Какво мислите за приемничеството?

Твърдо против - да отгледам едно дете, да му дам 100% от себе си и един ден да дойде някаква си кифла - биологичната майка  и да ми се  обяснява  колко е било обичано от нея и колко много съжалява, че не е могла да го отгледа и да си го вземе ... мерси съм. По скоро бих станала SOS майка.
Втора хипотеза  - приемното семейство не може да откаже контакт на детето с биологичните родители и роднини. Представяте ли си една мизерстваща тумба /може и да не са цигани, има и първосигнални българи/ да ти реве на вратата постоянно за поредния заем или услуга. Пак мерси съм.

Докато закона е толкова тъп, няма да има приемни семейства или само такива, които са близки и роднини на изоставеното дете.

Точно така Лейди и аз съм на същото мнение!Не ни стигат сега неволите и манипулациите, на които се подлагаме, а и после...Нека  тази  държава, трудно ми е да я нарека моя, защото само може да  взема и иска, без да дава, да направи  процедурата по осиновяването по-лесна, защото толкова душички са ОБРЕЧЕНИ да са сираци и то по безумната причина, че т.нар.биологична  майка отива на 6 м. да си даде подписа и да му купи ,евентуално, кифла за 20 ст. И Мери, моите уважения, ама като задаваш въпрос, включи се с коментар и инфо,какъв е този въпрос, подхверлен ей така, анкета ли е, що ли?   

Разбира се,че ще взема отношение,но не мога да вляза във форума и не разбирам каква е причината.
Приемничеството е широко разпространено по света ,но у нас прохожда едва от скоро и на пръсти се броят приемните семейства.За съжаление процедурата е много усложнена,същестува риск от привързване,съответно проблеми с родителите и т.н., друг е въпросът че предлаганите деца са предимно от ромски произход,а у нас честно казано етническата бариера не е преодоляна.Известно ми е,че и процедурата по осиновяванията е много мудна.Но да се върна на приемничеството,то няма нищо общо с осиновяването.Става дума за деца,които имат родители,но поради някакви причини не могат да останат известен период от време в семействата си,съответно не могат да бъдат осиновени и тяхната единствена алтернатива е социално заведение.Съответно погледнато от позицията на детето,то също има право да усети що е семейство и нормални отношения,а и за никой не е тайна,че семейната среда е по-добрият вариант от Дом.При тези обстоятелства бихте ли станали приемен родител?Искам да споделя и още нещо,не мислите ли че родител изоставил и не потърсил детето си над 6 месеца,трябва дабъде лишен от родителски права и детето да бъде предложено за осиновяване?Има стотици деца без подписана декларация от родителите си,съответно не потърсени с години,именно поради тази причина не могат да бъдат осиновени.Не съм съгласна и с тази част на закона,че за разлика от преди години,сега на кандидат-осиновителите се предлага по едно дете,а не възможност да се запознаят с повече деца и да изберат.Да,детето не е стока,но според мен тук е много важно емоционалното привличане.Да поговорим за това.

Още подробности:
ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО:
Чл. 31. (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27.
(2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство
Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето.
Отношения с родителите по произход
Чл. 33. (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.
(2) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане" или приемното семейство.
Изразяване на мнение
Чл. 34. Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.
Пълният текст на закона, можете да намерите тук:http://www.mlsp.government.bg/bg/law/law/ZZD.doc

НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ, ПОДБОР И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА И НАСТАНЯВАНЕ НА ДЕЦА В ТЯХ
Обн. ДВ. бр.68 от 1 Август 2003г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.
(2) Настаняването на дете в приемно семейство е една от мерките за закрила на детето с цел осигуряване отглеждането и възпитанието му в семейна среда.
Чл. 2. Приемна грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в семейство на съпрузи или при отделно лице въз основа на договор.
Чл. 3. (1) Настаняването в приемни семейства може да бъде:
1. дългосрочно;
2. краткосрочно;
3. спешно.
(2) Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето и целта на неговото настаняване.
(3) Дългосрочно настаняване се предприема за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права, с ограничени родителски права или чиито родители трайно не полагат грижи за тях и не е възможно връщане в биологичното семейство в срока по ал. 4.
(4) Краткосрочно настаняване се предприема за срок до 6 месеца с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него. При краткосрочното настаняване между детето и неговото биологично семейство се осъществяват редовни контакти, ако това е в интерес на детето.
(5) Спешно настаняване се предприема при условията на чл. 25 от Закона за закрила на детето с цел запазване живота и здравето на детето.
Чл. 4. Комисията за закрила на детето по чл. 20а от Закона за закрила на детето изпълнява следните функции:
1. разглежда социалните доклади за оценяване на кандидатите за приемни семейства и постъпилите към тях възражения и дава становища по тях;
2. разглежда социалните доклади за оценяване на приемните семейства, изготвени от социалния работник по реда на чл. 15, и дава становища по тях.
Чл. 5. (1) Член на комисията, който е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някой от кандидатите за приемно семейство, не взема участие при разглеждане на кандидатурата му.
(2) По преценка на комисията социалният работник, изготвил доклада, и/или кандитатите за приемно семейство могат да бъдат изслушани.

Глава втора.
ОЦЕНЯВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО
Чл. 6. При оценяване на кандидатите за приемно семейство, които отговарят на условията по чл. 32 от Закона за закрила на детето, социалният работник по чл. 8, ал. 4 преценява следните обстоятелства:
1. възрастта на кандидатите;
2. месечния доход на член от семейството, който да не е по-нисък от минималната работна заплата, установена за страната;
3. възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят лично пространство на детето в жилището си;
4. притежаването на лични качества на кандидата за полагане на приемна грижа по отглеждането и възпитанието на дете в сътрудничество с отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".

