0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #40 -: Септември 04, 2006, 00:16:25 am »
Еличка, липсваш ни бе миличка! Драсвай по някой ред от време на време, добре ли вървят нещата при теб?
Поздрави :D

Фрешче  :balk_21: 

Карам я някак си. Мамка му и живот. :balk_144:
Ноооо ,няма да се предаваме я ,борба му е майката !!!  :balk_198:
Аз за бебе незнам ...тя мойта се се види как и кога. Стискам ви палци на всички да стане по-скоро !

Айде,миличка ...чакам скоро и ти да се похвалиш ! На ред сте ти,Лали,Дидето,Лейди...и т.н. есента е ваша !  :bfp1: yahoo_17 :cheerleader:
Рали, извинявам се и аз за офф - а  :sorry:
Какво става с теб ? И на мен ми се струва ,че май ще се съберете ...
 :balk_103:Каквото и да решиш - с тебе сме !
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #41 -: Септември 04, 2006, 09:24:54 am »
Рали, мисля си, че твоят досегашен партньор наистина те обича истински, щом е предложил да се грижи за теб, докато трябва, а и не ти вменява чувство за вина.
Независимо от това дали някога ще се съберете пак, това е много хубаво!
Благодаря ти, Бени!







*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #42 -: Септември 05, 2006, 10:40:24 am »
Рали мила, много късмет и кураж! Знам, ще ти е нужен. В същата ситуация съм, само че при мен реакцията е друга. Съпругът ми е полудял, прави проблеми за всичко и само с търпение, и много компромиси може би ще се разберем цивилизовано. Щастлива съм! Без него чувствам, че пак живея и държа живота си в мои ръце! Напуснах го в края на Юли. Направих крачки които ме връщат назад, но понякога е нужно точно това за да вървиш напред.

Целувам те съкровище!
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #43 -: Септември 05, 2006, 12:33:10 pm »
Рали, преди години изживях подобна раздяла с мъжът ми.Няма да обеснявам през какво минахме, но явно нещо трябва да загубиш, за да го оцениш.И аз минах през еуфорията на свободата, през интимните моменти с други мъже и т.н., но точно след 6 месеца си дадох сметка какво съм загубила.Когато го потърсих той вече имаше друга приятелка и слава богу , че не беше  увлечен  много много по нея. Събрахме се и след няколко месеца се оженихме, не съм съжалила и за миг...Рали, струва ми  се , че нещата ще се стекат по подобен начин и при теб...само гледай да не е много късно...
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #44 -: Септември 05, 2006, 17:25:38 pm »
Здравей мила, Рали. Доста време не съм писала тук тъй като и при мен нещата от около месец се стичат по същият начин. Само че аз не успях да взема решението толова категорично като теб, може би защото прекараните години с него са доста повече или защото просто е половината ми живот( заедно сме от 13 години, аз сега съм на 26), колкото и странно да прозвучи на някой наистина е половината ми живот.Днес аз взех своето решение и е окончателно, няма вече връщане назад. Този път ще направя всичко за да взема живота си в ръце. Аз също се чувствам несигурна и то само заради материалните неща, но човек само в такива моменти разбира колко приятели има. И моите се отзоваха, двама , но истински.Намерих си квартира и се изнасям. Надявам се животът ми да тръгне в друга посока и се радвам, че се осъзнах докато все още годинките не са ми натежали...
Прегръщам те мила и ти желая цялото щастие на тази Земя. Ние трябва да се чувстваме желани и единственни, а не просто част от интериора.
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #45 -: Септември 05, 2006, 20:00:39 pm »
Момичета,какво става ,аз май провлачих крак ама в друга посока... :(
Аз "държа фронта" вече шести месец ...не е лесно ,но нито за миг не съжалявам. По-добрият избор е. Вече не ме мъчи мисълта за бебе и дишам спокойно.
Когато ме питат защо още нямам деца или ми зададат любимия на всички въпрос "Айде,какво чакаш ?"  :lol: Просто се ухилвам и казвам "Амиии,не съм срещнала бащата !"  :pipy_longstocking:
И вярвам,че наистина е така .
 Понякога ,като те повлече ежедневието не усещаш как се изнизват годините...Истината е,че ако няма дете - връзката се изчерпва някак си,незнам поне за мен е така. Може да е гадно ,но така го чувствам. Много е трудно с т.нар. материални неща,но за мен разковничето е да обръщаш всичко на майтап и да си с приятели ,колкото се може по-често. Всичко се преживява.
Мислех си...кога се взема това решение ,в кой момент ? Колко време си даваме преди това ? Колко преглъщаме и кога не можем повече ? Ясно е ,че всеки има свои праг. Зависи от хората,от обстоятелствата и т.н....Как реагират мъжете ? Съгласяват ли се ? Може би е облекчение и за тях ? Или искат да ви върнат ?
И накрая ...след колко време ни домъчнява един за друг и осъзнаваме какво сме изгубили ? При всички ли има желание за втори шанс ?  И ако да ,колко са вторите шансове ? За мен е ясно,че са изчерпани,но също така знам колко е примамлив познатия път обратно.
Бих ви посъветвала да не се обръщате назад.  Нека гадостите останат в миналото. Живота е твърде кратък ,за да го прекарваме в сълзи.
 :balk_163:Но не мога да давам такива съвети - всеки знае себе си все пак.Всеки има право да вземе решение за собствения си живот и нещата в него,защото именно той ще си носи последствията след това. Всяко нещо си има цена.
Натали, бъди силна ! Ако искаш да споделиш съм насреща. :hug2:
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #46 -: Септември 06, 2006, 22:08:19 pm »

