Здравейте, момичета!
Току що се регистрирах тук и ще си изнеса на бързо проблема: на 31 години съм, от Варна, имам еднометриозна киста на ляв яйчник с последни известни размери – 4 – 5 см. Пациент съм на д-р Александров от Варна, на д-р Кирчева и д-р Даскалови от Пловдив. От близо година съм в борба със себе си да се оперирам ли или не. Д-р Александров препоръчва лапароскопска пластика (нормално е, той си е хирург), д-р Кирчева и д-р Даскалови не препоръчват оперативна намеса засега. Аз не зная какви реални шансове имам да забременея по естествен път. Много четох по въпроса (щото по принцип си копая за всичко ) и не съм убедена, че операцията ще ми разреши проблема. Знам, че много от вас ще кажат „бързо-режи се!”, но дали това е правилният път и начин? През юни месец имах консулт и при д-р Жоро Пелев (Пловдив) и той не препоръчва операция. В по-неформален разговор с него ми сподели, че около 30 % от жените във фертилна възраст имат ендометриозни образования, но това не им пречи да забременяват и раждат (!?!?). Освен това никой не може да ми гарантира, че чудото няма си дойде на мястото веднага след операцията. Доколкото прочетох няколко теми – с право се чудя дали да правя нещо или не.
Мили момичета, минах (както и всички вие) през етапите на „сълзите”, на „отчаянието”, на „спешните мерки” и се задържах в етапа на „разума”. Мисля да си остана в този етап. Харесва ми. Почти имам усещането, че си контролирам тялото (каква еретична мисъл  ).
Кажете ми, вие какво мислите по въпроса – безсмислени ли са тези оперативни намеси при ендометриоза?
Има ли момичета забременели въпреки образованията си и родили здрави деца?
Много ми се ще да вярвам, че ще има дискусия по този въпрос.

Здравей, Жужка!

Аз имам същия проблем като теб. Преди около 2 месеца след преглед с вагинален ехограф се установи "шоколадова киста" 40/40 мм на десен яйчник. Предписаха ми Диане 35 по схема 21 дни прием, 7 дни почивка. И така трябва 3 месеца, след това контрола за да се види развитието на кистата. И понеже изпитвам панически ужас от всякакви оперативни намеси, освен хапчетата започнах да пия и билки. А понеже съм от Бургас, ходих 5-6 пити на лугата в Бургаските солници и солидно се мазах с кал. Надявам се да има някакъв ефект. Последното ми хапче от 3-месечния курс на лечение е 30.09, а на 2.10 ще разбера дали кистата е намаляла или не. След това смятам да потърся второ мнение при д-р Александров. И на мен не ми се иска оперативна намеса, но ако това е единствения шанс да се премахне кистата, най-вероятно ще се подложа на лапароскопия. Още повече, че вече ми писна все да ме боли долу ниско корема.

Каквото и да решиш ти желая много успех!

Поздрави 

Абе вие пък направо ме хвърлихте в оркестъра. До сега лично аз не съм чувала някой да се е лекувал без оперативна намеса, сигурно това са нови тенденции, пък и на който не му е доказана ендометриозата и е забременял как да ти каже, много хора имат или са имали кисти, но какви са всъщност не се знае. Нещо не ми звучите правдоподобно и двете. Или аз не съм разбрала какво ми е казал някой от споменаваните лекари. Как ще си вземеш лекарства ако нямаш протокол с хистология. Хайде обяснете като не се оперирате поне лекувате ли си или седим и си чакаме. Не ми казвайте че тез мъки можеше и да си ги спестя.

