Здравейте, все нямам време, но често си мисля за вас. Напоследък не се чуват и другите. Как сте? Честити краченца на Ема, Бонболини!
Помня, че по това време на годината и месеца имаше много рожденици. Да сте живи и здрави вие и дечицата! Бъдете щастливи, спокойни и да имате повече сбъднати желания по Коледа!
Може да се каже, че подаръците са подготвени. Малката има тържество на яслата утре и за там има малко подаръче. Другите ще са от роднини, като аз съм ги избрала, както поискаха, защото всеки иска нещо да подари. Поне за тази година мисля, че няма нужда ние (аз и баща й) да купуваме нещо специално голямо, защото, първо, тя не иска, второ, ще има достатъчно други играчки. Може би догодина на 3 ще казва вече конкретно какво иска. Засега като я питаме, тя отговаря, че иска подарък
Иначе редовно е с някаква хрема, къде по-малко, къде малко повече, но почти не съм я спирала от ясла. Като се закашля повече, я спирам за 2-3 дни. Докторката я преглежда и казва, че са й чисти гърдите. Вкъщи не кашля, като отиде на ясла, пак се закашля. Отначало казват, че е остатъчна и няма проблем, но след седмица, ако пак кашля, айде пак наново да я види доктроката и историята се повтаря. Чиста са гърдите и само давам капки/спрей за нос, фенистил, и сироп за кашлица. Премина и един курс антибиотична маз за нос за всеки случай. Но най-вече като изстине, й потича носът. И аз съм така. После понеже не може да се издуха добре, слиза надолу и се закашля. Предполагам, че така ще откара до пролетта, дано да не става по-зле само.
Иначе на мен не ми е особено празнично. Преди малко повече от месец умря котката ми и ми беше много тежко. Беше ми много скъпа и ми е трудно да го приема... Но животът ме завърта и няма как, вече случилото се става минало и се уча да живея с това. Един път преживах подобно нещо, след като почина баща ми. Тогава по-тежко го преживях, защото все още нямах дете... Но въпреки че ми е баща, връзката ми с него не беше толкова близка, колкото с котката ми, защото котката ми постоянно я гушках и тя се гушкаше в мен, беше ми като дете. Просто, различно е...
Също така се върнах на работа миналия месец, т.е. реално на работното място, защото отначало бях в отпуск. И сега съвсем нямам време вкъщи. Но няма как, справяме се някакси. От друга страна се получават особени ситуации на работа и съм пред дилема да напусна. Дано рано или късно да се наредят нещата, защото никак не е добре ситуацията в момента.
Как сте другите? Как са децата?
Ако не успея пак да пиша, да ви пожелая много весели празници!