И аз да се присъединя към Павла, мъничетата се държат съвсем различно без нас и на чуждо място. Близначките са залепени с тиксо за мен, няма отърваване ако ме виждат, но в яслата или с друг са супер. Нямат драма. Иначе само ме мамосват!

Почивката е много нужна дори на мозъка ти.

Аз вчера как се бях настроила. Близначките при майка, каката при свеки, викам прибирам се и сядам да почетат на тишина. Е да ама не.

Лято, голям филм е било. И Моника заседна тия дни в нашия асансьор, дойде разревана. Оправихме се, успокоих я. Абе деца...

Мина и това. Бързо го забрави той, но докато мине беше много уплашен, а и съседките помогнаха за повече крясъци във входа.
Сложихме днес варивакс на Криси. Засега е добре, но то до 2 седмици може да има реакция доколкото знам, така че ще чакаме. Но пък се радвам, че няма да ни изненадват допълнителни карантини.

Като се сетя как ми се повръщаше от протеина, до последния ден на бременността до преглъщах със запушен нос и доколкото е възможно на екс.
Няма ли да ти помогне, ако имаш чаша с вода с лимонов сок. По принцип голяма част от "вкуса" идва от миризмата. Та на теб ти мирише и все едно го ядеш и ти се повръща. Като ти се пригади, глътка лимонов сок за освежаване.
И Матей е залепен за мен. Минава през страха от раздяла. Реве, ако съм в стаята и не гледам към него.  Отивам на тоалетна на отворена врата, той изправен в кошарата за игра и гледа в огледалото на банята и чака да се появя на огледалото
Иначе го водя вече при майка ми за няколко часа на ден. И там не заспива, та и майка го приспива в количката. Поне вече е съгласен да спи в количката в коридора на къщата, че преди отказваше и при дъжд да ми е здрава гърбината с раницата.
Лято, ако аз заседна в асансьор, изобщо не мисля, че бих реагирала така адекватно, както ти с дете отвън. Добре, че имате обхват в асансьора.
Мен все повече ме гложди това, че детето е все с мен. Имам две момичета, с които мога да излизам, но техните деца са на една Дрямка и изобщо не ни съвпадат режимите. А сега започвам и работа. Нещо ми е много гузно, че поне до яслата аз и баба му ще сме неговите "приятели". Знам, че той има нужда до третата годинка от семейството си, дано не го направя антисоциален като баща му

Модерната психология казва, че до 3г децата нямат нужда от социализация с други деца толкова, колкото от социализация по принцип. Тоест да са в реални ситуации- ресторант, събиране с хора, да виждат как ние общуваме и тн.

На мен също ми е мъчно, че нямам с кого да извеждам Криси. Навън тя следва батко си ако го види и реве за него ако не разреша да го последва. Налага се той да идва с нас до площадката и да се измъква внимателно без да го види тя. Обаче тя вече се усеща и не изпуска от поглед. Покрай последните боледувания, пазене за ваксина и след ваксина ходим навън все когато няма други деца наоколо, но тя и като има пак не знае какво да прави с децата. В яслата ще свикне, а то ей го къде е. Но повече ме притеснява (силно казано), че тя не иска да говори. Най-много казва Ам Ам и Нани Нани. Не че ѝ трябва повече от това да си каже кога е гладна и кога ѝ се спи, но е почти на 2 години и изобщо не се опитва. Не се опитва и да ни имитира в нещо особено много. Отвреме навреме иска да пресипва нещо от чаша в шише, но накланя празното към пълното и чат-пат обува нашите обувки или домашни чехли. Тя все още ходи изцяло боса у дома. Ако иска да пие вода ми носи шише, ако иска да яде ми носи хляб, ако иска да излиза ми носи обувките си, ако е по пижама или гола ми носи някоя дреха от прането ѝ, ако иска песнички ми носи дистанционното или телефона. Каквото ми донесе ми го тика почти в устата и без да измъцка дори седи и чака. Ако не я разбера започва да реве и и да се тръшка. Вечер понякога се събужда и идва да си легне при мен. Не търси храна - идва и си ляга. Ако е забравила шишето става и отива да си го донесе, за да има вода под ръка, оставя го на нощното шкафче и пак се намества да спи. Почти не пие мляко, давам ѝ само сутрин ако стане преди 8 часа, но тя обикновено става между 9 и 11. Ревнува от батко си и от куклите и ако гушна някой веднага идва да го бута и дърпа от мен. Обяснявам на Васил, че до 2-3 години мама е целият ѝ свят и трудно ще приеме да ме дели с него, а после постепенно ще разшири периметъра си. Хубаво, но тя докато го разшири него може да го удари хормона и той да почне да отбягва да се гушкаме.