Здравей, Ледена Луна!Не зная ти колко консулта направи преди да решиш, че си заслужава оперативната намеса, но аз направих десетки и продължавам да правя. Правя изследвания периодично (и съответно даваме луди пари с мъжа ми затова). Аз не вярвам 100 % на медиците. Вярвам на тялото си. Преди да установят, че имам еднометриозна киста не съм имала никакви симптоми за наличието на такова образование. Ударът ми дойде като гръм от ясно небе. Не след дълго време установиха и мастопатийни образования на двете ми гърди. В резултат-тотална хормонална каша в организма ми.
Привърженик съм на хомеопатичната медицина. От години не съм приемала антибиотик. Доста сериозни доводи трябва да ми даде медик, за да ме убеди че ТРЯБВА да се оперирам. Доста гинки в РБ вече споделят мнението, че ендомтриозата е СЪСТОЯНИЕ на организма. Същото мнение масово се споделя и за мастопатията. След като си имала вземане даване с това чудо-еднометриозното образование трябва да си наясно, че то може да се появи навсякъде, където тече артериална кръв, т.е. в целия организъм. Има случаи, при които има открити такива образования в мозъка, в бял и черен дроб, въобще навсякъде. Сега си представи колко случаи има в които тези образования не са били откривани. Счита се, че предразположеността към такива образования се предава по генен път. Майка ми е имала такива – на шийката на матката. Там образованията болят жестоко. Е, да се чудиш как и аз и сестра ми сме на този свят.
Та значи: ти си направила своя избор и да съжаляваш за това няма никаква полза. Аз лично те поздравявам, защото най-вероятно не си се колебала. Но, аз не смятам, че операцията ще е решение на моя проблем. Знаеш, че при всеки цикъл от матката се отделя ендометрий. По някакъв необясним начин живи клетки от него попадат в артериалната ни кръв и се чудат къде да се загнездят. Имунната ни система НЕ ГИ приема като чужди тела, най-вероятно защото е отслабнала от това, че по цял ден седим зад компютрите и дишаме офисен въздух. Знаеш, най-вероятно, че ендометриозните образования се откриват най-вече в развитите страни (при почти нулево срещане в арабския свят, например-не казвай, че там няма развита медицина, о те са светлинни години напред от Бг). За мен се налага следната схема – стрес, нарушен баланс в организма, паднала имунна защита, възпаления, аномалии.
Не се намери медик, който да ме обори. Странно защо?

здравей,жужка!!!

и аз досега не съм чула някой да се оправи без лекарска намеса!
според мен една оперативна лапароскопия е най-доброто решение.

аз лично го изпитах по много странен начин на гърба си.накратко:
на 22г ме отварят за коремна операция,но откриват шок.киста и ме оперирват като махат целия яйчник с тръбата.на 26г забременях,но ..уви мисед(19г.с.)тогава някой се беше изказал,че може да имам остатъци от ендометриоза.а тя-се хранела с кръв.т.е това да е убило бебето ми.този някой се оказва прав за остатъците.след 2г от бременноста си си направих лапароскопия-да имаше я отново!!!тогава ме и лекуваха след лапароскопията
така,че според мен мисли трезво и действай!!!
успех каквото и да предприемеш!!!

Жужка, видно е че си яко против операцията, знаем че все още не са известни истинските причини за появата на ендометриоза, останалото за отпадане на оргамизна сугурно е вярно и аз имам подобни мисли и успоредно с лечението вземам и добавки точно в тази насока, не съм имала хормонален дисбаланс, преди време също бях противник дори и на лапароскопиите, но сега съжалявам че не се отправих направо натам, щях да си спестя мноого сълзи. Няма нищо лошо да пробваш като си решила хомеопатия, но времето лети по-бързо от колкото на нас ни се иска. Ще завърша със седното което по-горе не си разбрала, Ендометроиза се доказва с хистология, това дето се вижда на узи е съмнение. Така че ако някой лекар е предложил да не бързаш с операцията явно ти е назначил и лечение за евентуално спукване на въпросната киста ако е нормална. В моята теория на вероятностите обаче става страшно ако се спука ендометриална киста. Успех, завиждам ти на оптимизма.

Аз имах ендометриоза на левия яичник.Веднага се оперирах и.......след близо 4-години напразни опити за бебе,етап на сълзи,тръшкане,обезверяване,ето ти го резултата:синът ми вече е на 3 месеца и ме прави наи-щастлива на света!!!
Днес дори и белези не са останали от лапароскопиата!!!

Здравей Жужка,
аз мисля като луничката, не може да се докаже ендометриоза само с УЗ. Най-вероятно се съмнямат докторите и затова не са настоявали за операция. Според мен обаче 4-5 см. киста не е шега работа и изчакването надали е най-разумното решение. Лапароскопията не е толкова травмираща операция и организма се възстановява много бързо след това. А и е най-добрият начин за точна диагностика. Не се опитвам да те агитирам за операция, просто изказвам своето мнение. На каквото и да се спреш ти желая успех!

