям здравословните проблеми на мъжа ми с никого,защото сега съжаляват
мен,а ако кажа ще съжаляват и двамата.
Мисля,че борбата със стерилитета е като всяка друга борба и на нас,
които водим тази борба ни е нужна сила и увереност а не съжаление.
Как се справяте с всичко това?
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #1 -: Август 29, 2006, 16:55:50 pm »
Да, права си, борбата си е борба, а за фалшивата добродетел съжаление към ближния пък да не говорим. Не само заради годините, мнозина по презумция приемат че проблемът е в жената. Ние за щастие сме максимално пощадени от въпроси, напътствия и подмятания но неизменно и това се случва. Причината и при нас е мъжки фактор. И аз като теб не считам за необходимо да обяснявам на родители и други какво и как, проблемът е общ, ние така го чувстваме, от двама ни зависи разрешаването му. Подкрепям те в размишленията ти, пожелавам на вас, на нас и на всички ни бързо справяне с неудачите. Вярвам, че друг път няма!  :D
Целувки! 


МОМИЧЕТА, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ПРЕГЛЕД НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА, НАПОМНЯЙТЕ НА БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛКИ!!! http://www.mamolog.info/profilaktika
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #2 -: Август 29, 2006, 16:59:25 pm »
mectatelka , много точно си го казала.Но за съжаление другите ,на които не им се налага да "воюват" не могат да го разберат.
Мисля,че борбата със стерилитета е като всяка друга борба и на нас,
които водим тази борба ни е нужна сила и увереност а не съжаление.
Как се справяте с всичко това?
За момента никак.Моят съпруг е студент(следва 2-ра магистратура ва ТУ-София).Благодарение на това ,когато близки и познати повдигнат въпроса"Какво още чакаме?" и т.н. аз винаги им казвам "има време, нека първо Иван да завърши пък после ще гледаме бебета"Така отклонявам вниманието от нас и си спечелвам малко време с надеждата , че този месец(може би) ще победим .
« Последна редакция: Септември 01, 2006, 09:56:18 am от pissa »
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #3 -: Август 29, 2006, 17:52:25 pm »
Аз просто отговарях, че имаме проблем и бебето не става, но се лекуваме. Никога не съм лъгала, че чакам, има време, млади сме още и т.н и т.н. Пробвайте, на мен ми беше много по-лесно от колкото да се чудя какво да измисля, а и когато кажеш, че не става хората се смущават и не знаят как да реагират, и просто спират да питат :wink:
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #4 -: Август 29, 2006, 22:03:41 pm »
Аз си измислях по нещо до първите 2-3 години! - /но и незнаех, че ще си стигне до тук/ Сега и да лъжа няма кой да ми повярва, изминаха 10 години, и отдавна не се притеснявам да отговарям на такива въпроси. Крайно време е да приемем положонието, и Стефи - УЖАСНО си права са смута в лицата им, след като им кажа, че чакаме дете от толкова време, даже понякога изпитвам задоволство от смута им.
Аман, винаги има някой любопитен, недорзбрал, някой дето да си вре носа дето не му е работата...
Кураж мацки!!!
Все някога и ние ще станем майки, и то какви майки ще сме... :bighug:

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #5 -: Август 30, 2006, 00:44:05 am »
УЖАСНО си права са смута в лицата им, след като им кажа, че чакаме дете от толкова време, даже понякога изпитвам задоволство от смута им.
Аман, винаги има някой любопитен, недорзбрал, някой дето да си вре носа дето не му е работата...


А аз си мислех, че нещо съм извратена да чувствам такива неща, но явно така ни олеква  - е поне малко.
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #6 -: Август 30, 2006, 10:26:06 am »
И за си казвам "право куме та в очи", дето има една приказка  :D

Пък и да си кажа честно, явно хората, с които контактувам, са много разбрани - един не ми е казал една дума на въпреки, подигравка и т.н.... Не ме гледат и със съжаление - просто аз съм нормален човек, който се бори да има дете, и ще го постигне...
Честно ви казвам - пожелавам на всяка от вас да работи с такива хора като моите колеги  :D

Отделно, че родителите ми винаги са били най-добрите ми приятели, и те са напълно запознати със случая... какъв е проблема, какво смятаме да правим и т.н. ... Виж, със свекърите случая е различен, но това си е лично решение на милото, и тъй като това все пак са неговите родители, уважавам решението му....


Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #7 -: Август 30, 2006, 10:42:17 am »
И аз съм "за" право в очите, без обяснения къде е проблемът - напоследък дори много ме забавлява, как някой като ми задудне, "Хайде, кога и вие..." или други глупости, като му кажа направо "Ами ние не можем да имаме деца" - изумлението в очите и безпомощността, че не знае какво да отговори искрено ме забавляват - в крайна сметка много е лесно да говориш, когато нямаш проблем, ха да те видим като се изправиш пред някой с проблем какво ще кажеш?
А най се нервирам на реплики от рода - "Гледай ги тия - гледат куче вместо да гледат деца." - е направо изперквам, но те са все от непознати, та на тях им отговарям - "Ами родете си вие и си гледайте.". Предвид обикновено напредналата възраст на индивидите, позволяващи си тези забележки, обикновено реакцията е бурна.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #8 -: Август 30, 2006, 22:09:12 pm »
"Гледай ги тия - гледат куче вместо да гледат деца."

