Здравей А_Филипова и добре дошла сред нас! Когато набереш смелост да се поразбъбриш, ние ще сме тук и ще те прегърнем! 

Казвам се Ваня, на 32 години (добре де, през ноември ще станат 33). Съпругът също е на толкова... По образование съм икономист, после педагог... Абеее, голямо учене пада  , и още не съм приключила - трябва да приключа през юни магистратурата си "Социална работа с деца и семейства" - тема на дипломната работа: "Стратегии и тактики в семейната психотерапия". Споменах ли че съм от Русе? А че съм влюбена в мъжлето си?  Последна страст

Здравей Мели! Казвам се Силвия от гр. Козлодуй и съм на 32 години. С нетърпение очаквах момента в който ще запознаем. За сайта много ми е разказвала една моя много добра приятелка. Наистина, когато нямах проблеми влизах в сайта само от любопитство. Но след като преживях и аз една трагедия, просто усещах как имам нужда да споделя мъката и болката си с накого. И най вече да се запозная с момичетата от форума зачатие, защото както ми казва и моята приятелка pgzenga - споделената мъка от моя страна, и с подкрепата от ваша страна ще мога да гледам по-леко напред. А ето я и моята история. След като миналия май изгубих майка си - почина от инсулт, забременях. Всичко беше наред, не съм имала обичайните оплаквания като повръщане, гадене нито някви болки в корема. Ходих на консултация освен в Козлодуй и на още едно място, при една ужким още по-добра докторка. В Козлодуй докторката ми казваше, че всичко ще бъде наред и бебето ще бъде голямо.  Много съжалявам че не останах да родя при нея. А другата ми докторка казваше, че бебето е нормално а аз съм пълна и затова корема ми е голям. На датата ми определена за термина ми предизвикаха раждане. Всичко вървеше добре, но в последният момент нещо стана и от датата 17 февруари т.г., когато докторката ми каза: "Силвия изпуснахме бебето" имам чувстовото че всичко е като на филм. В последния момент бебето се е било заклещило и не можа да излезе. А през цялото време сърдечните тонове на бебето играеха. Казаха ми, че това се дължело на усукване на пъпната връв някъде около телцето му. А и преди раждането ми казаха че имам тесен таз. След няколко маньоври докторите успяха да извадят вече починалото ми бебе, то тежеше 4.300 кг.
Не мога да си обясня само защо докторката ми каза че, ми дължат едно бебе, и не било хубаво да ходя по  гробища след като майка ми била починала.
Държа се, опитвам се да бъда силна. Казват че живота е пред мен. Знам не съм нито,първата нито последната, но боли...
На моменти се усещам че ставам много злобна и агресивна. Искам да попитам: ако жени с които всичко е наред с тях и бебето и след раждане изпадат в следродилна депресия, какво да правим ние които си тръгваме от болницата само с две торби дрехи...?
Ще се радвам да ми отговори някой!
 

Здравей, мила Сиси. Много съжалявам за ужасните събития, споходили те през последната година. Наистина звучи ужасно. Предполагам, че тук ще намериш упора и сили да продължиш напред, а се надявам и до теб да има някой близък, който да ти помага да преодолееш преживяното и да продължиш и осмислиш живота си. Кураж и гледай напред. Също така е важно според мен да ти обяснят какво точно се е случило по време на раждането за да знаеш причините, поради които си изгубила детенцето си и при следващи бременности да си нащрек за подобни неща. Аз ти пожелавам скоро да се отърсиш от преживяното и да продължиш напред. 

Силвия, добре дошла! Това е мястото на което всяка от нас ще ти подаде ръка !
Съжалявам за детето ти, бъди силна, ние сме до теб!

Здравей сиси.Много ми е мъчно за това което си преживяла.
Аз също съм от Козлодуй но от няколко години не живея там.Може да се окаже че се познаваме защото сме на едни години.Ако искаш ми пиши на лични.

Здравей, Сиси!
Приятно ми е да се запознаем... Мъката ти е голяма... Имаш моята приятелска прегръдка  и съжалявам, че не зная как да те успокоя...

Здравейте, момичета!
Вече се представих малко по-горе... Бих искала да зная кои от вас са от Русе и не бихте ли искали да си организираме среща, за да се запознаем... 
Можем дори да я направим в Деня на репродуктивното здраве... Ако някой проявява интерес към предложението ми, нека пише...

Здравей мила Сиси!
Много е тежка твоята история.
Не знам какво да кажа......
Имаш и моята прегръдка,бъди силна,
скоро ще си щастлива!

Здравейте! Казвам се Таня и съм от Ямбол. На 13 октомври навърших 30 години.  Попаднах на този сайт още през декември тогава си направих и календара. После забременях, но се оказа, че имам "кухо яйце" и ми направиха кюртаж в края на януари. Продължаваме с опитите за бебе.

А повече за мен.....завършила съм Предучилищна педагогика в Софийски университет и от 4 години работя като детска учителка в Ямбол. От 28 октомври 2006 година съм госпожа. 

Здравей, Таня! Добре дошла! Тук мисля, че имаше май момичета от Ямбол, ако не ме лъже паметта.

Здравейте
Казвам се Даниела-Варна.На 37 год. съм.Омъжих се преди месец и половина.Наи-после открих истинския 4овек.Неговите родители,не дойдоха на сватбата,преживях много обиди от тях,но любовта победи.Искаме да имаме деца и да живеем спокойно и щастливо.
Късмет на вси4ки

Здравейте.
Казвам се Лили на 20 години съм от Ямбол...

