Тъй като се занимавам с деца на които им предстои осиновяване,а тук е под форум на тази тема,затова с най-добри чувства и намерения реших да взема отношение.

Осиновяване и приемно семейство не са ли две коренно различни неща?

Не мисля,че с нещо някого съм обидила.

Не мисли, Мери, почувствай го.

Мери, много е жалко, че работиш с деца, а не можеш да усетиш какво точно правиш в момента. Аз имам вече дете, така че мога да говоря от позицията на проблемно забременяваща и на майка. Седни и прочети няколко неща в емоционални, а също така и теми, пуснати точно в този подфорум. За това, с какво се сблъскват много момичета точно по пътя на осиновяването и тогава питай с какво могат да се променят нещата. Да, имат желание много момичета да осиновят деца, но не тези деца да им се предлагат като "дини на пазар". С определена цена и миза. Трябва да се премахне всяка една възможност от тази процедура за изнудване, емоционален тормоз и рекет. От чисто сърце те съветвам - седни, почети тук малко през какво минава всяко едно момиче и тогава говори от позицията на защитаваща децата. Защото тук всяка една от нас си дава душата на дявола само да има дете. Независимо по какъв начин. А жена, забременяла от раз и не минавала никога по трънливата пътека на стерилитета не може да разбере нас, борещите се с това бреме.
P.S. Ето ти една сериозна тема за размисъл:

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=5096.0

Именно!Тъй като се занимавам с деца на които им предстои осиновяване,а тук е под форум на тази тема,затова с най-добри чувства и намерения реших да взема отношение.

Явно първоначалното ми предположение се оказа правилно - поредния социален работник, който май не разбира естеството на работата си, при все че я упражнява 17 /малко странно?!?/ години.

Мили дами,приключих темата! Ако не представлява интерес за вас въпросът за приемничеството не е било нужно да вземате отношение, както и обратното има хора които се интересуват от това. Разбира се, че няма нищо общо между приемничеството и осиновяването и съм го обяснила, затова е и в отделен под форум.Смея да твърдя, че образованието и опита ми с работа с деца на които им предстои осиновяване са ми дали достатъчно знания (които не ги пише по статиите и трудовете, защото практиката е едно, а теорията друго) с коeто се опитах да ви бъда полезна при условие, че се интересувате от проблемите на осиновяването и съответно от децата отглеждани в социални заведения. Има много проблеми и несъвършенства в закона, които чистосърдечно споделих с вас. Внимателно съм прочела написаното от вас, но не мисля че вие сте направили същото с поместените от мен текстове, обвинявате ме в неща които нито съм написала, нито са минали през ума ми. Не съм обидила никога с нищо, напротив предложих информация и желание за разговор. И аз съм имала проблеми със забременяването, спонтанни аборти и не съм родила детето си 9 месеца след като се омъжих, но има ли смисъл да обяснявам. Не очаквах агресия и неразбиране точно тук и дори съм озадачена. Не бих се натрапвала нито на вас, които ми отговорихте, нито на госпожа модератора. Излишно е да обяснявам... Напускам форума и няма смисъл да продължаваме. Явно говорим на различни езици, а желанието ми беше да проведем искрен разговор за неща, които ни вълнуват независимо от това кой от коя страна на проблема е. Нека сложим точката тук! Желая ви всичко най-добро! 

