Радвам се, че са добре вече! Пожелавам ви да си изкарате спокойно ваканцията ❤
Аз се опитвам да се стегна, все пак съм й опора и сме си само двечките тук!
Знам, че няма да ни делят по произход, просто е шок за мен.

Лейди, за много неща ще има още да се обвиняваш.Не че това ще ти помогне, но се случва.Ще мине и това, спокойно!

Павла, радвам се че са добре малките!Даси изкарате добре.

При нас е една ревяща, една не.Както винаги Ади плаче, а сестра и не.Но нощем е малък Ад.И двете мрънкат, а тази нощ Аделина ме кара да я разнасям из целия апартамент.Аз си взех отпуска, защото знаех какво ме чака и недоспала нямаше да съм полезна на работа.

Изключително неприятно, Лейди. Много са терзанията и угризенията на една майка. Аз също, толкова пъти съм се упреквала и чудила дали взимам най - правилното решение. А и тя като бебе имаше всички възможни проблеми (характерни за бебета, но събрани на куп, в най - високата си степен). От втори до четвърти месец беше само на клизми. Според мен от смяната на млека и капки за колики. Колко се обвинявах, че съм и го причинила и колко се терзаех дали ще мине от самосебе си. И аз в желанието си да и помогна. Да и минава бързо на твоята госпожица, а ти не се обвинявай. Случват се такива неща.
Моето мишле вчера влезе много уверено и спокойно в детската градина. Каза си името на учителката, хвана я за ръчичка и влезе. После разбрах, че е плакала. Въпреки това, като я взимах беше много спокойна, даже каза, че пак иска да дойде е детската градина. Днес обаче, толкова много плака. Беше се сгушила в мен, плачеше и ме молеше да си ходим, а госпожата каза, кратка раздяла,защото после съвсем няма да иска да влезе, дръпна я от мен и я поведе навътре. В момента, в който затворих вратата, такива сълзи бликнаха, че само дето с глас не надвиках децата там. Знам, че е нормално, знам, че ще мине, но е толкова ужасно чувството да знаеш, че детето ти иска да си до него, да го подкрепиш и не разбира защо го изоставяш, защо не искаш да го вземеш със себе си както всеки ден до сега. Хем цяло лято и разказвам за градината, обяснявала съм толкова пъти какво, как и защо. Добре че ни изпращат снимки, когато всичко е наред, за да мога да доизчакам времето за взимане без да съм припаднала 
Павла, радвам се, че децата вече са добре. Нямам думи за това, което си изживяла. Това е най - големият ми страх и точно, че няма да знам какво да направя, а и секундите са фатални.
Маги, те като са ходили на ясла, не им ли е по - лесно сега с градината?

Маги, винаги съм се възхищавала на родителите на близнаци, аз едвам с Ясмина се справям през нощта, пък ако две ми плачат, сигурно ще изперкам 🥰 Сигурно си със железни нерви 😁
Мише, колко добре те разбирам! Когато синът ми беше малък аз плаках, като го оставям, а той не  Успокоявах се с това, че всички почти минават по този път и не са травмирани вече като големи хора. Всеки има нужда от адаптация,  знаеш че даже на нас, разбиращите хора ни е трудно да се отделим от децата пък камо ли те. Аз в болницата плаках, като я взимаха за изследвания (имам предвид, когато се роди в Токуда).
Сигурна съм, че ще свикне бързо, след като сте говорили цяло лято за това.

Аз никога не съм ходила на детска, направо тръгнах на училище и все пак не ми е гадно да ги оставям дори и да плачат. Според мен ние родителите имаме нужда от тази раздяла, не толкова децата.
А и явно спрямо децата съм леко темерут. Не мога да се тръшкам за всяко свое решение.

Маги, не ти е лесно. Аз имах моменти, в които в 3ч излизат с колата с децата, защото не мога да ги нося и двамата безкрайно. Сега поне Сими разбира.
Вчера с половин литър сангрия и Бобо седях права на плажа и той имаше тантрум заради 1 бонбон, паднал на пясъка. Нито да го взема, защото ще ми ритне пиенето, нито да го оставя, че всички ме гледат все едно в жертвоприношение го оставям и просто седях до него и си пиех по малко. Този малкият има такива моменти, че направо нямам думи- нито чува, нито нищо.

Габриела е така, като Бобо.Изпадне ли в такова състояние, няма оправяне.Реве, пищи, тръшка се, ходи след мен и се тръшка там където съм аз, дърпа ме....И то баш за такива глупоасти.Аз вече я изчаквам да и мине, галя я леко, на моменти говоря, на моменти мълча.Минава, но е трудно, за нервната система на роителя.

