Момичета, трябва да сме силни. Ние го можем,нали ? След всичко...
Днес подържах едно бебче на два месеца,помирисах го ...мммм нали знаете колко хубаво миришат бебетата...толкова сладко ...
малките краченца,пръстчета ...
За пръв път от толкова време успях да се усмихна искрено и не избухнах в сълзи,не се скрих ,не избягах.
Вече знам,че си нямам още бебе ,защото не съм срещнала истинския татко, а не защото не мога да си родя.
Аз мога !!! Знам го. Но с правилния човек. Сигурна съм. Само дано по-бързо го срещна...
Вече преживях едно разочарование ,след раздялата ... с един човек ,който много харесвах,но...не се получи. Приех го.
Сега за мен е важно да имам път пред себе си - само напред и никога повече назад. Пък каквото е писано ще се случи.
Много е хубаво ,че го има този форум. Дано не ставаме повече "разведените"...че да сме чак за цял клуб.
Наистина няма никакъв смисъл да се крепи един брак за пред хората. Това е абсурд.Това е един измислен свят ,в който се чувстваш и ти като другите само ,защото можеш да казваш "ние през уикенда ще ходим..." " ние ще имаме гости.." " ние си лягаме в десет.." ние ,ние,ние ....и после оставаш "аз" и не знаеш къде да се денеш известно време,но това е по малкото зло. Чувстваш се все едно ти има нещо ,като нямаш гадже или съпруг - нормално е. Все едно всички те гледат и си мислят ,че си отчаяна..Дори и да е така - горе главите и не го показвайте ! Нека всички си мислят,че е точно обратното.
Много е трудно...но никой не казва,че пътя към щастието е лесен.
Ние го знаем най-добре.
И ще се подкрепяме ,нали ? Заедно е по-лесно. До победата.