Глава трета.
КАНДИДАТСТВАНЕ, ПОДБОР И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРИЕМНИ СЕМЕЙСТВА
Чл. 7. (1) Дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане предоставя на кандидатите за приемно семейство писмена и устна информация относно условията и реда за кандидатстване, процедурата по подбора и утвърждаването на кандидатите, както и относно естеството и целта на приемното семейство като мярка за закрила на детето.
(2) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" провежда с кандидатите за приемно семейство информационна среща, на която им предоставя информацията по ал. 1.
Чл. 8. (1) Кандидатите за приемно семейство задължително попълват въпросник за самооценка съгласно приложение № 1.
(2) Кандидатите за приемно семейство подават заявление съгласно приложение № 2 до директора на дирекция "Социално подпомагане". Към заявлението се прилагат:
1. копие от документ за самоличност;
2. документ от ЕСГРАОН, че не са поставени под запрещение, не са лишени от родителски права или са с ограничени родителски права;
3. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 32, т. 4 - 7 от Закона за закрила на детето;
4. медицинско удостоверение, че не страдат от болестите по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве;
5. документи, удостоверяващи месечния доход;
6. декларация за обстоятелството по чл. 6, т. 3;
7. декларация за сътрудничество с отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане";
8. въпросник за самооценка съгласно ал. 1.
(3) При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.
(4) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя социален работник от отдел "3акрила на детето" за оценяване на всеки кандидат, подал заявление по ал. 2.
(5) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя социален работник от отдел "3акрила на детето" за работа с детето, което може да бъде настанено в приемно семейство.
Чл. 9. Оценяването на кандидатите за приемно семейство изисква:
1. не по-малко от 4 срещи с кандидатите и останалите членове на тяхното домакинство, резултатите от които се отразяват във формуляр съгласно приложение № 3;
2. не по-малко от две посещения в дома на кандидатите;
3. среща с двама поръчители, които дават писмена препоръка за кандидатите съгласно приложение № 4;
4. обучение и подготовка на кандидатите.
Чл. 10. (1) Обучението и подготовката на кандидатите за приемно семейство се организират от дирекция "Социално подпомагане" или от лицата по чл. 43з от Закона за закрила на детето.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" може да договаря обучението, подготовката, консултирането и подкрепата на кандидатите за приемно семейство с лицата по ал. 1.
(3) Обучението на кандидатите за приемно семейство включва най-малко 4 сесии по 3 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(4) Деца с увреждания, с емоционални или поведенчески отклонения се настаняват в приемни семейства, които задължително са преминали през едногодишен курс на обучение по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(5) За приемно семейство могат да бъдат утвърдени само кандидати, които са обучени съгласно ал. 3 или ал. 4.
Чл. 11. (1) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" прекратява оценяването по предложение на социалния работник, който извършва оценяването, в случаите, когато:
1. кандидатите отказват да сътрудничат на социалния работник при оценяването или да бъдат обучавани по програмите съгласно чл. 10, ал. 3 или ал. 4;
2. мотивацията на кандидатите противоречи на интересите на детето;
3. се установи разногласие във възгледите на съпрузите да бъдат приемно семейство;
4. когато кандидатите живеят изолирано и не поддържат връзки с близки и приятели или когато трудно биха намерили достатъчно време за детето;
5. децата на кандидатите се противопоставят за настаняването на дете в семейството;
6. съществуват други причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.
(2) Заповедта за прекратяване оценяването на кандидатите за приемно семейство подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 12. Кандидатите за приемно семейство могат да се откажат писмено на всеки етап от оценяването чрез заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 13. (1) Оценяването на кандидатите завършва със социален доклад съгласно приложение № 5, който се изготвя от социалния работник, извършил оценяването.
(2) Социалният работник уведомява кандидатите за приемно семейство за социалния доклад по ал. 1, които в 7-дневен срок от уведомлението могат да се запознаят с него и да направят възражения пред директора на дирекция "Социално подпомагане" по отношение на изложените в доклада факти и обстоятелства.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 социалният доклад заедно с възраженията на кандидатите за приемно семейство се представя пред Комисията за закрила на детето по чл. 20а от Закона за закрила на детето.
Чл. 14. (1) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" по предложение на Комисията за закрила на детето по чл. 20а от Закона за закрила на детето издава заповед, с която утвърждава или отхвърля кандидатите за приемни семейства.
(2) Отказът на директора на дирекция "Социално подпомагане" за утвърждаване подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(3) Утвърдените приемни семейства се вписват в регистъра по чл. 21, ал. 1, т. 6, буква "ж" от Закона за закрила на детето след влизането в сила на заповедта за утвърждаване.
Чл. 15. (1) Социалният работник, извършил оценяването, веднъж годишно прави преглед на вече утвърденото приемно семейство, като провежда среща с него и посещава дома му.
(2) При установяване наличието на обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или на промени в обстоятелствата по чл. 6, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване.
(3) Представянето на социалния доклад пред комисията по чл. 20а от Закона за закрила на детето и издаването на заповед от директора на дирекция "Социално подпомагане" за заличаване на приемното семейство от регистъра се извършват по реда на чл. 13 и 14.