 
Здравейте!

Казвам се Нина и скоро ще стана на четвърт век

От Враца съм, но от 6 години живея в София.

От две години живея на семейни начала. Много обичаме децата и се надяваме на три. Но момента още не е дошъл - работим и учим, радко се засичаме в къщи. Нямаме време за себе си, камо ли за едно малко човече Но често говорим за това и се питаме какви ли родители ще бъдем.

Докато настъпи момента ще продалжавам да се информирам за здравословния начин на живот, за майчинството и всички проблеми около него.

Слънчеви усмивки на всички

Както е трагнало да се отчитам из всички теми тези дни, най-накрая да се отчета и тука.
Казвам се Нина, родена съм на 23 Януари 1978 г. 29 годишна водолейка съм.
От София, завършила съм "Бастилията", след което УНСС спец. "Икономика и управлеие на масмедиите". Разбира се типично за Бг не работя по специалността си, работя от 10 години в една чуждестранна банка, но нямам намерение да се пенсионирам там.
С любимия сме заедно от почти 6 години, нямаме брак, живеем заедно от както влязох в 9 месец и си ни беше добре да го даваме като гаджета. Е сега пак е добре, да се надяваме, че скоро ще е още по-добре. Любимият е с екзотичен произход - баща му е от любимия ми континент - Африка и по-точно от Судан.
Характер - с чувство за хумор съм, избухлива, нервна, но не и обидчива и сръдлива, минава ми бързо, но е лошо, че викам..... Това изречение май е като обява за запознанство с цел брак  ама няма да го трия.
Приятно ми е да се запознаем

Нина, това последното е като описание на моята скромна личност И аз водолей

Гане, водолейките сме един път, да се пофалиме... да ти кажа екстра ми е като си казвам всичко, пък макар и на висок глас, така всички недоразумения се изглаждат и после няма оправдания от сорта "не съм разбрал", няма лицемерие. Обичам и на мен да ми се казват нещата. Баща ми вика, че ако съм куче - цена няма да имам, зло, екстра пазач - преувеличава. Серти сме ние водолейките, но сме добри души.

Така си е

Здравей Мели! Казвам се Силвия от гр. Козлодуй и съм на 32 години. С нетърпение очаквах момента в който ще запознаем. За сайта много ми е разказвала една моя много добра приятелка. Наистина, когато нямах проблеми влизах в сайта само от любопитство. Но след като преживях и аз една трагедия, просто усещах как имам нужда да споделя мъката и болката си с накого. И най вече да се запозная с момичетата от форума зачатие, защото както ми казва и моята приятелка pgzenga - споделената мъка от моя страна, и с подкрепата от ваша страна ще мога да гледам по-леко напред. А ето я и моята история. След като миналия май изгубих майка си - почина от инсулт, забременях. Всичко беше наред, не съм имала обичайните оплаквания като повръщане, гадене нито някви болки в корема. Ходих на консултация освен в Козлодуй и на още едно място, при една ужким още по-добра докторка. В Козлодуй докторката ми казваше, че всичко ще бъде наред и бебето ще бъде голямо.  Много съжалявам че не останах да родя при нея. А другата ми докторка казваше, че бебето е нормално а аз съм пълна и затова корема ми е голям. На датата ми определена за термина ми предизвикаха раждане. Всичко вървеше добре, но в последният момент нещо стана и от датата 17 февруари т.г., когато докторката ми каза: "Силвия изпуснахме бебето" имам чувстовото че всичко е като на филм. В последния момент бебето се е било заклещило и не можа да излезе. А през цялото време сърдечните тонове на бебето играеха. Казаха ми, че това се дължело на усукване на пъпната връв някъде около телцето му. А и преди раждането ми казаха че имам тесен таз. След няколко маньоври докторите успяха да извадят вече починалото ми бебе, то тежеше 4.300 кг.
Не мога да си обясня само защо докторката ми каза че, ми дължат едно бебе, и не било хубаво да ходя по  гробища след като майка ми била починала.
Държа се, опитвам се да бъда силна. Казват че живота е пред мен. Знам не съм нито,първата нито последната, но боли...
На моменти се усещам че ставам много злобна и агресивна. Искам да попитам: ако жени с които всичко е наред с тях и бебето и след раждане изпадат в следродилна депресия, какво да правим ние които си тръгваме от болницата само с две торби дрехи...?
Ще се радвам да ми отговори някой!
 

Сиси, толкова съжалявам за трагедията, която те е сполетяла. Каквото и да ти кажа вече всичко е безвъзвратно изгубено и в момента нищо не може да се направи. Остава само болката от загубата и празнотата.
Пожелавам ти да си много силна и в най-скоро време, когато си готова разбира се, да забременееш отново и да гушнеш най-сладкото бебче на света.

Здравейте и от мен, казвам се Мария и от скоро пиша тук и откривам много искренност и подрепа. На 27 г. съм, съпруга също. От 4 години сме женени и от толкова правим опити, от 2г. съм вече с установен проблем. От Пловдив сме. Какво още..Семестриално съм завършила техническия, остава защитата на дипломната работа, но напоследък нещо съм я зарязъла и трябва да се стегна.