Натали, бъди силна ! Ако искаш да споделиш съм насреща. :hug2:
Благодаря ти за подкрепата за мен тя е много важна в този момент. Аз едва сега тръгвам по този път и се надявам да го извървя докрай. Т.е. докато не срещна нова любов, защото ти наистина си много права и познатият път назад е много по-лесен. Но този път мисля да не избирам лесният, а верният път и се надявам да е този. Подкрепата от теб и Рали за мен е от огромно значение.
Благодаря ти. Прегръщам те.
Ели
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #47 -: Септември 06, 2006, 23:43:49 pm »
Ех, Натали... Така ми липсваше и се надявах да е за хубаво това отсъствие... Ако имаш нужда от приятелско рамо и подкрепа - винаги можеш да разчиташ на мен! :balk_21:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #48 -: Септември 07, 2006, 10:43:42 am »
Момичета,какво става ,аз май провлачих крак ама в друга посока... :(
Аз "държа фронта" вече шести месец ...не е лесно ,но нито за миг не съжалявам. По-добрият избор е. Вече не ме мъчи мисълта за бебе и дишам спокойно.
Когато ме питат защо още нямам деца или ми зададат любимия на всички въпрос "Айде,какво чакаш ?"  :lol: Просто се ухилвам и казвам "Амиии,не съм срещнала бащата !"  :pipy_longstocking:
И вярвам,че наистина е така .
 Понякога ,като те повлече ежедневието не усещаш как се изнизват годините...Истината е,че ако няма дете - връзката се изчерпва някак си,незнам поне за мен е така. Може да е гадно ,но така го чувствам. Много е трудно с т.нар. материални неща,но за мен разковничето е да обръщаш всичко на майтап и да си с приятели ,колкото се може по-често. Всичко се преживява.
Мислех си...кога се взема това решение ,в кой момент ? Колко време си даваме преди това ? Колко преглъщаме и кога не можем повече ? Ясно е ,че всеки има свои праг. Зависи от хората,от обстоятелствата и т.н....Как реагират мъжете ? Съгласяват ли се ? Може би е облекчение и за тях ? Или искат да ви върнат ?
И накрая ...след колко време ни домъчнява един за друг и осъзнаваме какво сме изгубили ? При всички ли има желание за втори шанс ?  И ако да ,колко са вторите шансове ? За мен е ясно,че са изчерпани,но също така знам колко е примамлив познатия път обратно.
Бих ви посъветвала да не се обръщате назад.  Нека гадостите останат в миналото. Живота е твърде кратък ,за да го прекарваме в сълзи.
 :balk_163:Но не мога да давам такива съвети - всеки знае себе си все пак.Всеки има право да вземе решение за собствения си живот и нещата в него,защото именно той ще си носи последствията след това. Всяко нещо си има цена.
Натали, бъди силна ! Ако искаш да споделиш съм насреща. :hug2:

