Здравейте, от много време се каня да пиша и все няма време, че все много неща искам да напиша....да ви разкажа как със София бяхме по болници и тук, и в България с пиелонефрити, как на Борис това му повлия много зле и ни разказа играта в България + че беше преуморен и изнервен от промени ...как май бях в някаква следродилна депресия и т.н...Е всичко се оказаха бели кахъри. Преди 2.5 седмици внезапно почина мъжът ми. Дълга история е...още съм в шок. Не знам как се живее в тази агония, не мога и не искам са го приема, много е трудно. Той ми беше всичко,най- добър приятел...всичко. През толкова много сме преминали заедно последните 15 години...с него мога всичко, той ми беше силата, а сега...не знам.

Хелиантус, съжалявам искрено! Съболезнования! Не знам как и дали човек успява да мине през това. Кураж, само това ще кажа ❤️

Хелиантус, моите най-искрени съболезнования! Пожелавам ти сила и кураж да продължиш напред заради децата - те са всичко! ❤️

Нямам избор...опитвам се да се стягам постоянно заради децата. Обещала съм му, но е много , много трудно. То още и погребението предстои...до вчера беше в съдебна медицина. Целия ми живот се преобръща. Няма как да остана тук сама с децата...много ме е страх и е много тежко.

Казвам го без да сме се виждали, ако имаш нужда от нещо тук в България пиши, питай, насреща сме!

Ужасно трудно е.Видяла съм го с очите си.

Прегръщам те и наистина, ако имаш нужда от нещо, просто пиши, аз лично съм насреща!

Хелиантус, аз бях в шок като видях, не мога да си представя на теб какво ти е. И не смеех и не знаех какво да напиша, защото всичко са само думи, а ти преживяваш целият кошмар. Аз също, ако мога някак да ти помогна, съм насреща. Кураж и сила.... Прегръщам те 

Хелиантус, искрени съболезнования. Съжалявам за загубата Ви.

Хелиантус, надявах се някога отново да ни пишеш. Много мислих за вас тези дни. Все си спомнях как разказваше, че вашата история наподобява на нашата с мъжа ми. Дори влязох да чета коментарите на стопаните на неговите пациенти от ветеринарната клиника и така топло ми стана да науча повече за бащата на двете ти прекрасни деца. Съжалявам много за загубата ти. Вярвам, че с времето човек се учи да живее, но и знам, че завинаги той ще остане любовта на живота ти, за която ще си спомняш дори на старини.
Бъди силна, бъди слаба, това от което имаш нужда ти, децата имат нужда ти да преживееш емоциите си.
Винаги съм насреща за каквото и да е, както и ти си била за нас.

Предполагам, че не ти е в момента да мислиш за това, но може да ти е полезно в даден момент: можеш да издействаш разрешение от РЗИ да внасяш в детската градина храна за Борис. Аз скоро ще започна да внасям на Матей

Здравейте и от нас.
Хелиантус, съболезнования. Да почива в мир! Аз също, ако мога да помогна с нещо, съм насреща. Това е огромна болка
Иначе, Ема днес става на 9 месеца, пълзи, изправя се, пристъпва, прави разни нещица,  дърдори с разни звуци. Днес май напипвам връхче на зъбче. А и едни лиги се точат,  направо не знам как е възможно да има толкова много. Продължава да си е "едра", но сега се издължи и не изглежда като пухкава топка.
Баткото започна училище, разбира се веднага имаше сополи, аз се зарязих също с някакъв вирус, общо взето се вкарахме в сополива серия. Разказвах ви как имахме проблеми в училище с него, няколко деца от класа го удряха и тормозиха без причина и втори клас мина през доста разправии и срещи с родители и директори. Сега като че ли нещата се кротнаха, има и камери в новите им стаи, а и той вече се защитава, не само с думи. Ходи на психолог през лятото дори, да се чувства по-уверен и сигурен в себе си и действията си. Иначе си е припрян и разсеян, но е много добро и чисто момче.
Догодина като има право , ще кандидатстваме за ясла, то е ясно,че няма да я приемат, но поне да фигурира в системата. Харесахме няколко частни, но цените са 😬😬😬 . Нашите много се пускат да помагат, гледат ту единия, ту другия, но на баща ми откриха лошо онкологично заболяване и лятото мина в операции, щуране между болници и онкологии, спешни отделения  
Пожелавам на всички здраве.
Хелиантус, още веднъж, съболезнования и разчитай на мен също...