Аман, винаги има някой любопитен, недорaзбрал, някой дето да си вре носа дето не му е работата...

Ох,момичета,не знам!Писна ми от такива въпроси!То,това си е живо изтезание! :trash:Даже имам една колежка,която много се вълнува:"Защо  чакаме още?"Постоянно намира начини да ми "напомни"че ми е време и т.н.Другата ми колежка(в майчински е),с която съм споделяла,че не се получава"чудото"при нас и работим по въпроса,когато идва да ни види се държи така сякаш е единствената майка на света!В погледа й се чете"Видяхте ли,аз успях,нещастници такива!"Да й е живо и здраво!Но прекалено много се "надува с това си постижение" :blob10:!Отдавна не давам обяснения и не се смущавам както преди!Обикновено казвам,че това не ни е цел номер едно сега! Аман от такива "доброжелатели"! :balk_149:
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #9 -: Август 30, 2006, 23:06:47 pm »
И аз все още лъжа, че изчакваме с бебето, но кой ли ми вярва!?!
Вече 6 години не става, и предполагам че на всички им е ясно, че не мога да забременея. Не знам, ако започна да казвам, че не мога да имам деца дали ще ме оставят на мира???  :balk_159:
И на нашата улица ще изгрее слънце!!!

*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #10 -: Август 30, 2006, 23:44:17 pm »
Аз, доста трудно изживявам въпросите на любопитковците, въпреки че би трябвало вече да съм свикнала, броейки годините, в които се борим за детенце. Все още ми става тежко :(, когато някой ме заразпитва. На най-близките съм казала, че имаме проблем, но на такива, които всеки ден живеят само и само да разконспирират поредната клюка и после да я разнесат, да ти дават съвети как да действаш за да стане и после да те сочат зад гърба, въобще не давам отчет. Наглите хора са навсякъде, като започнем от съседи и стигнем до не чак толкова доброжелателни роднини и познати.
Това е, опитвам се да се сдържам пред хората (независимо кои са), но тайничко вечер като се сетя и не мога да заспя. Не знам дали някога ще мога да го преодолея и да си кажа, че не ми пука от хорските въпроси.
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #11 -: Август 31, 2006, 12:28:36 pm »
В началото и ние отговаряхем уклончиво - млади сме, има време, дрън-дрън... Сега започнахме да казваме като ни питат - работим по въпроса (лекуваме се, правим изследвания) и скоро трябва да стане. Не обяснявам какъв е проблемът при нас, защото колкото пъти съм пробвала, ме гледат сякаш им говоря на китайски. И някои почват да ми обясняват как като пия фолиева к-на и правим Кекс на 13-14ти ден от цикъла ще стане. Абе уж интелигентни хора са край мене, ама ... Не може да ни разбере човек, който не го е преживял :( И дано по-малко двойки да минават през това, което всички ние тук преживяваме!


Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #12 -: Август 31, 2006, 17:00:07 pm »
Хмм, моите близки, приятели, колеги и роднини явно пък са много деликатни - никой нищо не пита, а сме семейство вече 2+ години (е, пробваме от преди, но това няма как да го знаят).
Може би пък не питат, щото аз пък казвам, особено на близките ни приятели, че работим по въпроса. И на колеги, при нужда, казвам - сега работим по въпроса - и хората сумират 2 и 2, предполагам. Факт е, че никой не пита, нито подмята какво чакаме. Родителите също - никой нищо не казва по темата, даже ми е неловко. При нас имаше един по-деликатен момент - в началото, когато бяхме с по-ясно изразен мъжки фактор. Аз на нашите не исках да казвам, че това е проблемът. Обаче някак се надявах мъжа ми да обясни на техните горе-долу ситуацията (щото се чудя някой път свекърва ми какво ли си мисли). Ама мъж ми не стига, че нищо подобно, но като си правих диагностична лапароскопия (бях толкова горда със себе си, че ето, правя тази жертва за общото ни благо) - казал на техните, ами тя е оперирана, женски работи - идваше ми да го убия, колко неделикатно спрямо мен! Та хората 100% си мислят, че в мен е проблемът :?
Благодаря ти, Бени!







Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #13 -: Август 31, 2006, 17:13:26 pm »
Няма как да се скрие очевидното, ясно е че нямаме деца, ясно че искаме да имаме, очевидно е че има проблем. На родителите, моите и неговите, не сме разказвали нищо конкретно, освен че вземаме необходимите мерки. Твърдо сме против това да ги държим подробно в течение за всичко. Достатъчно са им проблемите около братята ни и семействата им, не бихме искали да прекарват безсънни нощи, бидейки не-добре запознати със съвременните методи за справяне със стерилитета. Кога моят баща например би смелил понятието ИКСИ, едва ли ще запомни и точното наименование. Или пък свекърва ми, ми тя ще вдигне кръвно до небето, ако разбере че трябва да извадим 7 бона за да станем родители. Далече са от нас и няма как да получат подробно обяснение за нещата. Знам ли какво могат да си въобразят, какви нерационални страхове могат да ги налегнат. Човек не се стахува от проблема само когато лично е зает с разрешаването му, така знам аз!   