Глава четвърта.
НАСТАНЯВАНЕ НА ДЕТЕ В ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО
Чл. 16. (1) Изборът на подходящо приемно семейство за определено дете се прави от директора на дирекция "Социално подпомагане" по предложение на социалния работник, работещ с детето, и на социалния работник, извършил оценяването.
(2) След избора по ал. 1 започва процес на опознаване между приемното семейство и детето, който продължава от 4 до 6 седмици.
(3) Процесът на опознаване включва срещи на детето и приемното семейство и посещения на детето в жилището на приемното семейство.
(4) При спешното и краткосрочното настаняване опознаването може да трае по-кратко време от времето по ал. 2 или изобщо да отпадне в зависимост от обстоятелствата и спешността на конкретния случай.
(5) Настаняване се предприема, когато в процеса на опознаване между детето и приемното семейство се изградят близки отношения.
(6) Опознаването включва и предоставяне на информация на приемното семейство от социалния работник, работещ с детето, относно:
1. нуждите и навиците на детето;
2. особеностите в поведението и развитието на детето;
3. здравословното състояние на детето и неговия личен лекар;
4. биологичното семейство на детето;
5. друга информация, която би подпомогнала приемното семейство в грижите за детето.
Чл. 17. (1) Настаняването на дете се допуска само в приемни семейства по чл. 14, ал. 3.
(2) В случаите по чл. 19, ал. 1 се издава заповед за настаняване за всяко дете.
(3) Настаняването на дете се извършва по съдебен ред, а при временно настаняване - по административен ред.
Чл. 18. (1) В договора по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето се уреждат въпросите, свързани със:
1. подходящи жилищни условия;
2. лично пространство за детето;
3. подходяща храна и режим на хранене;
4. личните нужди на детето;
5. условия за емоционално развитие;
6. грижи за здравето и образованието;
7. срещи с роднини, близки, приятели или значими за детето хора;
8. други важни за детето или приемното семейство обстоятелства.
(2) При настаняването на дете социалният работник, работещ с детето, предоставя на приемното семейство плана за действие и друга информация, необходима за отглеждането на детето.
Чл. 19. (1) В едно приемно семейство могат да бъдат настанени не повече от две деца, като общият брой на децата в семейството не може да надхвърля четири деца.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато настанените деца са братя и сестри.
(3) Социалният работник, работещ с детето, настанено краткосрочно в приемно семейство, когато прецени, че не е възможно неговото връщане в биологичното му семейство, изработва нов план за действие, предвиждащ последователност на мерките за закрила съобразно най-добрия интерес на детето.

Глава пета.
НАБЛЮДАВАНЕ НА ПРИЕМНАТА ГРИЖА
Чл. 20. (1) Социалният работник, работещ с детето, го посещава в приемното семейство най-малко 2 пъти през първия месец и веднъж през всеки следващ месец.
(2) Приемното семейство осигурява възможност на социалния работник за осъществяване на лични контакти с детето.
Чл. 21. (1) Приемното семейство уведомява дирекция "Социално подпомагане" при настъпване на важни обстоятелства, засягащи детето, като:
1. промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето;
2. промяна в обстоятелствата по чл. 6, т. 2 - 4;
3. промяна на настоящия адрес;
4. сключване на брак от приемния родител;
5. развод на приемните родители;
6. други важни обстоятелства.
(2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1 социалният работник може да направи мотивирано предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за спешно настаняване в друго приемно семейство или за промяна на мярката за закрила.
Чл. 22. (1) Дирекция "Социално подпомагане" осигурява подкрепа и помощ на приемното семейство при изпълнението на задълженията, свързани с отглеждането и възпитанието на настаненото дете.
(2) Дейностите по обучението, подготовката, консултирането и подкрепата на приемни семейства могат да се осъществяват от лицата по чл. 43з от Закона за закрила на детето.

Какво е това Приемно семейство:
Приемното семейство се грижи за дете, което не може да бъде с родителите си, въпреки, че има такива. Приемането се използва да помага на деца за кратък период, когато има криза в дома или за по-дълъг период от време, то е алтернатива на осиновяването. То е оптимален вариант за отглеждане на деца, които за определен период от време не могат да живеят с рождените си родители.Набирането и подготвянето на приемни семейства, както и осигуряването на системна професионална помощ в процеса на осъществяване на приемните грижи се извършва от Социални работници, работещи в Неправителствения сектор или социални служби и заведения (Отдел за закрила на детето).Процеса на приемане е свързан с някои основни процедури преди, по време и след пиемането. Преди приемната грижа се набират, подбират и подготвят приемните семейства и децата, подпомага се физическото и емоционално свързване, което да осигури реалистични очаквания от взаимоотношенията и на двете страни;по време на приемната грижа е възможна финансова подкрепа; консултиране на заявени нужди, когато такива възникнат; мониторинг на процеса; след приемната грижа се работи предимно за справяне с раздялата; приключване на взаимоотношението; подкрепа на детето да интегрира процеса на прехода; корекция на плана за детската грижа;
Каква е неговата роля за дете, растящо без грижите на своите биологични родители:
Създаването на традиция на "приемните" семейства е алтернатива на грижата за деца без родители. Това е приоритет от първостепенна важност. Научните сведения показват, че няма алтернатива за благополучното развитие на децата, различна от семейната. Трудностите да се намерят и обучат приемни семейства в България са много, но това не значи, че не трябва да се търсят възможности за установяване модела на приемните семейства като по-добре функционираща, съвременна социална практика в България.
Източник:НФ"Осиновяване"

