Позволявам си да се включа по тази тема, защото изключително много съчувствам на всички вас момичета и може би от споделеното от мен да добиете малко повече смелост и кураж, защото от всичко прочетено и научено до сега разбирам, че "спонтанен аборт" е една доста "тъмна" тема или по-точно при всяка жена нещата са доста относителни и различни...
Първата ми бременност завърши в края на 3-ия месец. Във втория месец спряха да ме болят гърдите и може би от внушение не зная, но спря покачването на килограмите...След около месец изведнъж започна изключително обилен кръвоизлив, без болка, без предизвестие....докато дойде Бърза помощ започна да ме тресе и т.н...явно нещата са били зле...Кюретираха ме веднага, и след такова едно изживяване може да си представите колко е било по силите ми да питам каква е причината....излязох от болницата като попарена и дори не се спрях...Една година не исках и да помислям за втора бременност, но се случи и без да му мисля се пъхнах в болница още от първия ден на закъснение на цикъла....В болницата ми установиха бременността и ме оставиха за наблюдение, с малки прекъсвания до 8-мия месец....Оказа се, че няма кой-знае каква причина, раждането беше като по учебник, бебето също...Въпросното бебе е вече на 12 години, но когато беше на 6 опитахме повторно и започна всичко наново...Пак същия кръвоизлив....пак кюретаж....Но ви разказвам всичко това за да не се отчайвате, да не губите надежда....Тогава лекарите, които бяха около мен ми казваха "за да го отхвърли природата, значи не е трябвало да се роди и Слава Богу, че сама съм се справила"....
В последствие се разведох и сега сега съдбата ме среща с друг проблем "мъжки фактор", но съм изключителен оптимист
Успех на всички и не мислете, че всичко е загубено!!!