Май, май! :)
И аз нито за миг не съжалявам за решението си. Съжалявам само, че не го направих по-рано. Агонизирането е нямало смисъл, поне за мен. Не може да се даде шанс на нещо, което отдавна е загубило своето значение. Отдавна бяхме спрели да сме съпрузи. Последното бебе стана с Инсе. От тогава до сега никакъв кекс, просто този човек ми беше безкрайно чужд. После се замислих за знаците на съдбата. Три спонтанни аборта, може би това не беше човека. Една сутрин се събудих и реших, че не мога повече така! Под предлог, че си отивам седмица по-рано го напуснах. Обадих се и му казах, че това е краят. Подала съм документите за развод. Очаквам скандал сега, когато си прибирам вещите. Гледам отгоре на нещата, но наистина се ядосвам - не винаги! Сега разбрах, колко много не познавам човекът който е бил мой съпруг. Щастлива съм, макар че връщането ми тук е крачка назад. Обаче пък дано да е за добро. Имам нова работа. Тя ме мотивира. Пиша си докторантурата. Сега разбрах колко приятели имам, как ме подкрепят. Най-важното е, че семейството ми е до мен и определено са щастливи от решението ми! Връщане назад няма! Категорично съм решила, че няма да остарея с този човек. Не го обичам! Не го искам в живота си и няма защо да си губя времето в този безсмислен брак!

Целувам ви милички, защото всички правим много смела крачка и тя е защото искаме да продължим напред!

П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)
*

    rally_g

  • ****
  • 959
  • Искам да бъда добра!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #49 -: Септември 07, 2006, 12:05:50 pm »


П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)


 :D :D :D

Моят бивш съпруг ми подари нещо страхотно - една невероятна книга, имам я в електронна форма и мисля, че би била от огромна полза за всяка от нас. Само че е на руски. Ако някой може да ми помогне да я кача, ще съм задължена или да я изпратя по мейл на някой от модераторите да я качат.
ЗА КООРДИНАТИТЕ НА ИЗПИТАНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО РЕПРОДУКЦИЯ ВИЖТЕ http://www.zachatie.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=6
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #50 -: Септември 07, 2006, 15:14:17 pm »
Ралинка, ако искаш да ти пратя майла си на лични да ми я пратиш. Ще намерим начин да я качим. Много ли е голяма? Защото има ограничение за големината на файловете.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #51 -: Септември 07, 2006, 21:18:52 pm »
Ех, Натали... Така ми липсваше и се надявах да е за хубаво това отсъствие... Ако имаш нужда от приятелско рамо и подкрепа - винаги можеш да разчиташ на мен! :balk_21:
Благодаря ти миличка, както винаги получавам много топлина и приятелско рамо тук, БЛАГОДАРЯ ВИ. Вие заставате зад мен, както застана и моето семейство което ме подкрепя напълно, без да обяснявам надълго и нашироко само казах едно: "Не съм щастлива вече"  това им беше достатъчно, майка ми каза: "Одавна бях забелязала, че пламъка в очите ти е изгаснал". Тогава за сетен път се замислих колко е силно майчиното чувство, тя го беше разбрала още преди да го осъзная аз...
Неведоми са пътищата Господни и може би само той знае защо толкова години и след толкова усилия не успях да родя неговото дете, може би така е трябвало да стане, за да мога в този ден да си тръгна без угризения и с чисто сърце да потърся истинската си любов (надявам се, че тя някъде там съществува).
Страхотни сте момичета, радвам се че ви има.
Прегръщам ви.
Ели

П.п. Незная до кога ще мога да ви пиша защото оставам без компютър, но при първа възможност ще ви навестя отново и знайте, че много ще ми липсвате.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #52 -: Септември 07, 2006, 23:25:15 pm »
За съжаление майките винаги знаят преди нас какво става в душите ни :( Нали знаеш - когато Бог обича някой, му изпраща изпитания. Лошо е, че понякога тези изпитания са много тежки, а когато човек до теб не може да поеме неговата част от товара, тогава изпитанията тежат двойно. Каквото и да направиш, каквото и да решиш - имаш право на щастие! А и нали знаеш - когато животът ни затръшва врата, отваря се друга. Пожелавам ти от все сърце да намериш твоята отворена врата! Да влезеш през нея с отворена душа и сърце и да забравиш страданията! Да намериш човека за теб! Много силно те прегръщам и мислено съм с теб! :balk_21:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #53 -: Септември 08, 2006, 09:54:24 am »
Ех, Натали... Така ми липсваше и се надявах да е за хубаво това отсъствие... Ако имаш нужда от приятелско рамо и подкрепа - винаги можеш да разчиташ на мен! :balk_21:
Благодаря ти миличка, както винаги получавам много топлина и приятелско рамо тук, БЛАГОДАРЯ ВИ. Вие заставате зад мен, както застана и моето семейство което ме подкрепя напълно, без да обяснявам надълго и нашироко само казах едно: "Не съм щастлива вече"  това им беше достатъчно, майка ми каза: "Одавна бях забелязала, че пламъка в очите ти е изгаснал". Тогава за сетен път се замислих колко е силно майчиното чувство, тя го беше разбрала още преди да го осъзная аз...
Неведоми са пътищата Господни и може би само той знае защо толкова години и след толкова усилия не успях да родя неговото дете, може би така е трябвало да стане, за да мога в този ден да си тръгна без угризения и с чисто сърце да потърся истинската си любов (надявам се, че тя някъде там съществува).
Страхотни сте момичета, радвам се че ви има.
Прегръщам ви.
Ели