Мери, провери си отново паролата и дали не я изписваш с главни букви. Няма причина от наша страна да не можеш да влизаш регистрирана.

Ти явно се занимаваш сериозно с проблемът приемно семейство. Мислиш ли, че семейство, което няма собствено дете (и то не защото не иска, а защото не може и всички усилия, пари, време и мисли са насочени в тази посока),  е подходящо за приемно семейство. На мен лично ми се вижда жестоко да се иска това от тях.

Не знаех, че законът в тази си част, която си цитирала, дискриминира болните от СПИН.

Искам да споделя и още нещо,не мислите ли че родител изоставил и не потърсил детето си над 6 месеца,трябва дабъде лишен от родителски права и детето да бъде предложено за осиновяване?Има стотици деца без подписана декларация от родителите си,съответно не потърсени с години,именно поради тази причина не могат да бъдат осиновени.Не съм съгласна и с тази част на закона,че за разлика от преди години,сега на кандидат-осиновителите се предлага по едно дете,а не възможност да се запознаят с повече деца и да изберат.Да,детето не е стока,но според мен тук е много важно емоционалното привличане.Да поговорим за това.

Съгласна съм с теб в тази част от мнението.
Все пак, тези, които приемат законите - уверявам те че добре съм запозната със СК и ЗЗД , трябва да се замислят какво приемат и какъв механизъм на процедурите избират. За нас остава да се съобразяваме със закона и той да бъде прилаган, така че в сега действащата му редакция отново заявявам, че категорично не възнамерявам да отгледам едно дете, което впоследствие да ми вземат.

Поставяйки проблема приемно семейство,исках да споделим повече мнения и да обсъдим къде е пропускът и защо приемничеството така или иначе не намира почва у нас.Ще отговоря на въпроса ви:Според мен тази форма не е подходяща за хора,които не могат да имат свои деца,а по-точно е за семейства които имат деца,но нямат нищо против временно да се грижат и създадат радост и на още едно дете.Мисля,че е добра алтернатива и за хора,които искат да си осиновят дете,но все още се страхуват и имат зъдръжки да реализират това свое решение.Ще повторя и част от въпросът ми по-горе:...При тези обстоятелства бихте ли станали приемен родител?Искам да споделя и още нещо,не мислите ли че родител изоставил и не потърсил детето си над 6 месеца,трябва дабъде лишен от родителски права и детето да бъде предложено за осиновяване?Има стотици деца без подписана декларация от родителите си,съответно не потърсени с години,именно поради тази причина не могат да бъдат осиновени.Не съм съгласна и с тази част на закона,че за разлика от преди години,сега на кандидат-осиновителите се предлага по едно дете,а не възможност да се запознаят с повече деца и да изберат.Да,детето не е стока,но според мен тук е много важно емоционалното привличане.Да поговорим за това.И още нещо,притеснява ме фактът,че за разлика от преди 20години например,днес в социалните домове са настанени предимно деца от ромски произход и социално слаби семейства,не малка част от тях с увреждания.Мисля,че домовете трябва да се съкратят до мимимум,както е в нормалните страни,родителите да се подпомагат вместо да дават децата си по домове,да се проведе мащабна просветна кампания сред ромското население относно подобряване на половата им култура и в подобни заведения да се настаняват само деца за осиновяване,като процедурата става максимално бързо.Колкото и да са добри условията в един подобен дом,липсата на индивидуално внимание,липсата на емоционална привързаност и изменчивост на ситуациите,скуката и еднообразието често водят до състояние на психическа депривация,така че не се очудвайте,ако посетите дете от Дом и то се клати монотонно.Това се преодолява в последствие,но може да се спести на малкото създание.Аз се занимавам именно с деца лишени от родителски грижи и ако нещо ви интересува с радост ще ви отговоря,надявайки се да ви бъде полезна.