То лесно няма.Аз съм казвала и преди, Моника ми беше изключително ревящо дете и пищящо, така че близначките не са толкова зле, просто са две.
Днес нямаше рев, влязоха си спокойно и двете.

Един месец по-късно се завръщам и аз
Лейди, и аз изгорих Матей така, но не чак до мехур, защото го държахме малко с коланчето. Ще ти кажа според мен кое е било причината. Това, че си я държала. Поне при нас така се случи. Моето тяло притискаше коланчето по-плътно до коремчето на Матей и това доведе до изгаряне, въпреки че беше на обичайните секунди и мощност. Единствената разлика беше, че онзи път го държах. Както и не бива да се слага колана и детето по коремче върху него, изобщо не бива да е притиснат към корема. И Матей като го изгорихме не плака. Явно става постепенно изгаряне, което не е болезнено само по-себе си, но кожите им са много нежни. Вече самото мвхуче след това ще боли, но имам предвид, че не си и причината болка. Ще мине, жалко, че се е наложило да ви приемат в болница. Надявам се, че вече сте вкъщи. Изумих се как толкова малки децата все пак познават кога се прибират вкъщи. Като прибрахме Матей след първия престой в инфекциозно и той беше толкова щастлив, като сложихме в неговото легло

И аз имам много ярки спомени от двата ни престоя в инфекциозно. От системата изобщо да стигнем до инфекциозно и за това как ми подложиха 11 дневно дете под риск от другите клиники.
Обмисляла съм да се свържа дори с репортери, но се спрях, защото не исках да замесвам и лекарите от инфекциозно. В края на краищата те не бяха виновни за "страха" на другите клиники и за условията, в които все пак си вършеха работата съвестно и се погрижиха за детето ми.
Но бях толкова афектирана от нуждата от детска клиника в България. Дори не от условия, а от възможността да имаш всички специалисти на едно място, вместо да търчиш с болно дете от единия край на града в другия край и то по спешни кабинети


Павла, като го прочетох този ларингоспазъм. Боже, не знаех, че съществува такова нещо. Бих решила, че е гърч или "глътнат език".
Курсовете по първа помощ трябва да са задължителни преди раждане. Една майка беше писала скоро как се събудила и детето й се давило. Тя правила сърдечен масаж. Оказало се температурен гърч (което и аз бих объркала, през нощта без да го видиш, как да идентифицираш задаване от гърч, ако реално не се гърчи детето). Та правила жената сърдечен масаж на леглото. За секунди животът й е спрял на тази женица, в случая не я обвинявам с нищо, направила е каквото е могла най-добро за детето. Но тя си каза, че не е знаела за температурни гърчове, как се реагира, отделно не се прави сърдечен масаж на мека повърхност. Най-добре похарчените ми пари са били за курса по първа помощ. Надявам се никога да не ми се налага да ги ползвам, но както каза д-р Даскалов, ако има и 1% шанс да се сетя как се реагира в подобна ситуация, то би било, защото съм го видяла.

Иначе аз съм отново утрепана за сън. Започнах работа. От 10 дена Матей ми отказва да спи през деня. При майка спи в количката (има си домашна количка), при мен отказва и първа и втора Дрямка в количката. Сложа го в раницата и заспива за 3 минути и спи по цял час.
Не ми остава друго освен да пробвам преход към една дрямка, защото и нощем се буди и седим по час и нещо будни, защото трудно заспива, а му се спи.
От утре сме пак на Боуен терапия, пък дано помогне.
Иначе му биха ваксина и от иглата се засегна някакъв нерв и пет дена не сме спали, не сме яли, беше ужас. През нощта иска да яде, а реве като му дам гърда. Така два часа истеричен рев, докато успея да го нахраня. През деня, както седи и започва истеричен рев. Докато схавнаа, че детето не може да си обръща главата на ляво. Схванато му било вратлето. Веднага ограничих възможно най -много движенията на главата му, успокои се възпалението и мина.
Та затова не пиша. Скапана съм, колкото не спяхме, сега още по-зле, че и работя и Матей спи в раницата в мен. 45 кг съм станала, не се харесвам в огледалото, изглеждам една стара, изпита. Уж щях да го отбивам, но не понася напълно добре киселото мляко, а и нямам сили да го отбивам в момента. Мъжът ми предлага той да го гледа и да го отбием, но то детето реве нощем от него и без да го мъчим с отбиване. Много ми помага във всичко, но детето си иска мен, а баща му поема домакинските задължения

И нещо позитивно. Моята фирма предлагат бонуси за изплащане на коли. Общо взето стига да остана при тях, с годините те ти изплащат колата. Нали не говорим чисто нова, но пак някоя хубава кола за нашите стандарти. Та ще си купим нова-стара кола от Германия, че тази отесня. Не че ще пътуваме някъде, Матей не обича да се вози, а аз откакто родих ми призлява в колата. Но съм оптимист, че след година отново ще започнем да пътешестваме.
Освен това Матейче ходи вече. Пуска се и сам, не е време все още за прощапулник, но скоро

Момичета може ли да ми кажете според вас кой тест е положителен? Тестовете са за ОВ

Май 4.

