Здравейте на всички!
Форума ви е чудесен и научих доста неща от вас, продължавайте в същия дух
Ето и моята история
Преди три години и половина след едногодишни опити да забременея най-после се случи и то точно когато опитвахме най-рядко и бяхме решили, че не става. Винаги съм била с редовен цикъл и още на втория ден от закъснението си направих тест - положителен. Веднага на лекар, а тя буквално ме изгони с думите "защо си ми дошла, рано е, ела след три седмици". Отивам на уговорената дата, преглежда ме и всичко е ок - има пулс, но през цялото това време имах много силни болки ниско долу, наподобяващи менструалните болки. Тя ми каза, че е нормално да ме боли и ми изписа папаверин и но шпа за 5 дни. Назначи ми стандартните изследвания на кръв и урина и това е.
Понеже изобщо не бях доволна от нея нито като лекар, нито като отношение реших да я сменя, но за целта трябваше да изчакам да ми изтече направлението и да взема ново. После пък се оказа че лекарката в Токуда, при която исках да ида няма скоро свободен час и отидох при нея чак в 12 г.с. Междувременно бях при старата лекарка за резултатите от изследванията и когато й споделих, че вече изобщо не ми е лошо тя каза, че е нормално и ме отпрати, а аз повръщах по минимум 10 пъти на ден преди това. На следващата седмица бях вече при Кирякова в Токуда, която ми каза че плода е спрял да се развива преди две седмици и ми даде направление за аборт.
приеха ме в Майчин дом и никой не ми обърна внимание 5 дни дори и след като започнах да кървя и да имам силни болки. Тук искам да изкажа своята благодарност на д-р Манчев, който ме пое и беше постоянно на мое разположение дори и след изписването ми въпреки, че не бях негова пациентка.
След всичко преживяно изобщо не исках да си помислям за забременяване, постепенно се отчуждихме с мъжа ми и след време се разделихме. Прибрах се в родния си град, имам нова половинка и отново съм бременна след първия ни опит. Вече съм в 23 г.с. и съм най-щастливата бъдеща мама
Пожелавам на всички, които чакат бременността тя да ги споходи и да се чувстват така, както се чувствам аз в момента.
Преди три години бях в голям шок и не съм се интересувала, а и никой не ми е казал да си правя някакви изследвания и така и не разбрах каква е причината за моя миссед. Според Манчев е някаква хромозомна грешка и е по-добре че плода сам е прекъснал развитието си, а не се налага да го прекъсваме насила в по-голяма възраст след като има дефект.
Сега си правих биохимичен скрининг тест и няма повишен риск за аномалии,другата седмица съм на фетална морфология и се надявам и там всичко да е ок.
Въпросът ми към вас е: Възможно ли е причината да е в партньора. Той да е причината да не забременявам една година и за мисседа в 10 г.с. след това?
Поздрав!