П.п. Незная до кога ще мога да ви пиша защото оставам без компютър, но при първа възможност ще ви навестя отново и знайте, че много ще ми липсвате.
Миличка, чудесно те разбирам. Слава Богу и аз имам семейство което в този тежък момент е до мен. Казвам тежък, защото е много трудно да вземеш решение без да се чувстваш виновен, гузен. А и все пак навика е голямо нещо! Аз имах късмета, че в това отношение с мен бяха и са приятели и роднини, най-вече сестра ми! Много я обичам и й благодаря, това дете е страхотно. Майка ми каза, "Не може да живееш с някой, който не обичаш! Това е цял живот!". Сега понякога ми казва "Грях имам на душата, но съм щастлива, че се прибра". Не мога да се насиля да обичам съпругът си, няма как да стане! Не мога да се чувствам виновна, че съм щастлива, а той тъжен! Отказвам да жертвам себе си в името на нещо, което отдавна не съществува - бракът ни! Не съм мислила, че някога ще го кажа, но Благодаря на Бог, че ми показа, че от този човек няма да имам дете! Знаците на съдбата са много явни, понякога ние просто затваряме очи и отказваме да ги приемем!
П.С. Съвсем сериозна съм за клуба на разведените :)))

Целувам ви всички!

П.П.С. Рали, мила! Голяма си късметлийка! Моя ми заяви, че ще ме съсипе! :)
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #54 -: Септември 08, 2006, 09:59:58 am »

П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)


И на мен ми прави впечателние, че проблемнозабременяващите двойки честно стигат до развод или преживяват тежки скандали и раздели. За себе си мисля, сигурна съм, че ако бях родила дете нямаше да се стигне до това, което преживявам сега. Както са го описали по-горе момичетата, в един момент любимият ми съпруг се оказа за мене чужд, студен, съвсем далечен и безразличен към мойте терзания. Срещах друг мъж, чувствам се отново жива....И подадох молба за развод. След  7 годишна връзка,3 години брак и 2 спонтанни аборта отношенията  със съпругът ми са безвъзвратно охладнели, а чувствата тотално изхабени. Ще видим!  :?
Пожелавам успех на всички момичета, независимо на кой фронт воюват!
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #55 -: Септември 08, 2006, 10:27:37 am »

П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)


И на мен ми прави впечателние, че проблемнозабременяващите двойки честно стигат до развод или преживяват тежки скандали и раздели. За себе си мисля, сигурна съм, че ако бях родила дете нямаше да се стигне до това, което преживявам сега. Както са го описали по-горе момичетата, в един момент любимият ми съпруг се оказа за мене чужд, студен, съвсем далечен и безразличен към мойте терзания. Срещах друг мъж, чувствам се отново жива....И подадох молба за развод. След  7 годишна връзка,3 години брак и 2 спонтанни аборта отношенията  със съпругът ми са безвъзвратно охладнели, а чувствата тотално изхабени. Ще видим!  :?
Пожелавам успех на всички момичета, независимо на кой фронт воюват!

