Момичета, постингите ви все едно аз съм ги писала. Човек в известен смисъл си заслужава съдбата (поне онази част от нея, която зависи от собствените му избори и решения). И аз подобно на Гери отказвам да бъда нещастна. Джами беше писала в една друга тема, че стерилитета сам по себе си в изключително редки случаи е причина за разпадането на едно семейство. Истината е, че е точно така, не че щях да съм щастлива ако имахме бебе, но може би щях да жертвам живота си в името на илюзията, че го правя заради детето, а всъщност повечето хора постъпват така чисто и просто от страх да поемат риска да си тръгнат (добър пример в това отношение е моята майка, не искам да повтарям грешката и). Дори и да имах дете, може би пак щях да си тръгна, просто без всичко друго мога да живея, но не и без любов.

П.П. Гане, пратих ти книгата на мейла. Чакам отзиви

Целувам ви

Миличка въобще не вярвах, че ще съберем смелост и ще стигнем до тук! Една сутрин гледах съпругът си и си мислих, че не искам да оставми още един миг с него! Не е човекът, който искам да виждам сутрин! Не е човекът, който искам да ме целува сутрин! Нямаше я вече страстта по между ни. Всъщност с него никога сме я нямали! Мислих си, че с времето нещата ще се случат по-добре, но те станаха по-зле. Бебето беше спасителният пояс, но всъщност щеше да е удължаване на агонията ако се беше случило. Сега можеше да имам своето слънчице, но не от човек който обичам! Моя приятелка е бременна и тя е щастливка, ще бъде самотна майка, но е бременна от любимият човек. Мисля че това е за предпочитане...
Иначе не се замислям върху нещата, които ми се случват! Искам да им се насладя, защото има хора, коитоцял живот не могат да изпитат това щастие. Аз съм благодарна, че имам тези моменти. Дори да бъдат за кратко, поне съм ги имала!

Съжалявам, че така се получава при всички вас. Вярно е, че нашата борба в много случаи или помага да останем заедно с мъжете си, или ликвидира всичко, което сме имали до този момент. Аз си признавам с чисто сърце и душа, че когато се омъжих, го направих с разума. Имах една ужасно дълга и мъчителна любов. Не можех без този човек, но той не искаше деца, не беше сигурен че иска мен и аз реших, че не мога да се мъча повече така. Намерихме се със съпруга ми, бях с него защото си мислех, че е дошло време да съм женена и да имам дете. Вместо това, съдбата ми заложи нов капан - стерилитет. Няма да описвам през какво съм минала - всички вие го знаете от собствен опит. При мен обичта дойде някак си после. Не че не се постара мъжа ми... ТО бяха скандали, тръгване, завръщане... Останах с него напук на свекърва си Замина за Германия и някак неусетно разбрах, че това е човека, с който искам да живея, да имам семейство. Вместо да ни раздели борбата, някакси ни сплоти. Виждам, че въпреки "милата свеки", въпреки доброжелателите моя мъж ме обича, обича семейството ни, обича детето ни. И аз мислех, че ще е някакъв спасителен пояс, но се оказа по-хубаво. Сега съм прилично щастлива, защото съм далеч от неговото семейство. Надявам се да остане така. Моята изпепеляваща любов няма да се върне... Явно не е била моята... А и насила хубост не става. Така или иначе, ако човек не е щастлив - търси начини да стане. Важното е да сте добре и да сте щастливи. Търсете го това щастие! Прегръщам ви много силно! И вярвам, че ще успеете!

Мили момичета, до сега четох вашите постинги и не знаех какво да ви кажа. Радвам се за вас, че не съжалявате за решението си. И ви пожелавам да не дойде ден, в който да се обърнете назад и да съжалявате. Хубаво е да търсите щастието. От сърце ви пожелавам да го намерите съвсем скоро   
Много мислих дали борбата със стерилитета не е една от причините да се разделите и се ужасявах, че това може да се случи и на мене 
Но мисля, че Ганка е права - тази борба е като изпитание и може би целта й е да ни покаже колко здрави са семействата ни в действителност и дали можем да разитаме на човека до себе си. За себе си мога да кажа, че откакто се борим с този проблем най-големият ми страх е бил да не загубя съпруга си    С времето разбрах, че той наистина държи много на мене и сега съм малко по-спокойна. Но остава болката, че нямаме дете заради мен, не заради него, че аз го лишавам от това щастие  Понякога даже се питам дали не е по-добре за самия него да го оставя да продължи без мене    Но той все ми повтаря, че не може без мене и че предпочита да има мен до себе си здрава, а не болна след всички експерименти с тялото ми. Виждам обаче и болката му всеки месец, когато се наложи да му кажа, че пак не е станало  Обичам го много и само заради него продължавам борбата. Иначе ако него го нямаше, сигурно нямаше да ме има (и такива мисли са ми минавали неведнъж  )
Желая ви цялото щастие на света и вярвам, че ще го намерите
 