Всичко става когато му е времето. Близначките проговориха рязко след две години и 2-3 месеца. Сега много приказват. Преди това мучаха доста добре. Моника и тя в тази възраст взе да говори. Голям плюс беше яслата, за проговарянето,защото там за да направят нещо трябва да си кажат. Не става само с ммммм.

Иначе и те бяха така с другите хора, но в последно време проявяват интерес и се закачат дори.

Плюса на малкия град е, че пред блока имаме площадка и там излизаме с още две деца. Децата не са им интересни, но от там минават много хора и те се закачат със съседи и кучета.

Здравейте, на всички, радвам се че има отново форум. То все не ми остава време, ама поне ви четях. Сега пак малко по диагонал минах.

Ивона вече започва да се пуска по 2-3 крачки сама, така че скоро трябва и прощъпулник да правим. Иначе организираме кръщене за началото на октомври. За всичко се притеснявам. Самите ние ходихме на кръщене на бебе и поне видяхме някакъв скорошен пример. Всяка седмица пътуваме до село и така голям път, голямо мъкнене на багаж... Но всичко е до изграждане на режим, навик и после е лесно.
Колкото до съня, аз много съм доволна от Ивона. Не знам на какво се дължи - на мен ли, на изграден режим ли, но редуваме сън, сутрин се събужда 6-7 ч. и кърмя, после заспива пак към 8 и става към 10-11 ч.. Закусва тогава и после излизаме на разходка от 12 до 13:30 - на площадка с други деца и съответно от играта се изтощава и после пак ядене на обед 14 ч. и после половин час обикаля леглото и заспива. От малко бебе я оставих сама да си заспива в леглото, преди се въртеше, после като взе да става, почна да ходи по оградата, сяда, става и накрая се измаря и заспива. Следобед спи по около 2 часа. После 18 ч. излизаме пак на разходка до към 20 ч. После къпане и ядене и пак я оставям да си обикаля в леглото и за половин час заспива. Спи от около 21 ч. до 6-7 ч. сутринта. Все още я кърмя сутрин и вечер, но вечерта вкарах и ядене и после докърмвам. Почнах и с млечната кухня, но май там ще имаме проблем, защото отказа да яде и супата и яденето. Иначе моите манджи си ги яде и май аз ще й готвя.

Сетих се още нещо, веднъж при пътуванията така се беше объркал режимът й (почти нямаше сутрешен сън и после нямаше разходка, а направо дойде време за обяд), че едвам се наобядва и после беше ужас заспиването - направо ми се овидя, беше малък ад. Така че режимът/рутината е от огромно значение. С батко й не сме пътували така, ама помня баба му (майка ми) как го приспиваше на ръце, а вече беше на годинка-две... малко глезене имаше там. Сега не й даваме.