"Мери съм", аз не съм прочела дългите постинги в темата, цитирането на законите и т.н. Темата беше предложена изклЮчително сухо, някак си "ей тъй, да има да говорим за нещо", нито предизвика размишления, нито донесе емоцианален заряд. Прегледах мненията на другите момичета по диагонал. Написах едно изречение от мое име, защото в най-първия постинг имаше само едно изречение като въпрос от твое име. Обаче и с така повръхностното поглеждане на темата, също като останалите, усетих, че не ти е мястото тук, че се опитваш наставнически да размахваш пръст и изобщо не става ясно какво точно търсиш под вола-теле или канал за телета. Поставям под въпрос професионализма ти. Ако си социален работник и искаш дискусия, търсиш контакт, връзка, проявяваш инициатива, търсиш сътрудничество, разбиране, обединение, то за това си има начини: официално представяне на председателя, поместване на статия-кои сте, какви сте, какво искате от нас и т.н...Ако си някоя моралистка дето иска нещо да промени, ама ни знае как, ни иска да разбере как-проблемът си е твой. Научи се как се работи с трудни групи, как се предлагат нови идеи и т.н. Сега поне курсове-бол! На така зададения от теб въпрос "Какво мислите за приемството?" ние ти отговорихме. Дали ти харесаха отговорите или не-твоя си работа. Може би, ако не беше социален работник, а статистичка, щеше да си по-доволна. Пак твоя си работа. Колко месеца след сватбата си забременяла си е хептен пък твоя работа.
Мари

Добре, но щом не ви интерува темата приемничество и не сте прочели информацията, защо отговаряте и изказвате мнение!?Това е просто тема, нещо ново, нещо от което има хора които се интересуват, нещо което интересува и мен, а може би и други, това е форум с различни подтеми. Ако не се интерувате от нищо друго освен от собствените си проблеми, просто не пишете или пишете там където ви е интересно. Какъв председател и асоциация да ви представя, аз не представлявам подобна организация, но имам опит и впечатления относно проблемите на осиновяванията и децата отглеждани в ДДЛРГ. Излишно е да разговаряме...Не си обяснявам този агресивен тон.Помолих това да бъде краят на дебата. Напускам този форум и ви желая от сърце много добрина и мир в душите ви, много здраве и лично щастие!С поздрав и най-добри чувства,въпреки нелогичната ви агресия:Край на темата!Мери.

Второ напускане в рамките на 2 часа.

Виж сега, маце, именно: за осиновяването и приемството говори, но или от позицията на професионалист, който идва тук с конкретна добронамерена и обмислена идея, знае за какво говори и професионално се отнася към групата слушащи, или от позицията на осиновителка, приемен родител, осиновена, отгледана от баба и дядо... и по човешки си сподели как е станало и как се чувстваш.

Темата ме интересува. Всяка тема, свързана с майчинство, ме интересува. Но ме интересува и кой ми я поднася и по какъв начин. Подхвърлено мнение/впечатление/опит от улицата не ме интересува. Обичам професионалистите. Обичам откритите хора. Обичам искрения тон. Не обичам някой да ми пише с червени букви "край на темата".  Защото това не е краят на темата. Ще се напишат още мнения в нея във времето. Дебат по темата няма. Дебат има във връзка с твоя начин на поднасяне и изискване на информация.

Дали го разбираш или не-твоя си работа.

А вие тук лигитимирали ли сте се?Аз не представлявам фондация,асоциация или министерство,аз съм просто един потребител,който по стечение на обстоятелствата работата му е свързана с проблемите на осиновяванията и децата настанени в ДДЛРГ.Представих се с какво се занимавам,споделих чистосърдечно проблемите които ме вълнуват,радват или възмущават.Тонът ми е нормален и добронамерен. Опитах се да поговорим искрено по наболели за обществото ни проблеми с вързани с децата и пропуските в законодателството.Споделих,че според мен трябва да има регулиране на раждаемостта при ромите, социално слабите семейства да се подпомагат от държавата, в социалните домове да се отглеждан не деца за отглеждане непотърсени с години от семействата си,а деца за осиновяване,че приемничеството е една нова алтернатива която уви няма почва у нас и потърсих мнението ви защо според вас е така,посочих материали и информация от различни източници.Е,какво нередно написах? Никого с нищо не съм обидила или засегнала. Не мисля,че има смисъл да продължаваме темата. Отговорихте с агресия и липсата на нормален тон.Не бих желала повече да обсъждаме каквито и да е теми, няма смисъл от нови отговори или както вече казах темата приключи,както и моето участие тук.Желая всичко най-добро.