Мили момичета, до сега четох вашите постинги и не знаех какво да ви кажа. Радвам се за вас, че не съжалявате за решението си. И ви пожелавам да не дойде ден, в който да се обърнете назад и да съжалявате. Хубаво е да търсите щастието. От сърце ви пожелавам да го намерите съвсем скоро   
Много мислих дали борбата със стерилитета не е една от причините да се разделите и се ужасявах, че това може да се случи и на мене 
Но мисля, че Ганка е права - тази борба е като изпитание и може би целта й е да ни покаже колко здрави са семействата ни в действителност и дали можем да разитаме на човека до себе си. За себе си мога да кажа, че откакто се борим с този проблем най-големият ми страх е бил да не загубя съпруга си    С времето разбрах, че той наистина държи много на мене и сега съм малко по-спокойна. Но остава болката, че нямаме дете заради мен, не заради него, че аз го лишавам от това щастие  Понякога даже се питам дали не е по-добре за самия него да го оставя да продължи без мене    Но той все ми повтаря, че не може без мене и че предпочита да има мен до себе си здрава, а не болна след всички експерименти с тялото ми. Виждам обаче и болката му всеки месец, когато се наложи да му кажа, че пак не е станало  Обичам го много и само заради него продължавам борбата. Иначе ако него го нямаше, сигурно нямаше да ме има (и такива мисли са ми минавали неведнъж  )
Желая ви цялото щастие на света и вярвам, че ще го намерите
 

Миличка стерилитета няма нищо общо! Въобще не е причината да се разделя със съпруга си и да пожелая този развод. Причината е много по-дълбока, просто усещам, че това не е човекът за мен! Човекът с който искам да остарея. И аз като Ганка излязох от една тежка връзка. Съпругът ми беше добрата алтернатива, моята приказка обаче също има свой щастлив край. Разбира се в него аз съм сама, т.е. без съпругът си, но изпълнена с положителна енергия и желание да намеря този на който да даря себе си и своето щастие. Дали това вече се е случило не знам, твърде рано е да се каже. Не искам да мисля за бъдещето, не искам да правя дългосрочни планове. Искам само да се наслаждавам на всеки прекрасен миг отреден ми от съдбата. На всяка глътка въздух, която спира дъха ми! Благодаря на Бог, че винаги прави това което е най-добре за мен, а не конкретните неща за които егоистично му се моля.

Благодаря на Бог, че винаги прави това което е най-добре за мен, а не конкретните неща за които егоистично му се моля.

Много точно си го казала миличка  Явно така е било най-добре за тебе. Сигурно и аз след време ще се обърна и ще оценя днешните изпитания като нещо положително. Радвам се за теб, че оценяваш така ситуацията  и много късмет от тук нататък 

Цитат на: bubeto в Септември 08, 2006, 15:27:36 pm

Благодаря на Бог, че винаги прави това което е най-добре за мен, а не конкретните неща за които егоистично му се моля.

Много точно си го казала миличка  Явно така е било най-добре за тебе. Сигурно и аз след време ще се обърна и ще оценя днешните изпитания като нещо положително. Радвам се за теб, че оценяваш така ситуацията  и много късмет от тук нататък 

Мъчно ми е само, че няма да се виждам с Доки
Поздрави го специално и му кажи, че рано или късно пак при него ще отида! Просто той е Човекът - Шегата на страна, наистина ми липсвате всички!
Много целувки!

П.С. Рали мила, съжалявам че в този момент не може да сме една до друга, но пък скоро ще се видим. Обещавам!

Момичета, трябва да сме силни. Ние го можем,нали ? След всичко...

Днес подържах едно бебче на два месеца,помирисах го ...мммм нали знаете колко хубаво миришат бебетата...толкова сладко ... 
малките краченца,пръстчета ...

За пръв път от толкова време успях да се усмихна искрено и не избухнах в сълзи,не се скрих ,не избягах.
Вече знам,че си нямам още бебе ,защото не съм срещнала истинския татко, а не защото не мога да си родя.
Аз мога !!! Знам го. Но с правилния човек. Сигурна съм. Само дано по-бързо го срещна...

Вече преживях едно разочарование ,след раздялата ... с един човек ,който много харесвах,но...не се получи. Приех го.
Сега за мен е важно да имам път пред себе си - само напред и никога повече назад. Пък каквото е писано ще се случи.

Много е хубаво ,че го има този форум. Дано не ставаме повече "разведените"...че да сме чак за цял клуб.

Наистина няма никакъв смисъл да се крепи един брак за пред хората. Това е абсурд.Това е един измислен свят ,в който се чувстваш и ти като другите само ,защото можеш да казваш "ние през уикенда ще ходим..." " ние ще имаме гости.." " ние си лягаме в десет.." ние ,ние,ние ....и после оставаш "аз" и не знаеш къде да се денеш известно време,но това е по малкото зло. Чувстваш се все едно ти има нещо ,като нямаш гадже или съпруг - нормално е. Все едно всички те гледат и си мислят ,че си отчаяна..Дори и да е така - горе главите и не го показвайте ! Нека всички си мислят,че е точно обратното. 
Много е трудно...но никой не казва,че пътя към щастието е лесен.
Ние го знаем най-добре.
И ще се подкрепяме ,нали ? Заедно е по-лесно. До победата. 