Ледена Луна каза:

Нещо не ми звучите правдоподобно и двете. Или аз не съм разбрала какво ми е казал някой от споменаваните лекари. Как ще си вземеш лекарства ако нямаш протокол с хистология. Хайде обяснете като не се оперирате поне лекувате ли си или седим и си чакаме. Не ми казвайте че тез мъки можеше и да си ги спестя.

Здравей, Ледена Луна!

Явно постинга ми звучи объркано и затова не си ме разбрала. Аз в момента вземам противозачатъчни, а октомври месец, когато свърша 3-месечния прием, смятам да се консултирам и с д-р Александров от Варна. И ако той сметне, че трябва да ми се направи лапароскопия, то тогава без съмнение ще я направя. Изчела съм доста материал за ендометриозата и знам, че единствения 100% сигурен начин за диагностика на ендометриозата е лапароскопията.

Поздрави

Здравейте на всички!
Явно и аз не съм била ясна, периодичните ми излседнвания са за хормолните отклонения. Ендометриозата е доказана. Не съм си и помислила да се отърва от кистата с билки. Както всички знаем това е невъзможно. Просто търся причината, поради която я има. А при мен я има от много отдавна. Д-р Пелев предположи, че я имам приблизтелно от 14 години. При мен кистата не расте. Следя я на два месеца. Това засега ми дава предимството да обмислям ходовети си. Освен това спазвам двигателен и хранителен режим, които, ако не друго ми помагат да мисля по-рационално. Не съм на принципа "защо може да е лесно, като може да е трудно", но не виждам смисъл да отрстранявам нещо, което е в организма ми и явно се е образувало в резултат на начина ми на живот. Смятам, че съм средно интелегентна жена на средна възраст . Също така, не се опитвам да ви убедя в нищо. Просто не виждам пътя си в операцията. За сега. Има и друго - ако с начина си на живот (и не само с него) пинуждавам организма си да реагира с такива доброкачествени образувания (слава Богу) като ендометриозните и като мастопатийните, дали ще се промени нещо като ги изрежа? Това всъщност ми беше въпроса. Считам, че отговора е НЕ. Първо трябва да помисля не как а ЗАЩО са се появили и след това да се боря с тях. Предразположеността на органима ми да "въди" ендометриозни огнища винаги ще бъде част от мен и мисля, че първо трябва да се науча да живея така, че да не я активирам и след това да мисля за отстраняване (ако е абсолютно необходимо).
Ето за това съм против операцията, а не просто защото не искам да ме режат. Зная, че лапарото е възможно най-щадящият начин да ми махнат кистичката и най-вероятно така ще се оперирам, ако се стигне до там.
Благодаря ви за отговорите, наистина!

В никакъв случай не се заяждам, но мисли трезво, лекарите с куп на брой изследвани при много пациентки не са открили причината, а ти как смяташ да го направиш, явно не бързаш да забременяваш, така че ти си решаваш какво да правиш, и рака се появява по същоя начин, ама него всеки бърза да го махне нали....
Няма да се напъвам повече по темата, тялото и живота ти са си твои.

Здравей, Ледена Луна!
Смятам да го направя с вяра. Всичко се постига така. И ти така се бориш - с вярата си в начина и пътя, който си избрала. Искрено и от все сърце - пожелавам ти успех!
На теб и на всички момичета ми се ще да кажа нещо, без да го приемате като намеса или агресия от моя страна. Не всичко в нашият живот е диагнози, медикаменти, изсредвания и игли. Има ги надеждата и вярата. Те правят чудесата. Това че не се оперирам не значи, че не бързам с децата. Напротив. Но бързам бавно.

Жужка, очевидно живееш с превратни представи за заболяването /състоянието/ си. Когато има ендометриозна киста /специалистите по ехографска диагностика ги различават безпогрешно/ и стерилитет правилото е кистата да се отстрани /за предпочитане лапароскопски/ и да се проведе последващо хормонално лечение, най добре със средства за подтискане на яйчниковата функция. Този подход дава най-добри резултати по отношение на забременяване.