Момичета, пиша тук, защото знам, че само вие можете да ме разберете истински. На 18.09.2023 си върнахме двете снежинки. На 8-ми ден чхг положителен. Тествам се през два дни, расте си супер. Аз на седмото небе от щастие. Ще си имаме още едно чудо. Малко ми зацапа във вторник, но чхг мина 2000 и се поуспокоих. Днес сутринта започна много силна болка в дясно и кървене и се потвърди най - големият ми страх - извънматочна. Приеха ме по спешност и ме подготвят за операция. Не съм вярвала, че след като вече имам едно съвършено същество, може да ме боли толкова много от една такава загуба. Много ми е мъчно и сърчицето ме боли. Имах нужда да ви споделя, защото знам, че никой друг не може наистина да ме разбере 💔

О, Мише болката е силна като с първото. Не намалява, защото си имаш едно детенце. Аз със спонтанния преди близначките плаках повече от колкото преди да имам Моника. Вече знаеш колко е хубаво и те боли повече, защото осъзнаваш какво губиш.

Силни прегръдки от мен! Кураж!

Точно така е, Маги. 

Мише, съжалявам 
Знам, че не е успокоение, но сте направили трансфера точно, когато е трябвало. Тогава когато си била готова да искаш тези снежинки, толкова колкото си ги искала, когато са ти правили стимулация с тях. Дала си им най-доброто от себе си, което си могла. Всичко друго е гадното стечение на обстоятелствата.
Съжалявам, че преминаваш през това и то по точно този начин.
И все пак няма да забравя какво каза докторката след пункцията ми на една отчаяна жена: "В тази стая само ти имаш при кого да се прибереш и да ти каже 'Мамо'".
Пожелавам ти скоро да се прибереш при Дари и да се гушкате. По-голяма утеха от нея нямаш на този свят.


Ние смятаме другата година да приберем последния ни ембрион. И аз съм пълна със смесени чувства: защо не го искам, така както исках Матей, това дете заслужава повече. Дали пък ако е отрицателен тестът, няма да осъзная колко съм го искала и да се срина.
Ето затова отчасти се радвам за теб, Мише, защото съвестта ти е чиста пред тези снежинки. Искала си ги толкова, колкото искаше и Дари, дала си им това, което си им обещавала, когато си се молила да ти се обади ембриологът с добри новини

Да, Теди. Дари ми е най - голямата утеха и стимул да се съвземе по - бързо. Аз също имах такива терзания и мислех, че няма да го искам толкова силно, колкото предишният път. Но от момента, в който ми ги върнаха, усетих същият трепет, същата надежда, същите притеснения, както първият път. Всякакви колебания изчезнаха и знаех, че искам това детенце да е добре, да го има и че ще го обичам с цялото си сърце. Сигурна съм, че и при теб ще е така. По - зле се чувствам, отколкото при неуспешният трансфер, защото сега знаех, че има бебе, което се развива, но просто не където трябва. И вече го обичах, но явно така е трябвало да стане.

Момичета отговорите идват с решенията.Никога няма да знаеш дали или, но винаги ще те разяждат съмнения.Аз знаех, че искам второ дете, дали съм се съмнявала че ще го обичам като МОника, дали съм се съмнявала в себе си?Ами да, във всеки един момент, но помня много добре думите на една съфорумка, царят никога не е сам т.е. едно дете не трябва целенасочено да се остави само, защото ние не сме вечни, а го обричаме да е само.Утре живота ще се развие по странен начин и то няма да има подкрепа.Отделно, чисто егоистично, аз исках да съм майка още веднъж, да преживея всяка безсънна нощ, всеки зъб, да целувам и гушкам пак бебе.
Съдбата си знае работата, аз имам две, така е трябвало да стане.
Важното е да направите това което мислите вие за правилно и да не съжалявате, защото вината разяжда.

Мише, много съжалявам за загубата ти Вярвам, че ще дойде моментът да си имате второ дете. Знам, че преживяваш тежко загубата. И аз съм минала през това. Но мисли занапред какво ще бъде. Прегръдки!

Това за две деца, самотно едно дете... честно казано не знам колко е вярно. Мисля, че на моето момче не му беше зле само. Мисля, че и на кака ми е щяло да й бъде по-добре без мен, защото голяма ревност е имало през годините заради мен. Чудя се и аз за следващо дете, но не толкова за другарче на Ивона, а по-скоро за наследници на рода. И на мен ми се иска да изживея момента да имам отново бебе, но все повече си мисля, че не умея да гледам деца. Нито знам дали правя най-правилното, изобщо не знам какво е необходимо за едно бебе. Как съм отгледала Ивона на магия не знам. Не съм сигурна, че добре възпитавам и все търся и време за себе си и не съм сигурна, че ще съм способна да се справя с две деца... Баткото не го броя вече, защото се надявам догодина да замине студент в друг град. Не че пак няма да го мисля, но няма да ходя след него вкъщи. Мъжът ми обаче смята, че вече сме стари и поради тази причина няма да се справим и с още едно дете. Въпреки че историята познава възрастни родители, дори сега негови връстници ще стават втори път бащи, но пък жените им са 10-на години по-млади от мен.