Включвам се и аз тук след дългата пауза. София вече спи по веднъж на ден за около 2 часа вкъщи на леглото. Тери, и ние имахме период спеше вътре в количката, като спрях да кърмя започнах да я приспивам на спалнята.
Ние се върнахме от море и тримата с ковид, мина ни за 2-3 дни, София имаше само температура като симптоми, вдигаше над 39, но слава богу не се задържа дълго. После след седмица бяхме с някакъв стомашен вирус с повръщане, но и това мина. Заради болестите отложиха една изостанала ваксина, като сложим нея ще сложа и аз Варивакс есента.
От преди Ковид още София значително намали количеството храна, преди ядеше постоянно и големи порции, сега последния месец не иска нищо и това е. Кара предимно на плодове, понякога нещо тестено. От два дни пробвам да не давам нищо между закуската и обяда, за да може да огладнее и давам обяд по-рано към 11. Имаше ефект днес, яде на обяд манджа. Лошото е, че постоянно мрънка ам ам навън, ще видим дали ще издържа да не давам нищо.

Ехх, здравейте и от мен, най - накрая  Ние сме добре, ще отскочим другата седмица пак до морето. Дари няма търпение, миналият път се отпусна да плува сама с пояса и сега съвсем не можем да я изкараме от водата. Готвим се и ние за градина ( предимно аз психически ). Тя също винаги е била много залепена за мен, но когато ме няма е много по - различна и изобщо не ме търси толкова. Ако съм около нея обаче, не признава никой друг. Засега казва, че и се ходи на градина, но ще видим в действителност как ще е. Днес и аз и сложих ваксината за варицела. Лято, от теб разбрах. Не знаех, че има. След два месеца ще сложа и втората доза и се надявам да действа ефективно.
Робин и при Дари така се получи с храненето. Момичетата, знаят, че даже се чудех как да намаля храната, защото ядеше буквално до повръщане и после продължаваше. Сега сме с постоянно подканяне за ядене. И тя може да кара само на плодове. Но наистина е важно да няма подхапвания, защото съвсем им намалява апетита. 

Много се радвам, че дечицата са получили или ще получат скоро своята доза срещу варицелата. На нас за втора доза ни казаха след година да идем, а и доколкото разбрах от лекарите в групата ваксини при по-малките така се процедира поради по-добър имунен отговор, но и че 1 доза също дава доста добра защита.
Криси намаляше и отказваше храна покрай растежа на зъбки, но след 2-3 дни отново си започваше да се храни добре. Аз по принцип избягвам да давам храна между храненията, но това лято в количката винаги е било пълно със солети. Дразня се, че се купуват, отварят се и се оставят отворени, след което аз чистя разсипаното. При две деца ми е странно 1 пакет да не може да се изяде. Криси плодове не яде особено, като ѝ дадем тя храни батко си. На нея ѝ дай мръвка и чат-пат някой банан.

Супер за ваксините. Съжалявам, че изчаках толкова, че да минат през варицелата, особено Бобо.

Мише, кураж на теб. Тя ще свикне.

Ние сме добре. Растат децата. Все още сме в България. Рождените ни дни наближават. Дано Сими си изкара добре на неговия.
Аз моите деца не ги карам да ядат. И двамата ядат много плодове, а и вече казват какво им се яде. Съобразявам се с тях.

Грейси, голямо кръщене ли ще правите?

Честит 1-ни Рожден Ден на Матей! Да ти е много здрав, весел и щастлив, Тери! Голям да порасне и много да те слуша! 😀

Аз си връщам думите за млечната кухня. Заключенията ми бяха от първия ден, ние сега започваме. Следващите дни всичко си изяде. Но малко е едра храната, дори и с дребни парченца и уж пасирана и затова трябва да допасирам. Иначе се дави и кашля.

Значи и аз да очаквам намаляне на яденията, защото и Ивито сега доста количества изяжда, по около 200-250 гр. на закуска, обяд и следобедна закуска. А вечер е по-малко, заради кърмата. И аз не давам между храненията и тя много плодове яде, но в закуските сутрин и следобед.

Павла, няма да е голямо, поне в моите представи, за около 25 човека, само роднини и 2-3 приятели. Но ще си е с ритуал и ресторант. Имам голям списък от попа какво да нося и правя и действам по него. Иначе кръщенето, на което бяхме, беше като сватба, с оркестър, 50-60 човека.

