Аз ни глътка въздух искам, ни време за себе си. Сега ще си кажете, че сигурно просто ми е айляк. Хич даже не е, Матей е пристрастен към мен, пикая на отворена врата, с много номера успяхме да включим най-сетне и баща му в живота му, защото детето само го отблъскваше.
Но просто толкова бързо расте и най-накрая съм наистина щастлива от майчинството. Първо бях в тежка депресия, много състояние за коригиране при него, кърмене до откат заради АБКМ и никакъв сън. Просто не можех да се насладя на майчинството и сега най-сетне съм щастлива, а времето минава толкова бързо. Ей ги вече на ясла ходят, а все едно вчера правихме опити.
Няма да забравя как бях казала на Стефка, че просто е забравила какво е да няма дете. Тя тогава естествено ми каза, че не се забравя, но от моята камбанария на неуспехи някак не я разбирах до колко помни самотата и желанието да имаш дете. Сега вече като, изпълнила мечтата си, го разбирам. Не се забравя. Помниш си, особено най-големите сривове, както казваше Маги и атеистите в един момент палят свещи. Просто я няма тревожността ще се сбъдне ли. Но се помни, все едно вчера е било и все едно пак сънуваш някой прекрасен сън, че си майка.
И като споменах Маги.
Маги, правилно ли те разбирам, че твоите девойки при теб са спали? Че аз давам назад и много често пускам Матей при мен на леглото, за да поспим малко повече, че той все още си има нощни будувания и ме търси