Стискам ти палци мила! Какво да ти кажа, освен че знам как се чувстваш. Явно всички сме изпаднали в една и съща ситуация! Важното е да сме щастливи и да се чувстваме живи от това. Не трябва да жертваме себе си в името на чуждото щастие! Живота ни е даден за да го живеем, не да го страдаме! Има хора, които цял живот остават нещастни защото нямат сили да направят крачка напред. Отказвам да съм от тях! Искам да съм щастлива! Да живея!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #56 -: Септември 08, 2006, 10:31:02 am »
Момичета, мили момичета.... Не е важно дали сме проблемно забременяващи или не сме... Важното е, че когато любовта си отиде няма никакъв смисъл да седиш и да се опитваш да подклаждаш пепелищата... Знам го от личен опит...
И аз съм като Ели - режа клона и повече не се връщам... правила съм го, и честно ви казвам, никога не бих се поколебала да го направя отново - няма ли я любовта няма никакъв смисъл от една връзка...
Стискам палци на всички ви да срещнете истинската любов, да намерите ВАШИЯ мъж, и с него да създадете най-прекрасното семейство на света, с много усмивки, любов и щастие...
 :bighug:

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #57 -: Септември 08, 2006, 12:00:26 pm »
Рали, така е! Разбира се, че когато няма любов няма и смисъл да се изтезаваме да бъдем заедно , но мисълта ми е, че ако имахме дете може би щяхме да съхраним любовта си по-дълго или тя щеше се насочи към това дете, за което и двамата ще ни боли. И тогава нямаше да си тръгна, защото нямаше да се е стигнало до тежките упреци и скандали кой от нас е виновен, че детето не се е появило и кой дава повече , а не среща никакво разбиране и  т.н и т.н.
След вторият ми аборт ние не бяхме вече семейство, не бяхме приятели, а просто двама непознати, които не споделят и отказват да разберат другия. Раздялата май е облекчение и за двамата.....
Има и още нещо- аз вече не искам дете от този човек, не го обичам!
Старнното е, че преди да прочета темата на Рали-джи си мислех, че съм единствената, склонна на толкова крайни решения, а се оказа, че има много момичета, с които сме поели по един път. Дано да е за добро!
*
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #58 -: Септември 08, 2006, 12:11:46 pm »
Рали, така е! Разбира се, че когато няма любов няма и смисъл да се изтезаваме да бъдем заедно , но мисълта ми е, че ако имахме дете може би щяхме да съхраним любовта си по-дълго или тя щеше се насочи към това дете, за което и двамата ще ни боли. И тогава нямаше да си тръгна, защото нямаше да се е стигнало до тежките упреци и скандали кой от нас е виновен, че детето не се е появило и кой дава повече , а не среща никакво разбиране и  т.н и т.н.
След вторият ми аборт ние не бяхме вече семейство, не бяхме приятели, а просто двама непознати, които не споделят и отказват да разберат другия. Раздялата май е облекчение и за двамата.....
Има и още нещо- аз вече не искам дете от този човек, не го обичам!
Старнното е, че преди да прочета темата на Рали-джи си мислех, че съм единствената, склонна на толкова крайни решения, а се оказа, че има много момичета, с които сме поели по един път. Дано да е за добро!


За добро е миличка, дори и да разбият сърцата ни отново и отново-за добро е! Забравили сме какво е да се чувстваш жив, че живееш! Сега се събуждаме за тези забравени усещания! Трябва да сме си самодостатъчни, но дори и да не сме си, ние сме борбени жени! Ще успеем!
*

    rally_g

  • ****
  • 959
  • Искам да бъда добра!
Re: За мен и за моята лудост
« Отговор #59 -: Септември 08, 2006, 12:35:04 pm »
Момичета, постингите ви все едно аз съм ги писала. Човек в известен смисъл си заслужава съдбата (поне онази част от нея, която зависи от собствените му избори и решения). И аз подобно на Гери отказвам да бъда нещастна. Джами беше писала в една друга тема, че стерилитета сам по себе си в изключително редки случаи е причина за разпадането на едно семейство. Истината е, че е точно така, не че щях да съм щастлива ако имахме бебе, но може би щях да жертвам живота си в името на илюзията, че го правя заради детето, а всъщност повечето хора постъпват така чисто и просто от страх да поемат риска да си тръгнат (добър пример в това отношение е моята майка, не искам да повтарям грешката и). Дори и да имах дете, може би пак щях да си тръгна, просто без всичко друго мога да живея, но не и без любов.

П.П. Гане, пратих ти книгата на мейла. Чакам отзиви :D

Целувам ви
ЗА КООРДИНАТИТЕ НА ИЗПИТАНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО РЕПРОДУКЦИЯ ВИЖТЕ http://www.zachatie.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=6