Аз искам да ги овардв да са месец здрави и ще говоря с личната за Варивакс. Съседчето изкара варицела, направо го разби после. Не през седмица,всяка седмица е болно. Не помня с Моника две било толкова зле, ама сега са две и честно нямам сили вече.

Днес тичахме до спешното. Ади падна и си сцепи главата. Толкова кръв не бях виждала. Аз в кръв, тя в кръв, ужас. Залепиха я, ама толкова сред отнесохме... Не ми се говори. Вече не знам какво да правя, къде бъркам, какво се случва? Не знам другите майки как оцеляват.

И вино няма, на АБ съм, заради някакви гадости в микробиологията.

И не на последно място Тери да е много здрав Матей и много да ви радва ❤️

Тери, честит да е Матей. Да расте здрав, щастлив и безгрижен.
Маги, егати ужаса. И всичко ти е по 2. Бих казала да порастат, да го израстат, но всъщност не може ли да минат без дивотии и да се насладиш на всеки миг от детството им. Така отстрани изглежда смешно (съдя по това как хората се кефят и хилят на Кристина), но всъщност има инфарктни моменти понякога. Дано да стават все по-малко ♥

Маги, много страшно, но добре, че всичко е наред вече. И моя син си беше цепнал главата на табла на легло посред нощ, като не искаше да ляга, на 6 години. После го шиха в спешното. Не можем да предвидим всичко, само да се надяваме, че децата ни имат ангели пазители.

И аз ще направя тази ваксина за варицела на Ивона, като му дойде времето. Че аз имам няколко белега, като съм я изкарала 10-годишна.

Здравейте,
Надявам се сте добре всички и мами, и дечица.
Тери, честит празник, Матей да расте жив здрав, палав и жизнерадостен.
Маги, представям си, какво ти е било, т.е. знам, защото точно преди да стане на 4 години, малкият се спъна в пантофа си, удари си така страшно носа в един шкаф, че го разцепи, що кръв изтече, после в Пирогов, снимки, да не е счупен, казаха, че трудно ще се залепи и трява да се шие, но пък лепилото хвана, сега има белег, въпреки, че го мазах, ама... здраве да е. На 5 месеца пък операция на главата - отоци, температури, хемоглобин 46 Страшно беше.
Сега имаме драми с училището, т.е. силно казано драми, но не му се ходи, не иска да чете книжките, всичко е насила, знам, че не трябва да го натискам, но той е много разсеян и ако не го подканваш, няма да си напише/прочете нищо. Отделно имаме разминавания с учителката му, която се води само по силните и бързите ученици, не се сеъбразява с цялостното темпо на класа, а на него като му каже: "Пиши, чети, пресметни", той първо й отговоря: "Не", "Няма" и тогава започва...Записали сме консултация с психолог да ни даде насоки, защото може би бъркаме някъде. Ще видим как ще започне годината, но решения има все пак, да видим кае ще бъде.
Иначе, малкият изкара много леко варицаелата като пъпки, но сега, живи и здрави, като се роди девойката за нея ще сложа ваксина /не знаех, че има ваксина иначе и на него щях да сложа/.
Gracy, мина ли кръщенето?

