http://ppconsult.atspace.com/index_files/Poms2-bg.htmето това намерих като търсих повече информация.
“Хламидиите заемат място между вирусите и бактериите. Те са по-едри от вирусите и по-дребни от бактериите.Подобно на вирусите са облигатни (за разлика от факултативните, които МОЖЕ да причинят болест, облигатните задължително я причиняват) вътреклетъчни паразити. Не се размножават на изкуствени хранителни среди. За размножаването си изискват жива клетка, а за своята репликация използват клетъчния субстрат, клетъчните ензими и клетъчния метаболизъм... Входно огнище са уро-гениталната система на мъжа и жената. Заразяването става чрез coitus с инфектиран партньор. При това инфекциозните елементарни телца чрез пиноцитоза навлизат в цитоплазмата на таргетните епителни клетки на ендоцервикса и уретрата (таргетни- клетки-гостоприемници или прицелни клетки). (Нататък обясненията са пак на клетъчно ниво, пропускам ги.)
Клинична картина. Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Различаваме долна и горна хламидиоза.
Долна хламидиоза. Възпалителният процес засяга ендоцервикса и уретрата (съотв. ендоцервит и уретрит). Заболяването протича субклинично (т.е. протичане без ясно изявена клинична картина- именно затова по-горе споменях, че латентния период може да е дълъг). Субективните оплаквания са от засилен генитален флуор (изразява се в течения) и по-рядко- от дизурия (болезнено изхождане). В 30-50% от случаите заболяването може да протича въобще без субективни симптоми. Обективно само при колоскопско изследване се забелязва оток и хиперемия (и т.н.). Тази латентна инфекция може да персистира с месеци и да бъде открита или заподозряна едва по епидемиологични данни- хламидиен уретрит при сексуалния партньор. Редица провокационни моменти обаче (мензес, вътрематочни манипулации, поставяне на спирала и т.н.) могат да предизвикат интраканаликуларно асцедентиране на инфекцията.
Горна хламидиоза (ендометрит, катарален ендосалпингит). Също протича с бедна клинична симптоматика. Ендометритът ... може да се проявява с менорагия (обилно менструално течение), интерменструални кръвотечения или метрорагия (кръвотечение от матката, несвързано с менструалното). Хламидийният салпингит също е беден на симптоми, затова при тазова болка при жени от рискови групи винаги трябва да се мисли и за хламидийна инфекция...
Диагноза. Когато една млада сексуално активна пациентка дава дори дискретни анамнестични данни за:
- тазова болка със или без дизурия;
- засилен флуор;
- ациклични генитални кръвотечения;
- инфертилитет (безплодие),
в диагностичен или в диференциалнодиагностичен план винаги трябва да се мисли за хламидийна инфекция. В епидемиологичната анамнеза трябва да се търсят данни за уретрит при сексуалния партньор."
Източник: Учебник по гинекология за студенти по медицина, изд. “Медицина и физкултура”, София, 1994, под редакцията на проф. д-р И. Карагьозов и доц. д-р Н. Доганов.