Честита рожба, Хелиантус. Нека бъде много здрава
Възхищавам се на смелостта ти, знаейки колко нелека бременност можеше да изкараш, с малко дете, с възможност отново да се сблъскаш с определено хранене на всяка цена на детето. Силна жена си ти!
Аз май приключих с кърмаческата си кариера. От три дена не съм кърмила. Да не се урочасам, но всичко се случи толкова естествено и водено от Матей, че не сме имали дори малък протест от негова страна. Постепенно махах нощните кърмения, когато той даваше знак за това, изместих вечерното да е началото на ритуала за сън и да не заспива на гърда, след това започнах да го кърмя в стаята ни за игра, спрях да се цедя постепенно (цедях се заради жестоки мастити) и в един момент просто кърмата почти изчезна. Той сучеше, имаше някаква кърма, но изискваше много усилия от него. Просто един ден реши, че не си заслужава и отиде да играе. Реално той се отби. Не му е отказано нито веднъж, сега когато потърси му казвам, че е голямо момче и изпи цялото мляко, че всичко е в коремчето и той е толкова щастлив.
Не съм вярвала, че такова пристрастено кърмаче ще се откаже само и то без драми, но децата наистина си показват, когато са готови.
Вече не пишка в памперса нощем и напролет ще работим и по този въпрос.
Кандидатствахме за ясла септември и ми е голяма мъка. Как психически успявате да ги пуснете? Нямам притеснение относно гледането, но просто идеята, че ще го оставим там и той ще стои и ще реве да си го вземем, направо ми се струва ужасна.
След престоя ни по болниците миналата година просто не мога да търпя идеята, че той страда, дори и за негово добро.