И ако тук разговаряме за пропуските в законите и мудността при процедурата -осиновяване на дете,нека погледнем и другата страна на въпроса,която според мен е проблем за държавата,виждате ли начин чрез който обществото да се справи с безотговорните раждания при голяма част от ромското население,децата им се отглеждат предимно в социални заведения,а ако са у дома израстват без образование и възпитание.В едно тв.предаване се коментираше от представителка на тази общност,че раждането на деца е Божа работа и никой няма право да спира или контролира този процес.Да,но създаването на дете е и отговорност и то лична отговорност.Смятам,че трябва да се приложи някаква мащабна просветна програма за повишаване на половата култура на тази част от населението,да се интегрират,но не чрез даване на пари,а чрез възпитаване на родителска отговорност и съвест.За никой не е тайна,че 99% от домовете за деца,затворите,възпитателните училища и опашките пред соц.грижи са предимно от този контингент,а това са държавни пари. Всеки трябва да дава на държавата,за да може и да му бъде давано,ако греша поправете ме.С поздрав!

виждате ли начин чрез който обществото да се справи с безотговорните раждания при голяма част от ромското население,децата им се отглеждат предимно в социални заведения,а ако са у дома израстват без образование и възпитание

С цялото ми уважение към теб, Мери, но участвам в разискванията по форумите за зачатие защото имам проблем със забеменяването.
Не желая да се правя на Майка Тереза, която да разрешава демографските въпроси на мангалите.

Мери, не изчетох докрай по-голямата част от нещата, които цитираш, но за мен приемничеството е най-голямото издевателство над децата и приемните родители. Първо - приемните родители може и да се съгласят срещу някаква сума да отглеждат децата, мисля че това беше регламентирано даже, но дали грижите, които полагат ще са подходящи за тях и дали са правилните - не е ясно. Второ - децата - всяко едно дете има право да усети какво е семейство, но как ще му обясниш после, че не може това семейство да е неговото??? Как ще му кажеш - ами извинявай, ама не искам да живееш повече с мен, я се върни обратно в дома??? Аз не бих могла. Да, в закона трябва да се регламентира точно това - че след като са непотърсени тези деца, трябва по някакъв начин да могат да се осиновят. Само че не е станало така и са изоставени на произвола на съдбата. Факт е, че домовете са пълни с ромски деца. Факт е, че не може да се контролира раждаемостта при тях. Но пък и не можеш да накараш нормално българско семейство да вземе за отглеждане ромче. Даже и в приемно семейство. Защото тогава непотърсилата го майка ще е първата, дето ще ти цъфне на вратата да ти иска пари. Ето за това съм против всякакви такива експерименти.
И не ми е ясно - ти какво точно целиш? Да ни запалиш по идеята за приемно семейство или за кастрация на ромите, или пък търсиш как да се добави някаква врата в закона? Хубаво, всеки трябва да дава на държавата, харчат се държавни пари, но пък ние не сме институцията, която може да промени тези неща. Тук определено се борим да имаме деца. И ако не става, то обмисляме алтернативата за осиновяване, а не приемно семейство. Поради една единствена причина - достатъчно страдаме по пътя към забременяването, за да си позволим да страдаме и по пътя на осиновяването. И без това социалните служби се подиграват с нас, защо и ние да си плюем на фасона???