Тери, как е малкият с майка ти?
Фирмата ти е супер. Чудесни привилегии имат работещите в нея. Браво.

Аз разбрах преди години, че аз съм най-адекватна под напрежение. Изключително странно беше. Все едно не е моето дете, а просто се случва и аз си реагирам. Най-тъпото е, че салбутамолът, камерата и всичко е заключено в един шкаф, ама уж от съображение за сигурност.
Иначе веднъж чут стридор и изчезващ след това, защото вече не минава въздух, никога не може да се сбърка, ако е чут поне веднъж.

Това със сърдечния масаж, добре че не е знаела да го свали на земята и реално нищо не е направила.

Как сте останалите?
Лейди, малката оправили се?
Маги, момичетата свикнаха ли?

Аз нямам такива лекарства в къщи, може би не се е налагало. Иначе сме добре пу-пу-. Ходят на градина, свикнаха бързо и им харесва повече от яслата. Но и учителките ги занимават много. Всеки ден драскат по листовете, всеки ден излизат, стига да не вали.

Каката е на училище и е щастлива, въобще добре са. Да чукна на дърво, че а се похваля и тръгне сопол и кашлица. На препарат за алергии са, защото кашлят от нещо цъфтящо пак. Но и това ще мине. Да пораснат малко и ще ходим на изследване. Няма мърдане то се е видяло.

Тери, Матей скоро ще преоткрие къщата. Да внимавате, че след ходенето идва тичането. Много интересни моменти предстоят сега. Много е хубаво как откриват света.

Аз да дам надежда, към 3 се вижда светлина в тунела. Взеха да слушат, да ме чуват какво говоря. Има тръшкане, но е по-малко от преди 6 месеца. Позволявам си да изляза дама до центъра с тях, преди два месеца дори не разсъждавах над тази тема. Аз съм с две де, с Моника не са ми минавали такива мисли, едно дете се носи, влачи и т.н. стига да е зле положението, с две е друго. Но почнаха да чуват 😜

Също потвърждавам за светлина в края на тунела. Аз ще пътувам сама с двамата със самолет, а преди това имам 400км с кола.
Маги, твоите като имат и алергии нищо не ти пречи да си вземеш една помпичка за всеки случай. Дано да я хвърлиш неизползвана.

Здравейте, аз напоследък съм толкова изтощена, че или нямам време или сили да пиша. Чета ви и толкова много неща искам да напиша, ще като си помисля и ми свършват силите  . Коремчето расте и вече ми е по- труден живота физически, но тази бременност ми е много по- приятна от предишната, поне засега.

Павла,  много страшно ми звучи това, радвам се , че вече всичко е наред и сте били и на почивка.

Маги, браво на момичетата, все така да им харесва, да слушат и да са здравички.
Мише, благодаря! Да госпожица ще имаме 😊 Как сте вие? Свикнахте ли с градината?

Тери, надявам се скоро да се подобрят нещата със съня при вас, че е голяма мъка това. Да имаш предвид, че този преход към една дрямка е кошмар. Дано при вас мине по- добре отколкото при нас. Борис още има дни с по 2 дремки, но то това неговото не е много типично. Започнахме прехода през Март...

Иначе ние сме добре. Борис расте, аз също. Той много се променя, толкова бързо. Много му се радвам. Има супер як характер. Толкова е усмихнат, разбран. Вече може да се разбере човек с него, слуша много. Отминава " мама " фазата , сега по цял ден пита за баща си. Но не плаче като излизаме. Говори много, вече не казва "не" на всичко, не се тръшка както преди, но то е рано да се каже, знам че между 2 и 3 е страшното, ще видим. Взимаха му кръв от вената да видим желязото да не му е проблем, че има повече нужда от сън за възрастта си, гък не каза, всичко е наред , просто явно е много енергичен и хаби много енергия. Миналата седмица беше кошмар от към спане, но беше много хремав, иначе имаме голям прогрес. Заспива си сам в леглото и стаята за 5 мин, през деня вече е в неговата стая, скоро и през нощта. Когато всичко е наред с режима през деня и нощем спи без да се буди. Друг живот е това.
За детската градина съм започнала да проучвам, че общо взето трябвало от сега да го запиша за догодина. Засега няма да го пускам никъде, не мога да си го представя. Нямам нужда да прекарвам време без него. Е имам нужда да изляза сама понякога, или да съм вкъщи сама за малко, но ми се случва един , два пъти седмично и засега съм Ок така.

