Здравейте и от мен,
Казвам се Люси и съм от Варна. Ще навърша 33 години след няколко месеца. Както и да завъртам цифрите, все са си 33
Съпругът ми се казва Бери и ще навърши 36 години. Преди много години имах приятел от София, и баща ми като разбра не беше особено щастлив,защото било според него много далеко. Да, ама аз си намерих мъж от Южна Африка. И така в далечната 1996 г. заминах за тази далечна и невероятно красива страна. Тати не беше особено щастлив, но как да спре 23 годишен инат.
И така, кацнах на летището в Йоханесбург на 01.08.1996, сам самичка с има, няма 100$ в джоба и облечена с каси панталонки и потник, ами нали е август, лято е, а пък и отивам в Африка все пак. Кой ти е знаел тогава, че там сезоните са на обратно от тук и там е зима, а август най-студения месец. Температура около 5-6 градуса С. Хората като слезнаха от самолета и като наизвадиха едни палта, едни якета, а аз по шорти
Ама не ми пука, само къде измръзнах. И така, 4 месеца по-късно се запознавам с моето момче. След има, няма 2 месеца аз се примествам при него и 6 месеца по-късно, сключихме граждански брак. Ама тати не знае
И трябва да му кажа, рано или късно, ама как????!!!!! Той в София не искаше да оставам, а аз му намерих зет от страна на 10 000 км. от България. В стомаха ми една топка, ще ми спре въздуха. Събирам смелост аз и вземам телефона. Отсреща е тати, щастлив, че "малкото му момиченце" се обажда. Забравих да спомена, че му казах, че заминавам за 6 месеца само
И така, тати пита как съм, а аз : Татко, абе знаеш ли добре съм, ама преди седмица се омъжих....." Към минута " ни дума, ни вопъл, ни стон' После ме пита: Ама как така бе тате, нали като си идва тук преди 2 седмици, аз те питах имаш ли си приятел, ти каза, не самичка съм"Ама аз за това си бях в България за 2 седмици да си оправя документите за брак в чужбина, ама не казвам на никой
После тате ме пита" Как ти е фамилията сега, ами ако аз не го харесвам, ако, ако, ако.....После ми вика: "Слушай, щом си решила така, добре, само умната и го доведи да видим зетя какъв е, черен ли е, бял ли е? А аз като го видя, ще разбера веднага как се грижи той за теб" И след една година, водя зетя при тати. А тати много го хареса и не дава лоша дума да се каже за него.После тати идва при нас в Йоханесбург на гости и първото което направи като влезе в нас, беше да отвори хладилника, да види как детето му се храни, ми как, може да заслабне нещо
Живях там 7 години, красиво, чисто.......но не е България.Изпаднах в депресия. Липсваха ми всички тук.Не си бях идвала у дома 4 години. То беше рев, то беше чудо.Там работих в началото в ресторант, докато науча езика и получа разрешение за работа.Малко ме поарестуваха за 24 часа, че ме хванаха да работя без работна виза, ама се уредиха нещата.През 1998 година получих статут за постоянно пребиваване. Вече можех да си потърся и по-хубава работа.Постоях си в нас около 1 година, домакинствах, излежавах се. Предложиха ми работа в туроператорска агенция. Работата беше супер интересна, особено сафаритата, които организирахме.
По- рано бях казала на мъжът ми, че не му поставям условия, но бих желала един ден да живеем в България. И този ден настъпи. Завърнахме се тук, заради нарастващата престъпност там. Няма нищо общо с нашата. Та Африканският зет, стана заврян зет
И ракия го научиха да пие, и да замезва след вечеря и какво ли не. Съпругът ми сега работи на пасажерски кораб. Аз ходя на всякъкви курсове. Дори станах стюардеса.
Детска мечта, която осъществих най-накрая!!! Вече от две години близо и двамата искаме да имаме дете, аз от по-рано де, откакто се помня май
Но засега не се получава, но аз съм инат и ще опитам всичко, което се налага, за да стана "Мама" не само на кучето си. Имам добри приятели, обичам да съм с тях. Правим си женски купони често. Знаем как да се веселим само жени.
Пожелавам на всички здраве и нека мечтите ви станат реалност!!!
