Сега при ходене до тоалетна като се избърсах имах кафеникаво зацапване .. май ще се повтори този ужас пак... сърцето ми се е свило

Djuliq922, стискам палци всичко да е наред.

Джуджи, на лекар отиди.Ти взимаш ли нещо?Някакъв препарат от рода на утрогестан или кринон?

Стискам палци всичко да е наред.

Как сте иначе всички?Ние изкарахме някакъв вирус с кашлица и сополи, сополи и още сополи.Още имат сополи де, да не мислите че са изчезнали?!Каката бавно отива в предпубертетна фаза, та и там говоря, обяснявам гледам да се карам минимално и да съм добра.Много сложно взе да става, на моменти си искам бебетата пак.

За съжаление б емеността трябва да се прекъсне. В понеделник ще ме чистят.

Защо трябва да се прекъсне?Не може ли медикаментозен аборт?

Доктора каза, че трябва да чисти, Само да нестава някоя беля до понеделник като стоя така се притеснявам, уж каза че нямало проблем, ама нз на кой да вярвам вече. Започна вчера да ме боли ниско долу през почти целия ден, през нощта при ходене до тоалетна прокървих леко, пратиха ме на 3  d че ро добре се виждало, оказа се че ембриона е спрял развитие на 6 г.с. няма и пулс. Вече съм си с течение като при цикъл и чакам понеделник да ме чистят

Ти сама ще се изчистиш, какъв е смисъла да те ръчкат. При всяка интервенция се наранява матката, макар и минимално.

Пусни една тромбофилия да видиш за всеки случай. Това не е изолирано при теб.

В крайна сметка ме направиха петък вечерта с локална упойка, която се слага в шийката на матката. Болките станаха доста силни и АГ ме викна и ме правиха по спешност. Кървенето ми спря, днес имам пак малко болки, но ми казаха, че е нормално няколко дни след интервенцията да имам болки защото всичко започва да де връща на мястото си. Утре съм пак при АГ да си взема документите и за преглед

djuliq922,
Много съжалявам. Прегръщам те, минавала съм през това няколко пъти, неприятно и болезнено е, но другият път всичко ще е наред.

Момичета, можете ли да ми кажете какви изследвания е хубаво да направя след спонтанния аборт,защото тук лекарите не гледат много сериозно на нещата и за тях е случайност по скоро...

За тромбофилия правих аз допълнително.Ти къде си Джули?

Моника вчера беше на първото си състезание по баскетбол.Много вълнуващо беше и за двете ни.

Момичета, как сте?

Джули, съжалявам за случилото се! Кураж!

Аз пак изчезнах, но последните 3 седмици при нас е една малка, ужасна лудница. Мъжът ми изгуби съзнание в един парк, преди това няколко седмици се оплакване от задух, умора и аритмия. Взе го линейка смени 3 болници, 8 дена общо беше там. Много беше стресиращо. Сега е с имплант в сърдечната област да следи сърцето постоянно, като цяло не откриха кой знае какво, но той продължава да не е добре , вие му се свят умора, задух...забраниха му да шофира за 6 месеца, което също е кошмар от много гледни точки. За капак аз в понеделник бях на ехограф, бебка я измериха 2 седмици по- малка, а за още по- голям капак тази сутрин мен ме приеха в болница с болезнени контракции. Бяха си на бая често. Направиха ми някакъв тест за ранно раждане, който се  оказа положителен, та ми сложиха инжекция стероиди, утре втора. Система магнезий засега не, защото контракциите засега спряха за щастие, но ще остана под наблюдение неизвестно до кога. Добре, че свекърва ми е тук и се оправя с Борис, много ми е мъчно за него. Аз бая се преуморих последните седмици от тичане по болници, неспане  и притеснения. Надявам се бебка да се укроти да си седи на топло, че й е още много рано.

Хелиантус, стискам палци да се подобрят нещата при вас. Бенка е реагирала на твоите нерви и тичане, ти знаеш това. Дано открият какво му е на ТМ.
Кураж!

Хелиантус, ужасно е. Дано бързо да се намери от какво е било. Ангиографии правиха ли му? Скенери?
Малката да си седи на топло възможно по-дълго, дано!
Това с карането също е голям проблем, поне при нас. Мъжът ми 3 пъти по 1м не можеше да кара и беше кошмар по едно време. Дано свекървата да се задържи.

При нас от болест в болест, а и Борис започна на 2-3 седмици да прави криза от синдрома. Май ще махаме сливици. Както върви и на двамата.

Кураж на всички!

Пуснаха ме от болницата още събота следобед, успокоиха се нещата с контракциите, лошото е, че даже при не кой знае каква физическа активност пак се появяват.  Явно ще трябва повече почивка, ама точно сега е толкова трудно...почивам засега пък да видим.

Павла, не са правили. Толкова са бавни тук, простоооо. Общо 8 дни, в 3 различни болници беше и само му е взета кръв 3 пъти, ехокардиография, стрес тест и 2 рентгенови снимки. И чипа , с който го изписаха. Не се откри кой знае какво. В болниците лекарите почти не говорят с теб, седиш и чакаш и ти не знаеш какво. Вече започваме да мислим, че проблема му изобщо не е свързан със сърце.  Той е зле, изморява само докато говори, вие му се свят, задух....не знаем и ние вече. Утре пак ще звъним по лекари.
Това с шофирането е кошмар. То да се оправи, ама на работа как ще ходи, на пазар...мен кой ще ме кара да раждам...