Лейди, това с изгарянето звучи страшно. Надявам се вече сте добре. С бебе 2 ще внимавам много с тези възглавнички.

Другите как сте?

При нас малкият беше болен, имаше афти по гърлото, уж се оправи  преди 2 дни предразня и започна да покашля, водихме го пак на лекар-ларингит. Сега правим инхалации и пие Ксизал. Притеснява ме само че две нощи като заспи много се поти, а преди не е бил така.. няма температура, спи сравнително спокойно..незнам нали има някаква връзка за с болестта

Включвам се за бързо. Джули, когато бях с коронавирус се потях зверски нощем. Лична каза, че е от вируса и че мога да наблюдавам същия симптом дори две седмици след оздравяване

Здравейте,
Ние също сме добре, аз си раста, вече 25 г.с., но трябва лека диета /без любимите ми плодове  и без сладко/, защото глюкозата ми е все около 5 -5,20, което лекарката не харесва, нямам иначе белтък в урината, ТСХ е паднал до 2,3, Хемоголобинът е 115, което е долу-оре ОК. Скоро и обременяване ще правя...
Малкият е доста по-добре в училище, не смогва на темпото понякога и не записва всичко, че сега не пишат в учебниците, а пишат отговорите на задачите директно в тетрадката, но госпожата каза, че има огромна разлика в поведението и старанието му спрямо първи клас, миналата година. Тъпото е , че са 2-ра смяна цялата година и до 17,40 трябва да сме ги взели, добре, че са нашите и правим някакви комбинации с тях...
Сега чааак чакам края на ноември да излизам по майчинство, че почнах да се уморявам, забравям често разни неща, добре, че имаме възможност за хоум офис, въпреки, че когато дойде човек, който да ме замести, ще трябва да го обучавам...
Радвам се, че сте добре всички, дано дълго време няма болести, вируси и да сме здрави всички 

Здравейте мами, тъй като този месец бебеправихме искам да ви питам знаете ли кога най-раво можеше да се прави кръвен тест?  Попринцип изобщо не бързам, тъй като трябва да ми дойде на 11.10, обаче съм болна и личният ми изписа антибиотик, но ме е страх.ах да го пия

Пиши си антибиотика и не го мисли. В ранните седмици, жълтото тяло предпазва ембриона. С Моника бях бременна без да знам и имах цистит. Пих АБ и нямах проблем. Ако толкова се притесняваш, помоли да го замени с такъв съвместим с бременност. Но щом чак на 10-ти трябва да ти дойде не виждам проблем.

Ние сме ОК. Аделина пак кашля. Вече ми е все тая, ще спре някой ден.

Маги, човек явно се примирява с постоянните болести в един момент, и при нас без ясла или градина все е с хрема и разни други дребни проблеми.

Аз тези дни избирам легло за детската стая, чудя се какъв размер да е, дали да е тип Монтесори или голямо нормално легло с някакви прегради.

Относно съня при нас много се подобриха нещата след годинката и след края на кърменето. Последните месеци спи спокойно и нощем, и денем. Аз спя с нея през деня всеки ден,   много добре ми се отразява, събирам сили за януари и второто бебе.

Сополиви са и двамата. От първи ден на училище и са така. Лошото е, че не могат да дишат, ама и не дават да им изчистя както трябва носа. Ваканцията ще се оправят. Тук на 2 месеца имат по 2 седмици и е много тъпо с организациите.

Робин, моите деца са с ниски легла, но еволютивни. 90/140 е на Бобо, а 90/170 на Сими. Зо 90/190 стават. От като бяха на  1г 2-3м спят на такива и съм доволна.

Привет и от мен. И аз съм с един кашлящ, но Криси държи фронта. Тя беше сополива преди няколко дни, но реално с едно почистване с помпичката и се оправи без никакви лекарства, а иначе си течеше 2-3 дни.
Криси има легло 90/200, но още не спи на него. Ама до края на месеца ще ѝ се наложи, че пращам нейното креватче на друго бебе скоро. Тя беше спряла млякото, пиеше по веднъж на 2-3 дни, но откак почнаха да пробиват зъби в края на лятото и пак пие по 2 млека на ден. С памперсите сме до никъде, но поне биберон няма от месец вече. Тия сни се мъчим и проби за изследвания да вземем, че към средата на месеца да я пуснем на ясла, но засега нищо. Аз се мъча книжки да чета отвреме навреме, но някак докато дното спи помагам на другото с домашните и време почти не остава за мен.