Момичета,мисля че сте прави.Когато усещаш,че човекът който е до теб,не е този с когото искаш да остарееш,не е този човекът който е ТВОЯ МЪЖ,тогава решението ,което сте взели е правилното.Лошото е ,че боли.Този момент,момента на раздялата се преживява тежко.
Хубавото е ,че това е едно ново начало.Дано на всички вас този момент да ви донесе един по-добър живот,изпълнен с повече любов,с повече страст и повече усмивки!
Желая ви го от сърце!

Миличка Рали, миличка Ели, мило Бубенце и момичета, браво за смелите постъпки! Аз съм на мнение, че човек трябва да се бори за любовта си, но когато няма любов - няма смисъл да се мъчи с партньора.

Ралинка, липсваш на форума, да знаеш! Прегръщам те силно!

Благодаря, Зайче ! 
Момичета,всичко ще е наред ,ще видите ! 

Бъдете силни ! 

Мъчно ми е само, че няма да се виждам с Доки
Поздрави го специално и му кажи, че рано или късно пак при него ще отида! Просто той е Човекът

Ще го поздравя миличка, непременно. Пък дано следващия път като го видиш да е за констатиране на бременност, не за проблеми  .

Успех момичета и дано скоро се похвалите, че сте намерили истинската си любов
 

И ние Ви благодарим! Прекрасници!
Трудно е, не е лесно! Сега знаеш, че почваш от нулата. Определено на моменти е плашещо. Обаче си струва!

Ех, Бубе, кой знае пък, може тази нула да е твоята четирилистна детелина Късмет!

Страшно се възхищавам на хора, които са способни на такива решения. Аз не знам дали съм способна. По-скоро не. Такава съм мухла понякога...... А отлагането на подобно решение, носи само негативи и за двете страни.
Момичета, пожелавам ви щастие и много късмет! Човек сам гради съдбата си, евала, че не чакате някой друг да управлява живота ви.
Искрено ви се възхищавам

Здравейте милички, толкова много ми липсвате, но нали вече си нямам компютър и не мога да ви пиша.
 Трудно е наистина, много е трудно, но наистина трябва ние сами да изковем съдбите си, иначе аз специално никога няма да си го простя ако оставя някой да управлява живота ми...Трудно е, сам си срещу целият свят, но "Господ обича смелите" и им помага. Убедена съм, че
ще срещна голямата си любов и тогава ще разбера, че всички тези трудности които преживявам сега са си стрували...
Прегръщам ви
Много ми липсвате
Ели

Здравейте милички, толкова много ми липсвате, но нали вече си нямам компютър и не мога да ви пиша.
 Трудно е наистина, много е трудно, но наистина трябва ние сами да изковем съдбите си, иначе аз специално никога няма да си го простя ако оставя някой да управлява живота ми...Трудно е, сам си срещу целият свят, но "Господ обича смелите" и им помага. Убедена съм, че
ще срещна голямата си любов и тогава ще разбера, че всички тези трудности които преживявам сега са си стрували...
Прегръщам ви
Много ми липсвате
Ели

Миличка - най-важното, което имаме е себе си! Не е лесно, защото промяната е голяма крака, каи ако сме чувствали сигурност, сега нямаме такава, НО аз се чувствам по-юастлива така. Бях забравила толкова красиви неща в живота, не обръщах вниманина дреболийки, а се вглеждах в детайли... Късмет и кураж!

Моята най-близка приятелка в момента преживява същото.Аз дълго време я разубеждавах да не се разделят защото мъжа и е много добър и свестен.Упреквах я,че греши и т.н.Но ти ме накара да си променя мнението.След като не получава това,което иска явно няма смисъл.А мъжа и бил дал живота си за нея.

Отстрани нещата изглеждат по съвсем различен начин, отколкото вътре в семейството.

Много вярно казано! Никой не знаеше, че бившият ми е алкохолик нали? Защо да си почерням дните в притеснения, а днес ще пие ли пак и пак? Опитах се да му помогна, не се получи! Дадох всичко от себе си, въпреки това сега е озлобен, осверипял и какво ли още не, но аз и това ще изтърпя. Не мога дори дребни неща да си взема, защото той преценява кое е мое и кое не. Не ме интересува, вещи се купуват! Не ми е обидно даже, безразличен ми е! Толкова чужд и непознат за мен човек... Един ден си мислех, какво правих с него цели 3 години, като спрях да го обичам още преди почти 2. Що за тъпа агония и женски мазохизъм.... Просто да си взема бракоразводното решение и нищо друго не ме интересува. Имам нова работа, приятели, емоции... Това ми стига...

А на мен пък ми липсваааааш, бубето... Друго си е да срещнеш сродна душа в СГС - този гаден свинарник...
Между другото вчера мернах бившия ти и да ти кажа правичката ми изглеждаше явно освирепял.