Грейси, аз съм голямата и със сигурност ми е било 6 без сестра ми, но когато тя се разболя от левкимия ние гледахме детето(нейното). Не ми се обяснява, но знам колко е трудно в такива ситуации и колко е важна подкрепата на някой близък. Дали ще са близки след години, дали няма да се изпокарат за глупости, дали няма да се намразят не знам, но знам че съм направила максимума за тях.

За възрастта, аз родих близначките на 38, след месец станах на 39. Всичко зависи от вас и вашите разбирания за живота.

Аз съм трето дете на мама и пето на тате. Най-малката разлика в годините е между мен и едната ми сестра - 13 години. Някои от братятя ми са били вече трийсетгодишни като съм се появила и са имали деца, тоест баща ми е бил и дядо. Не си представям живота без някой от тях. Най-близка съм била с брат ми и сестра ми от майчина страна. Като дете обожавах брат ми и той доста се занимаваше с мен, а като голяма със сестра ми си помагаме изключително много. например когато мама почина не позволих брат ми да продаде жилището и сестра ми да остане на улицата - с мъжът ми теглихме заем и покрихме неговия дял, а сега сестра ми си внася нейните вноски редовно. За нея беше непосилно да откупи този дял от апартамента сама, а брат ми пък настояваше да се продава, за да се възползва от позитивите на наследството си. В друга житейска ситуация сестра ми ми помогна да си стъпя на краката и днес да имам всичко, което имам. Двете сме си опора. не се чуваме всеки ден, звъним си 1-2 пъти в месеца най-много. Живеем в един квартал, но се виждаме само по поводи. Въпреки това и двете знаем, че винаги сме на линия да си помогнем една на друга и сме спокойни. Така се развиха нещата, че след смъртта на мама с брат ми не си говорим - няма гаранция, че многото деца ще се разбират и ще си помагат като възрастни. С никой от страна на баща ми не поддържам връзка - не знам адреси и телефони. От 6 братя и сестри контактувам само с една, но тя е всичко, от което се нуждая. Не очаквам децата ми да имат същата връзка помежду си, но се надявам когато се наложи да си помагат един на друг.

Съгласна съм, Маги, за покрепата. Аз съм с две ръце за това. И наистина, ако няма неразбирателства, е хубаво да имаш брат/сестра, на които да разчиташ.

Ами и аз родих Ивито тъкмо на прага на 39. Тя миналата седмица направи 2 годинки Оттук нататък ще видим... Вчера пак загатнах на мъжа ми за бебе и той вика да не се занимавам с глупости.

Лято, голяма фамилия наистина. По принцип е хубаво за едно дете да вижда много роднини, стига обаче да се разбират, както и ти казваш.

Аз също имам брат. Мъжът ми е много за това да имаме две деца, за да са си близки, както е той със сестра му. Аз вероятно не го разбирам, защото с брат ми не сме си близки вече. Имаше години, в които бяхме много близки, след това жена му някак го отдалечи от семейството му. Миналата година майка ми не можеше да ходи от болки, заради работата й. В този момент аз поех отговорността и инициативата какво да се направи, за да напусне майка работа. Намерих й фирма да я наеме, реших да й прехвърля майчинството, а след това да я съкратят, за да иде на борса.
И брат ми с цялото си нахалство имаше наглостта тази година по телефона да й говори как само на мен правила услуги да ми гледа детето, пък той веднъж я бил викнал (веднъж като три пъти отлага и аз накрая нямаше как да си сменя вече отпуската, за да иде тя до София). Беше й говорил още куп неща, които тя не ми каза,но рева три дена. А аз не мога да ви обясня каква вина изпитвах, че това дете толкова много съм го желала и съм му обещавала света, а ще трябва да го оставя на 1г друг да го гледа.
И така брат ми, който едно време е прегръщал майка ми и й е казвал, че обича най-много нея, днес се държи така. С право казват хората, че детето нищо не дължи на родителите си, ама поне една съобразителност.

Та понякога си мисля колко ми е перфектен Матей и как един ден може да ми се обади да ме нахули така.
Като казах Матей. Ей голяма трагедия стана яслата. Ходи три дена, разболя се, отиде пак, но съвпадна с нови ревящи деца и оттам и той с тях рев в хор. Чак се наложи да ми звънят да си го прибирам.  Започна да бълнува нощем, пак се разболя на третия ден. Сега трети тур го пускам на ясла, но вече още в 7:30 е там, за да е първи и да имат време да го успокоят, защото реве от вкъщи едно горестно, сърцето ти къса. А там като иде, успокои ли се, ми харесва.
Вече много говори, няма "ъ-ъ". Всички думи знае, ей така изведнъж се отключи и започна. А февруари, когато ходихме на невролог заради проблемния сън и ходене на пръсти, по телефона невроложката ме пита: "Знае ли поне 10 думи?". Помня, че едва със звуците на животните ги докарах до 8.
Мише, Хелиантус, как сте, момичета? Много прегръдки ви пращам