На година и 4 месеца не ми схващаше условията, сега не съм го пробвала . И ние след 2 седмици сме на зоопарк организирано от болницата и се чудя триколка ли да мъкнем или да си наемем количка от зоопарка. Тук има едни дето стават и за багаж и за хора , но са като колички. По- би се навил. Ще видим. А със спането как ще стане съвсем не знам...ще спи със закъсние в колата.

Здравейте, как сте? Много тихо тук напоследък. Как са бебенцата? Само от Хелиантус чуваме. Хелиантус, децата са много изпълнителни, само трябва да има едно мнение (не детето да разчита, че друг ще му каже нещо различно или ще му даде) и в крайна сметка изпълняват. Също може да му кажеш, ако направиш еди какво си, ще ти дам еди какво си (което иска), обикновено и така става.

Аз да се похваля, че взехме триколка - засега съм доволна. Най-вече на детето му е интересно - хваща дръжките и управлява предното колело. Иначе взехме за 1-ви юни (малко по-раничко) и една кола за каране, тикане с крака - тя е пък още по-интересна. Засега вкъщи голямо каране става въпреки малкото място и много добре я управлява - аз съм впечатлена!

Привет и от мен. Май всички са с много задачи.

Камиончета за бутане се харесват много. Моите още се гонят понякога с тях. Считайте каква експлоатация е.
Браво за триколката, важното е на вас да ви е удобна.

Близначките бавно и постепенно си стават едни разбрани деца. Е плачат и се тръшкат на моменти, но не е както преди. Редят пъзели, рисуват(драскат) много, стените в къщи са нарисувани всичките. Въобще е мазало. Каката е голяма, ходи на баскетбол, английски, чете книги, сърди се, мръщи се. Абе веселба е в къщи. Вечер съм като минала през центрофугата.

Такава кола за бутане с крака вече 2г е любима. Кара я само вкъщи и си складира какво ри не в багажника й. Супер са.

Аз съм претрепана. 2 операции на децата през 2 седмици, преди това бяхме на почивка и след това върнахме за 3 дена. Още не мога да изпере даже. Отделно работа, започнах едно обучение, вкъщи и тн, и тн.
Марките стават големи хора, но  Борис си е с мнооого силно изразено лично мнение. Започна на училище. За сега е до обяд и от време на време и яде там. Чудя се дали да го оставя да спи или направо на есен.
Двамата започнаха да се бият. Малкото често започва боя и е изключително дразнещ като поиска. Вчера 15 мин казваше името на брат си. И Симеон се ядоса естествено, и се развикаха и двамата.
Отделно на мен ми се вие свят от няколко дена. Като пияна съм. Поне излиза евтино от към алкохол.
Та така. Оплаках се
Иначе са големи сладури. Постоянно се търсят, Сими постоянно ни прави забележки, ако се скарахме на Бобо. Грижи се за него. Малкото го манипулира. Въобще вече са хора. Сама трябва още малко да пораснат, че да общуваме разумно. То до тогава мен ще ме остави акъла, че те годините си напредват, ама все ще се разберем.

Останалите как сте?

Павла, какви операции им правиха?На теб от какво ти се вие свят?

И при нас е нещо такова, дребните се дразнят, дразнят и кака си, и тя ги дразни и е един бои постоянно.Иначе се търсят трите.

Весел празник на всички деца!

На Симеон- сливици, трета сливица и уши, а на Борис без ушите.
При мен, не знам. Или е нещо свързано с шейни прешлени или няма да ме бъде ако изчезна за дълго, второто е

Весел празнаик!

Няма да се затриваш, ей!Ох, аз се връщам от личната, Моника е на АБ с ангина ужасна.Личната каза, че ще ни пробва два дни в къщи и ако не се подобри в болница....

Честит празник на всички малки и големи и по-големи деца!

Маги, много лоша новина, напоследък пак много болни дечица, около нас. То все нещо ходи по ясли, градини и училища. Дано да се оправи бързо каката.