Приемната грижа според мен е алтернатива за децата без семейство,все пак от столетия се практикува в много страни,така че това не е експеримент,а практика,друг е въпросът че едва сега прохожда и то не успешно у нас.С тази тема до тук!Далеч съм от мисълта да "запалвам" у някого подобна инициатива,поставих тази тема и благодаря за мненията ви с които в по-голямата им част съм напълно съгласна. Не искам и да разрешаваме демографските въпроси на ромите,но ние сме граждани на тази страна и следва да имаме отношение и по този въпрос.Темите осиновяване,приемничество,законодателство,социални домове и настанени там деца са свързани.Много закони са променяни благодарение на това,че хората са ги поставяли на дневен ред и не са си затваряли очите.Прекрасна е идеята да си осиновите дете,след като искате да станете родители,но това е свързано с не малко неуредици и разочарования,защото както казах нещата са свързани.И след като става въпрос все пак за деца не мисля,че трябва да се затваряме в собствените си черупки и да мислим само за себе си,не е нужно и да бъдем майки Терези,но нека не бъдем безразлични и към съдбите на другите,а именно децата без семейства и израстващи по домове,защото там е мястото където ще потърсите дете.Аз имам две деца и работя с деца,но мисля че нищо не ми коства,ако отдам малко време и сили и за другите,но това е друга тема и е въпрос на лично разбиране.И след като преминахме към проблемите на осиновяването не мога да си затворя очите и за още един проблем,освен тези които споделих по-горе.Преди ок.20год.например,в ДМД се настанявахе предимно деца за осиновяване,а не за отглеждане,чиито майки са ученички,студентки и невръстни девойчета скрили се от обществото.Тогава темата секс беше табу,за предпазни мерки не се говореше,аборти не се разрешаваха лесно,беше срам и позор да се роди извънбрачно дете.Сега положението е друго,младите хора имат достатъчно добра полова култура,има изобилие от предпазни средства които свободно се рекламират,а и много жени раждат и си отглеждат децата сами.Идва въпросът кой в днешно време ражда непланирани деца и ги оставя в ДМД и от многото ми наблюдения отговорът е,че това са предимно ромски семейства:многодетни и социално слаби,предимно хора с ниско интелектуално ниво и не рядко с някаква форма психич.проблеми.По-голямата част от децата са както споменах от ромски произход,често не са за осиновяване,а за отглеждане,а не рядко и с увреждания.Тук ще вмъкна и една оптимистична мисъл,че за развитието на детето играят роля не само гените,но и социалната среда и грижи,но все пак днес е много по-трудно да се осинови дете за разлика от преди години.На пръсти се броят изоставените българчета,без наследствени обременености,здрави,с декларация за осиновяване.И като добавим,че вече не се дава възможност на кандидат-осиновителя да избере дете и взаимно да почувства емоционална връзка,а му се предлага по едно дете по преценка на социалните...,като добавим и бавната процедура по осиновяванията....,какво се получава ..чакане,чакане и пак чакане.Ами аз не искам да мълча,въпреки че нямам намерение да осиновявам дете,но работя в тази сфера и като човек и гражданин на тази страна мисля,че трябва да се говори за тези неща,пък дано някой от горе реши да промени ситуацията.И ако вече сте започнали да действате по въпроса за осиновяване и сте имали срещи с деца от домове,ако нещо ви притеснява или радва,защо да не поговорим за това.Искрено се надявам,че усилията ви скоро ще бъдат възнаградени,че ще можете да си осиновите детенце,а често след това жената се успокоява и съдбата я дарява с рожба.Ако искате да зададете въпроси ,свързани с отглежданите в ДМСГД или ДДЛРГ ,надявам се да поговорим.И ако поставям подобна тема,то е за да поговорим и взаимно черпим опит,за да не се допускат грешки.Какво дете бихте искали да си осиновите,имали ли сте вече срещи с деца за осиновяване,какви са впечатленията ви от процедурата?Въпреки,че аз съм от позицията на невръстните мълчугани,защото съм ежедневно с тях,мисля че има още какво да споделя,разбира се ако желаете още едно мнение.С поздрав!