Да се оправят децата, ужас с тези болести.

Хелиантус, наистина е ужасна системата в Англия. Но звънете и настоявайте, май и там ако ги оставиш няма да ти обърнат внимание.
Стискам палци да се намери проблема.
И бебка да поседи на топло

Павла, щом това е варианта по-добре без тях. Предполагам какъв ужас е за теб. Как са те иначе? Играят ли заедно, разбират ли се?

Аз съм с кашляща Аделина от тази сутрин. Точно предрожденно ще се разболеят. Майка и татко са с ковид. Татко за първи път го кара и след две ваксини и два бустера е пушка. Майка за втори път го лепна и я хвана ковид умората. Аз ходих на семинар в София, после ме гепи вирус с повръщане и разтройство. Абе искам малко почивка. С Моника е едно тичане, луда ставам вече. Баскетбол, английски, състезания по математика. Удря я хормона от време на време. Имахме проблеми в училище, би се със съученици... Разговори, разговори, направо главата ми е като топка вечер.

Хелиантус, знам, че не е велик съвет и всъщност не е правилно, но обадете се и добавете неврологични симптоми, измислени- замъглено виждане, двойно виждане... Да направят скенер поне, ямр все нещо. Явно не е само сърце, кръвно... представям си какъв ужас ти е.
Иначе до болницата и сама ще се докараш. Нали знаеш, че жените имаме извънземни сили.

Маги, с тези болести вече не знам. Получих съобщение преди 2 мин, че в класа на Сими има дете с ковид. Писна ми от всичко. А и твоите дано да устискат поне РД.
И за капак, с мъжа ми заминаваме на конгрес и 2 нощи няма да ни има, а иначе 4 дена. С толкова свито сърце тръгваме. Никога не сме ги оставяли, освен като раждат Бобо, като оперираха Сими и сега за 2 дена, като оперираха и мен.

Проклятието на майки с малки деца, никога не си щастлив като си сам някъде. Поне аз не бях. Нямаше ме две нощи, втората почти не съм спала и се въртях и си търсех децата. Пълно куку съм знам.

Ох, писна ми от всичко и на мен.

Днес казвах на мъжът ми, че се улавям, че сякаш съзнателно не пиша тук, защото тази тема малко се превърнала от една болест в друга (което е нормално за деца в детски градини), но моите психически проблеми с параноя от болести около Матей се засилват така. Не искам да обидя никого, това са съвсем нормални неща, аз съм не особено нормално. Яко ме удариха тези пандемии и нещата при нас през тази година.
Но някак ми липсвате вие, толкова неща сме преминали заедно, та ето ме, изчетох всичко и ще мисля положително.
Хелиантус, мъжът ти не може ли да си дойде до България да го гледат по-обстойно? Сестрата на мъжа ми беше в болница в Лондон миналата седмица. Тя е с автоимунно заболяване от дете. Не могат да я изпишат цяла седмица, защото чакат резултати от изследвания 1 седмица, които след толкова дни вече са нерелевантни (абсолютно същата работа като с твоята бременност с Борис). Някак не са ми надеждни там и то за сериозни неща, особено във вашето положение, когато на мъжът ти се разчита толкова много. Те всъщност обсъдиха ли възможността да е в следствие на болестта на Крон?

Все още не мога да захраня Матей с някои важни за мен компоненти. Не може да яде сурови плодове и зеленчуци, не може да яде млечни. Образуват му се много болезнени газове, той плаче, нощем не може да спи. Децата с абкм се оказват дълго време с чувствителни стомаси. Все още го кърмя, не мога и да го отбия за момента, защото отказва специалното мляко, а не може да обработи млечните. А колкото повече отлагам, толкова повече и нямам желание за отбиване, защото така или иначе постепенно махаме кърмения. Аз продължавам да цедя, защото само малко Да не се изцедя и правя моментално мастит. Няма такова да намалява количеството изцедено. Правя за часове мастит, които са си съпроводени с инфектиране. Но ще трябва да отбия на пролет, защото искам да не стане отбиване заедно с адаптация към ясла, това съвсем ще го стресира.
 Фонтанелата му не се затваря и това си е, пие по 6 капки витамин Д, Калций, но седи голяма.
Иначе не смея да го кажа, но ще се опитам да не вярвам в уроки: "Щастлива съм, момичета". Толкова щастлива ме прави това дете, дори не съм си представяла, че е толкова прекрасно да си родител, когато правихме опитите. 
Само сънят още ни е малко препъни-камък. Събота и неделя го приспивам на обед в количката, през седмицата при майка ми спи в кошарата. На мен не ми се дава. Даже тя дойде веднъж у нас. След 5 Мин с тиха стъпка си излезе, а той беше заспал в кошарата.

Джули, съжалявам за загубата, как си? Аз също бих те посъветвала да пуснеш изследване за тромбофилия.

Хелиантус, и аз това щях да питам - дали може в България да отиде на лекар, със сигурност по-бързо ще стане.

Ние сме добре, бебето върви напред, избрах доктор за раждането, съгласи се с моите виждания и "изисквания", дано мине добре.