Ние сме здрави, като си седим вкъщи, излизаме за по час-два на разходка по площадки, но не се врем много в други деца. За ясла ще мога да кандидатствам през август най-рано за септември, защото до април се изчерпаха местата и сега няма. Така че направо ще си тръгне на есен, дано само и тогава да не останем без място.

Павла, възможно е да е от умора нещо. На моменти и на мен така ми се вие свят все едно съм бременна, но не съм Беше преди 2 месеца някъде, като се наведох да придържам Ивито да слезе по стълби и после сигурно щях да падна, ако нямаше къде да се подпря. Само силната ми воля ме задържа права и в съзнание, заради детето. И ти имаш много грижи на главата, така че когато имаш възможност, си почивай.

Не е от умора. Аз съм си на нормалното ниво на умора. При мен е постоянно, но не е баш световъртеж, при който ти притъмнява, а все едно си пиян.

Маги, за ангина в болница? Много ли е зле? Горкото дете. Стрепто тест прави ли му?

Здравейте и от нас  Ние засега сме добре, баткото завърши, почерпихме  го със страхотна екскурзия в Прага, малката беше при майка ми и се държа добре. Тя продължава да си се буди по 2 пъти през нощта да яде и така ми се спи    Иначе си расте, на 4ти става на 5 месеца , но е малко пълничка и не се върти много, но много крещи, гледа с любопитство навсякъде, даже вече минахме на летния кош, защото в другия не може да гледа и само мрънка.
Тези дни имаме разни активности  покрай брат й, ще го пуснем за пръв път сам на екскурзия с други деца и отсега ми е притеснено. На 24.06 пък ще правим кръщене на малката, остана да не вали и всички да сме здрави 

Бонболини, МОника беше едно дебело бебе.Завъртя се веднъж докато стане на 8 месеца.Не обичаше да седи по корем и за това и не се въртеше.Аз не разбирам какво значи пълно бебе?

Павла, лекарите какво казват?Сигурна съм, че си ходила на доктор.Да не е от катастрофата нещо останало?

Моника се оправя, просто вчера не приемаше лекарства и повръщаше.Гърлото я болеше толкова много, че плюеше дори слюнката си.Цветът му беше вишневочервено и се качваше възпалението по небцето чак.Сливиците бяха станали огромни.Та за това се изплаши личната.СЛед като и Моника се изплаши, че ще влезе в болница взе а пие вода на глътки и успя да преглътне АБ.Та днес бяхме на УНГ, по-добре е в пъти от вчера.

Грейси, дано на есен имате места.Не знаех, че и в Русе е зор с градините.Дано септември успеем да се метнем до Русе ние, много искам, но цялото лято ни е заето с някакви неща.

  Маги, браво, че Моника се оправя. И баткото беше с ангина, повръщаше антибиотика и си беше зор, докато се оправи.
Ами, дебеличка си е, 8 300 , 67 см, преди 2 седмици мерена. Качва по повече от килограм  на месец и има много гънки и големи бузи, не й се виждат лактите и коленете. Педиатърката не й харесва да качва по толкова много, заради рахит и т.н. , защото не приема вит.Д, заради риска от по -рано затваряне на фонтанелата, както беше при брат й...

 :oops:Не съм ходила. Няма кога и не ми се чака. Пък и знам, че ще ме прати в спешното, а там пък хич не ми се чака. Днес съм вече почти добре.

Бобо на 6м беше 10кг и проходи на 10м. Сега на 3г и 4м е 14,5кг.
Сими беше слабо бебе, но не му се мърдаше просто като бебе.

Моника беше 10 кила на 6 месеца. После проходи и квота било, било. Диета на малко бебе е равносилно на глад, а гладя при тях е равносилен на директна болка. Спокойно ЛЛ може да пусне изследвания за рахит ако толкова я е страх.