Мери , какъв въпрос да ти задам за ДДЛРГ?
Посещавала съм по друг повод един такъв дом - децата са си деца, и българчета и циганчета, всичките по своему красиви, защото са деца но:
1. На много от стаите в дома бяха счупени стъклата - как ли живеят зимата тези деца;
2. По коридора е чисто, но мизерно;
3. Срещнах една възпитателка, която крещеше като шизофреничка избягала от лудницата. Апропо от същия дом познавам уволнена възпитателка, на чийто рожден ден се изсипват вече над 18 годишните й възпитаници, за да почетат своята майка;
4. На въпроса ми към едно дете на видима възраст около 10-12 годишно - тук какво ядете, ми отговори : не питай.

Та какво да питам - ясно ми е.

Да,lady,има всякакви домове,много са пред закриване поради липсата на елементарни условия,но има и много съвременни домове с всичко необходимо за добър живот на децата,въпреки че добрата семейна среда не може да се замени с нищо.И след като все пак си взела решение да си осиновиш дете,има ли неща които те притесняват?

Чакай малко, Мери, при мен все още не е уточнена причината за незабременяването ми. Въпреки всичко , хипотетично ако стигна до инивитро, бих предпочела да осиновя.

Колкото до осиновяването - процедурата ми е ясна и не ме притеснява, защото съм адвокат. Въпреки всичко за себе си говоря - бих направила накоя и друга сделка с дявола в лицето на социален работник или директор на дом.

По темата: мога да се видя в ролята на приемен родител, ако става въпрос за деца на мои роднини или приятели. Иначе искам осиновяване.

lady,значи ти предстои първо да се уточни причината и след като вземеш всички мерки,не дай боже ако не се получи,да помислиш за осиновяване.Това,че си адвокат означава,че технически няма да имаш особени проблеми,но това за което аз бих се замислила е именно какви деца днес се оставят в ДМД и какъв риск поемам,дали ще попадна на подходящото дете,дали ще успеем да изградим добра емоционална връзка....Това което съм разбрала е,че жените с проблем при забременяването си не бива да се вглабяват в проблема и да мислят само за това,напротив бъдете преди всичко спокойни,защото бебчо идва точно,когато мама се успокои е не мисли за това. Marie ,мисля че това,което споделяш е вид правилно решение по въпроса приемно семейство.

Мери, предлагам ти да прочетеш две статии.
Как да бъдем деликатни, когато говорим за безплодието?
Етикетът на безплодието
Надявам се да разбереш защо ти ги давам за четене и за размисъл. Ако не, мога да ти го кажа и в прав текст.

Мери,чета те и не разбирам каква ти е идеята с тези послания. Мели ти го е казала/написала много деликатно. Според лекарите сме само за ин витро с мъжки фактор. Но има много други не6та, които док не взе под внимание. И за 2ма ни ре6ението е осиновяване. Нямам намерение да се подлагам на това, да загубя повече от година без АБСОЛюТНО никаква гаранция че 6те забременея и че 6те родя здраво дете. Така че, айде нека всеки знае най добре за себе си какво е най добро.

Именно!Тъй като се занимавам с деца на които им предстои осиновяване,а тук е под форум на тази тема,затова с най-добри чувства и намерения реших да взема отношение.Аз бих се интересувала от тези неща как стоят"отвътре",бих търсила повече мнения и съвети,защото освен приятни моменти има и рискове,които може да се избегнат,има тънкости и подробности.Не мисля,че с нещо някого съм обидила.Но след като не намирате за уместно да поговорите с човек който от 17г.е в проблема,ок.Оттеглям се.Желая ви успех,здраве,любов и късмет.С поздрав!