Мери, аз съм изключително добронамерена и даже ти посочих какво точно да прочетеш, за да видиш с какви проблеми са се сблъскали момичетата. Ти не пожела, а продължи да наставляваш. Тук сме много внимателни към тона, с който ни говорят, респ. пишат. Когато един професионалист иска да ни помогне - намира начини. Хубаво е, че пишеш, но за съжаление не четеш. Жалко, недопустимо е за човек, който твърди, че е професионалист. Аз съм по професия педагог, също работя с деца, но това, което ти направи беше изключително непрофесионално и точно обратно на това, което ни учат. 

Мери,

СКУЧНА СИ.

темата ти по принцип не вълнува особено проблемно забременяващите,
но дори и да ги вълнуваше - така поднесена, като дълъг, сух и скучен доклад на годишна конференция, няма да привлече никого да я прочете докрая. а ти избаца 5-6 такива дълги и скучни.

НЕТАКТИЧНА СИ.

НЕ МОЖЕШ ДА СПРЕШ НАВРЕМЕ.

за третото, аз мога да ти помогна, в качеството си на модератор. само кажи...

Това което съм разбрала е,че жените с проблем при забременяването си не бива да се вглабяват в проблема и да мислят само за това,напротив бъдете преди всичко спокойни,защото бебчо идва точно,когато мама се успокои е не мисли за това.

За пореден път го казвам - МРАЗЯ ТОЗИ ИЗРАЗ!
Иначе аз бих станала приемен родител, но ако съм 100% сигурна че никой няма да ми го отнеме един ден, това че няма да ми носи фамилията - голям праз!

Цитат на: Мери съм в Август 27, 2006, 20:31:43 pm

Това което съм разбрала е,че жените с проблем при забременяването си не бива да се вглабяват в проблема и да мислят само за това,напротив бъдете преди всичко спокойни,защото бебчо идва точно,когато мама се успокои е не мисли за това.

За пореден път го казвам - МРАЗЯ ТОЗИ ИЗРАЗ!
Иначе аз бих станала приемен родител, но ако съм 100% сигурна че никой няма да ми го отнеме един ден, това че няма да ми носи фамилията - голям праз!

Само дето няма кой да гарантира, че това няма да се случи....

Аха... 

Цитат на: Мери съм в Август 27, 2006, 20:31:43 pm

Това което съм разбрала е,че жените с проблем при забременяването си не бива да се вглабяват в проблема и да мислят само за това,напротив бъдете преди всичко спокойни,защото бебчо идва точно,когато мама се успокои е не мисли за това.

За пореден път го казвам - МРАЗЯ ТОЗИ ИЗРАЗ!

Евро, и аз съм така ... само като го чуя, и изпитвам желание да УБИЯ човека 

Аз малко късно се включвам към темата за приемното семейство,но въпреки това,ще изкажа мнението си.
Значи,твърдо съм против тази идея,зщото:
1."Приемното семейство" се грижи,създава удобства,влага емоции и средства в отглеждането на това дете,пък ако ще и от извънземен произход да е.
2.Малко или много започват да се призързват към детето и да се посвещават всяка минута от свободното си време на него.
3.Детето което вече започва да свиква с новото семейство и постепенно да се отпуска и да отваря душата си така както цветето разцъфва и хоп...
пристигат от дома и казват -Дотук!!!!Взимаме ме обратно при нас.Като се има предвид че характера на личността се изгражда през първите 7 години и детето ще  живее в непрекъснат страх -кога ще го вземат от поредното семейство и ще го върнат в мизерният дом какво да очакваме?От една наранена детска психика ,която може би ще мрази всички хора ,защото ще обвинява тях(приемните семейства),че те не са го харесали и са се обадили да дойдат да го приберат.Такива хора с дълбоко травмирана психика рядко намират реализация в обществото.В повечето случаи са озлобени и вършат криминални деяния ,отмъщавайки по тоя начин за низа нещастия през които са преминали.

Аз пък си мисля, че затворите са пълни с престъпници, от които може би много малка част са осиновени или отгледани в приемни семейства деца.
Но пък от друга страна, за това

детето ще  живее в непрекъснат страх -кога ще го вземат от поредното семейство и ще го върнат в мизерният дом

си ужасно права.