Жужка, предварително се извинявам ако звуча малко остро но всъщност от цялата тема аз не разбрах точно какво питаш и точно какво искаш?
първо питаш дали да се оперираш и повечето момичета ти казват че това е най-ефективния начин.... после се оказва че не искаш да се оперираш но искаш да забременееш.-е, щом пишеш тук значи си осъзнала че може би имаш някакъв проблем но решението ти е с вяра да си помогнеш...така го разбирам аз...но мисля че тук е форум за конкретна взаимопомощ, ето защо и момичетата ти дават конкретни съвети,  и много точни при това!
Има нещо много важно което може би не отчиташ-ако не предприемеш бързи мерки срещу ендометриозата тя би могла да се развива, да получиш много сраствания в малкия таз и недай Боже запушване на тръбите... да не говоря че много често и ендометриозната киста "изяжда" яйчника.... но ти искаш да чакаш и да се молиш... ами явно наистина не бързаш за бебе
извинявай отново за резкия тон
аз ти че чудя, пишеш че си интелигентна жена, ами тогава предприемай мерки. вярно, трябва вяра, без вяра не може но трябват и действия ако наистина ендометриозата ти е доказана.
Всъщност доколкото съм прочела само при по-малка степен ендометриоза /1-2 степен/ не се препоръчва оперативно лечение. но при тази малка степен една ли ще се види и на ехограф...
каквото и да решиш ти пожелавам успех!

да не говоря че много често и ендометриозната киста "изяжда" яйчника....

Напълно подкрепям, при мен точно така се случи и сега съм само с един яйчник  Не мисля, че чакането помага!

Здравейте! Не оценявам тона ви за рязък.
Никъде в темата не питам дали да се оперирам или не. Исках да зная вашето мнение какво е. Още докато писах се съмнявах, че ще има такава реакция. Зная какви са рисковете от забавянето, в случай, че кистата ми растеше, но тя не расте. Това ми дава възможност (както писах по-горе) да почакам още. Д/р Александров, д/р Пелев и доц. Янева са на мнение, че имам 30/40% (но дали те са реални?) шанс да забременея с кистата. Защо да не пробвам, след като шоколадчето не расте. Това не означава, че не следя кистата.
Всъщност въпроса ми беше дали според вас оперативната намеса има смисъл и дали има момичета износили здрав плод (дете) с ентометриозно образувание.
На първия въпрос получих отговор, за което ви благодаря.
Пожелавам на всички ви лека и приятна седмица!

здравей,жужка!!!
явно не съм уточнила при моя случай преди време.относно 2-рия въпрос който те вълнува-дали можеш да износиш здраво бебе-едва ли!!
не съм спец,но 2г.след бременноста си,си направих лапаро и аз все още имах ендометриоза(макар,че ми махат тръбата с яйчника и изчистват уж-шок.киста)

Цитат

да не говоря че много често и ендометриозната киста "изяжда" яйчника....

Напълно подкрепям, при мен точно така се случи и сега съм само с един яйчник Не мисля, че чакането помага!

не само,че изяжда яйчника,но съм сигурна,че* изяде* и бебето ми.
така,че решаваш последна какво е най-добре да направиш за себе си!!!късмет!!!

Здравей, Дечка!
Права си, не съм обърнала достатъчно внимание на поста ти, извинявай. Благодаря за уточнението.

Жужка,

напълно съм съгласна с останалите момичета и подкрепям 100%-ово мненията им. Това че кистата ти не расте, съвсем не означава, че не може да "изяде" и увреди яйчника ти. Моят добронамерен съвет е да се подложиш възможно най-скоро на лапароскопия за отстраняването на ендометриалната киста, а след това продължавай да търсиш причините, довели до появата и в начина си на живот и се лекувай с вяра.

Успех

и при мен беше така, Дечка.......първо киста 8 см, която се пука - оказва се ендометриозна, маха се и яйчника с нея, година след това лапароскопия - оказва се, че пак има ендометриоза, няколко месеца след това забременях - но завърши с мисед, и вече една година не става. Преди фоликулите ми не се пукаха - а ставаха кисти, ЛУФ синдром, сега не искат да растат. Питам се от няколко месеца - дали не е пак ендометриоза. Дали да правя 3 та операция, дали е възможно след толкова време пак да се появи, дали да започна стимулация......дали фоликулите, които не се пукат е възможно да са малки ендометриозни огнища.....толкова много въпроси......