МОМИЧЕТА, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ПРЕГЛЕД НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА, НАПОМНЯЙТЕ НА БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛКИ!!! http://www.mamolog.info/profilaktika
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #14 -: Септември 01, 2006, 05:41:24 am »
Здравейте.В началото и аз послъгвах-''сега уча'',после-''да си намеря добра работа'' и т.н.,но като минаха  годинки,бебето не ставаше и не става,вече не ме и питат(9 год).Не съм съгласна,че родителите не трябва да знаят-особено майка ми или свекърва ми,както мойта,така и неговата се притесняват,искат и те внучета.В момента съм в Америка,и поне тук няма кой да ме пита,гледа и одумва.Преди време(може би 2-3 год,откакто сме били женени)една моя роднина срешнала майка ми,тя била на единия тротоар,майка на другия,оная се развикала''айде,ма,какво става с Данчето,няма ли си още?'',лелееее,тази жена не искам да я видя вече.Никога не съм предполагала,че на мене може да ме сполети това-да милея за детенце.Мили момичета(жени),никой не може да ни разбере,докато не му дойде до главата,но-СЪДБА.

                 :balk_146:
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #15 -: Септември 01, 2006, 10:33:29 am »
Мили момичета(жени),никой не може да ни разбере,докато не му дойде до главата,но-СЪДБА.

                 :balk_146:
Така е!Затова и не очаквам разбиране от такива хора!Нормално е така да разсъждават,но на никой не го пожелавам да му се случи.Иначе е добре родителите да са запознати с "проблема".Само тука е мястото,момичета! :grouphug:Не знам колко още бих издържала,ако не ви бях намерила! :heartbeat: :bighug: :heartbeat:
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #16 -: Септември 01, 2006, 11:01:07 am »
Като чета всичко това и си мисля, че някои хора живеят само, за да нараняват другите. С едната ми баба никога не съм била близка, тя е особен човек и от може би 10 години дори на улицата не ме поздравяваше. Не само мен, и брат ми и майка, но на нас така ни е по-добре. В крайна сметка преди месец отишла на работата при майка ми и й казала, че докато не отдида да й целувам ръка и да й се извиня (само дето не знам защо) цитирам Ще ходя ялова цял живот....
=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #17 -: Септември 01, 2006, 11:29:46 am »
Розинка :flower:,не можеш да ги промениш,можеш да ги игнорираш!
От мислите, от съзнанието,от чувствата-били те и с негативен знак!
Винаги помним това което ни е засегнало дълбоко!
Дори и тази жена,извини ме тя баба не може да се нарече!
(В моите спомени и представи бабата е нещо свято,
тя може да дарява само обич,спокойствие и мъдрост!)
Хората сипейки обиди и наранявайки,осакатяват само себе си!
Остави ги на собственните им черни мисли!
Това последното,което си написала,е немислимо!
И много грозни думи от нейна страна!
Изгони го от главата си!То не е реално!
Въпрос на време е да се случи при теб :sunshine:!
           :grouphug2:
« Последна редакция: Септември 01, 2006, 15:30:20 pm от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #18 -: Септември 01, 2006, 16:04:29 pm »
Абе, баби!  :?
Тя, мойта много ме обича и милее, ама и тя не се въздържа да изръси простотия цитирам *кой знай колко аборти е направила, та сега как ше забременее...* - даже майка ми се беше афектирала, че няма да й говори повече... Е, аз какво да й кажа, а? Че нямам нито един аборт по собствено желание и да й обяснявам за извънматочна бременност, за кюретаж напълно излишен, за неспасената ми тръба пак поради лекарско... поведение, да го наречем, за срастванията след това, цветни снимки, прегледи, рев, неуспешен опит инвитро, лапароскопия и махане и на другата тръба, лекарства, надежди, безсъници и отчаяние, обвинения,... какво можем да разказваме на хора, без значение колко са ни близки или просто минават от другата страна на улицата, на хора, които даже не са и чували за подобни проблеми и не могат и да знаят какво е да не можеш да имаш дете; да не говорим за специфичната терминология...
По-добре се опитайте да говорите за тея неща само с хора, които знаят за какво говорите и знаят как се чувствате, за да нямате излишни демони; запазете възможно повече от силиците си заради вас самите, а и заради мъжете си. Че трябва да оцелеем и след това, ей!
Прегръщам ви всички много!
 :bighug:
Re: Как се справяте с въпросите?
« Отговор #19 -: Септември 01, 2006, 16:07:59 pm »
Много прост народ има  :(  :(  :(
Благодаря ти, Бени!