Привет и от нас, другарки!
Радвам се, че все още мърдате, ама и да се оправяте пожелавам.
Аз даже не знам какво да пиша, то всеки ден едно и също, но пък готино едно и също. Матей си има приятелчета в парка вече, едно момиченце ги дармоли всичките. Хапе ги, скубе ги, рита. Майка й прави всичко по силите си да спаси децата от нейното момиченце, а Матей явно обича твърдата любов, защото май е влюбен в нея. Само за нея приказва и се вре постоянно сам.
Септември тръгва на ясла. Трябва да ходя да извадя протоколи, за абкм, за да мога да внасям храна. То и тест трябва да му направя, колкото и да не са меродавни, защото им проблеми и с други храни, не само млечни. За момента се опитвам да спазвам с него неговата диета, за да не му е кофти, че само той не яде определено нещо и да гледа как и аз отказвам определени почерпки.
Ще му бием и ваксината за Варицела, а аз ще си сложа тази за ЧПВ Гардасил 9.
Наближава 2024 и времето за трансфер. Когато Слънчицето казваше, че не си представят живота с още едно дете и че ще обичат друго дете така, ми се стори пълна глупост. Сега и аз се чувствам така. Не съм готова вниманието ми да не е на 100% в Матей. Надявам се, когато дойде време да съм станала готова, защото това ембрионче заслужава да го искам толкова, колкото съм го искала, когато правихме стимулациите.

Маги, ще се радвам да се обадиш да се видим, като дойдете до Русе. Скорошно оздравяване на Моника!

Ивито пък на 1 г. беше 8,600 кг и 73 см , а сега е едва 10,5 кг. Ама си яде и не се спира да щъка напред-назад, когато е будна. То и батко й слаб беше и сега също, явно е до ген нещо.

Тери, това с второто дете съм го чувала от майка ми. Аз съм второ дете и ми е казвала, че се притеснявала как ще обича друго дете след кака. И ми каза, че много ме обича. Аз пък мога да кажа същото от личен опит - няма граници, всяко следващо дете ще обичаш. Не знам дали е адекватно животните да се приравняват, но аз безкрайно много обичам котката ми, която от 6 години е с нас. И преди това съм имала котета като по-малка, но тази я гледах вкъщи от бебе, сега е на село и я чувствам като дете. Така че човек може да обича много същества едновременно.

Аз не помня дали казах, но и аз сложих ваксина за Варицела на Ивито. Сега ми е малко по-спокойно, че поне това няма да кара.

О, обичаш. И не, не се дели. Просто се появява нова любов. Много е интересно и много хубаво. А когато ги видиш заедно как играят, как си помагат, тогава сърцето ти е пълно.

Тери, за мен е повече нагласата на родителите. Тъкмо си подреди живота с дете и хоп- промяна. А и тялото. Вече знаеш какво е...
НО има любов и за второ и тя се изгражда и ражда заедно с него. 3г и нещо откакто са двама, а те се обичат и се търсят, и играят заедно, и се съюзявят срещу нас. Ако не е лична причина (просто не искаш друго дете, за да не си буташ рахата) или медицинска (аз си бях дала 3м опити. Нямах сили и след 7 симулации, не мислех, че съм способна да мина отново), за мен децата не трябва да остават сами.

Здравейте! Как сте? От доста време никой не пише. Да няма нова тема?

Исках да питам какъв ви е опитът с гърнето... Засега при нас няма особен успех. Купих и книжката "На гърне", но все отлагам да приложа този метод. Мисля си и че не е достигнат моментът, въпреки че Ивито е на 1г. и 9м. Отделно и че си е много подвижна и игрива и не е проблем до мускулите. Но нещо се наплаши след 2 успешни изаквания и оттогава е много стресирана да сяда, както и да си маха памперса въобще.

На две години и четири-пет месеца при тях и горе долу на същата възраст при кака им, за един ден го махнах. Пробваш и като видиш, че детето те разбира действаш. Като при нас Ади по-бавно се ориентира в ситуацията, трябваше да я подканям повече, да обяснявам повече, но при нея за три дни стана всичко. Тя си ревеше за памперса например и не искаше да го маха, беше и лесно в него, макар да беше напълно готова за махането. Тогава бях настоятелна, говорех, обяснявай, давах пример с Габи и нас и всичко приключи.