Бонболини, те повечето деца обичат историите, но ги мързи да четат. А това, че докато сричат се съсредоточават и почти не схващат историята както когато някой друг им я чете допълнително ги дразни. Оттам и нежеланието да четат сами. Миналата година просто обещах на Васил, че след като си изчете всички книжки, за да тренира и да спре да срича, ще го оставя цяло лято да почива в игри. Тази година не искаше да чете от списъка, защото класната казала, че може и друго да е, но да се чете. Имаме уговорка да чете по обед когато навън е много горещо. Вече чете и проследява историите, не срича и съответно изчете над 20 книжки. 12 само му купих аз, отделно има карта за библиотека и само последния път си взе 8, а преди това още 2-3 пъти по 4-5 книжлета. От седмица няма какво да чете (не го водя в библиотеката, че аз имам да довърша една книжка) и чете приказки, а днес приятелка му даде още 3 книжлета. Той от своя страна даде на дъщяря ѝ една от неговите, а ако ѝ се харесат ще даде и другите 8 от тази поредица. Запали се покрай Дръндьо, чете Семейство тъпашки, дневниците на сума народ (загубеняк, таен агент, Дръндьо). Въпреки че изчете Дръндьото от библиотека иска да му купя цялата поредица, за да си я има просто. Трудно е да го накарам да седне да чете, но като седне се унася в историята и забравя да спре. Освен обедните четения си носи и книжка за градския транспорт. На глас не чете така добре, но на ум му върви бързо. А и те всички са с описателни картинки и едър шрифт. Неусетно шрифтът и картинките стават по-малки, а текстът повече. А математиката той я обича и там няма драма. Дори сам поиска да учи в СМГ и сега е записан на уроци от октомври. А не е някое ученолюбиво дете. Има и такива книжки, които не е харесал и не е дочел.
Ако класната не се движи с темпото на средните в класа, то по-добре я сменете. Нашата е супер отдадена на децата, а не е от младите дето още са идеалисти. Работи допълнително с по-изоставащите от материала след часовете, но се оказа, че и с тия на които им върви също се работи допълнително. Така случайно през май разбрах, че Васил е взет за допълнителна работа по математика още от ноември. Не за друго, а защото ѝ пречи като свърши със задачите преди всички останали. Затова той и още 2-3 деца имат "бонус задачи за отличници".
Криси има белег на окото едно разбиване в таблата на леглото, а батко ѝ над веждата от друго разбиване на подлакътника на един диван. Винаги изглежда страшно.
Криси изведнъж стана малка дама и взе да слуша. Всичко подрежда и си обгрижва две бебета с най-голямо внимание и обич. Опитва се и да говори, има няколко думички, които само аз ѝ разбирам. Обаче брои до 5 на английски. За съжаление у нас постоянно дрънчат детски песнички отнякъде и колкото и да се старая да са поне на български тубата си ги пуска в произволен ред. Но пък вади чудно произношение.

Bonbolini, кръщенето е за началото на октомври

Май повечето деца са така с книгите. Дори и аз от 1-ви до 4-ти клас някъде не обичах да чета, после нещо се промени. Моят син пък от първи клас си четеше и така докъм 7-8-ми клас. Включително и много допълнителни книги. Вече 9-ти и 10-ти клас отървахме положението. Миналата година цяла година не понечи да прочете Тютюн. Тази година имат Железният светилник - Успех!
А пък на по-малките деца на мои познати им викам: "Четете, защото като станете като мен, на моите години и деца да гледате, няма да имате време да четете." Ето, сега съм седнала да чета една книга. Тук 10 мин., там 15 мин. и вечер ми се доспива. Най-много през деня някой час да успея да открадна покрай задълженията. Иначе и аз бая книги съм прочела през годините, да не си помислите, че нищо не съм чела.
Та според мен децата трябва да имат стимул първоначално - "Ако не прочетеш това, няма да правиш онова", докато сами поискат.

Мен никога не са ме карали да чета. Аз се научих около петгодишна да чета, на шест четях гладко и бързо с разбиране, на 7 в 1 клас умирах от скука, защото буквара ги знаех на изуст и всички уроци ми бяха скучни. Понякога мама ми купуваше някоя нова книжка, но иначе аз старателно инспектирах библиотеката и книгите на "Медицина и физкултура". След като и тях наизустих се насочих към романите, но повечето бяха любовни. От учебната програма не четях, защото ги нямахме у дома, а все нямаше пари и аз не казвах какво трябва да ми се купи. Пробвах се на библиотеки няколко пъти, но все ми бяха далече, а времето не стигаше да се ходи до там, а и пари за билети или карта за транспорт пак нямаше. И така - библиотеката беше богата, но на литература, която не харесвах особено. Скоро спрях да си губя времето в четене подобни книги, които намирах за скучновати. Сега чета докато Криси спи по обед, но повечето пъти спя и аз.