Хелиантус, как ще е ако ги даваш с маска? Дори обикновените хирургични маски спират миризмите доста добре според опита, който натрупах последните няколко години.
Ние днес нищо не свършихме, че и тежък предиобед изкарахме. Както казах - кабинета на лекаря е далече и с градски транспорт ми е час и 20 минути в посока. Та стигнахме някак и се оказа, че ваксина нямалов склада, от който поръчва докторът. Празен курс обратно, на Криси вече много ѝ се спеше, а оставаха 15 минути до дома. Едва я задържах будна някак докато слезем от рейса. Стигнахме и дадох ключа на Васил да си взима тротинетката от нас, а аз изтичах до близкия магазин да взема нещо за следобедна закуска на Криси. Вече на касата бях и Васил ми звънна, ма си викам, че сигурно е пред входа и ми дава зор да дойда да си взема ключа, а той да ходи да си играе някъде. Стигам пред блока (магазина е отстрани на блока) и там няма Васил. Взимам телефона, вдигам, а отсреща през сълзи и сополи ми реди, че заседнал в асансьора на 8 етаж. Ние живеем на 4, но това си има обяснение. Проблем - вратата е с чип,а чипа е на ключа и е у Васил. Съседка от балкона видях, примолих се да ми отвори и оставих количката долу. Пеш с Кристина на ръце се качих до горе, но става бавно, че и по телефона говорех. Първо на Васил обясних да натисне бутона за спешен случай, за да го свърже с поддръжката докато аз дойда до горе. Бутонът не работеше. Звънях на касиерката, а тя Мария и в дълъг разговор с честитики явно, защото си почаках докато вдигне. Междувременно казах на Васил да потърси стикер в кабината и на него трябва да има телефонен номер, на който да звънне. Има 2 стикера, знам ги и съм ги виждала не веднъж. Но са в горния ъгъл на кабината и Васил не може да ги види добре, продължава да реве. Съседката до нас ме видяла, разбрала и докато аз се натръткам с Криси и говорейки по телефона да стигна до последния етаж тръгнала натам. Пристигам, а там една баба чула от тях врява и си изнесла столче да утешава младежа, съседката обяснява на сина ми да отвори капака и да дръпне това нещо дето се дърпа, за да отвори вратата отвътре, Криси се бои от чужди хора и е готова и сама да си тръгне по стълбите, бабата почва да ми вика да гледам детето, а те щели да се оправят с другото. Междувременно поддръжката е викната и ми казват по телефона, че трябва да сляза да му отворя долу вратата, а аз вече крещя на съседката да не дава на сина ми такива обяснения, защото той е на 8 и ако утре вземе от любопитство да ръчка там в движение никой не може да го спре. Тя се разсърди и слезе, а някой пусна и човека долу, та бързо отвориха на Васил и той излезе с най-голямата си усмивка. По телефона почти го бях утешила, но така като се намесят няколко добронамерени съседа и паниката съвсем се вдига. Бяха някакви си 10-15 минути, но детето само вътре, а отвън 5 човека му казват различни неща и той в паниката си прави всичко.
Вратата на 8 етаж не се затваря хубаво и понякога просто трябва някой да се качи до 8 етаж, да я бутне и асансьорът да тръгне. Васил се сетил, че аз с Криси и количката няма да мога и решил да иде той, за да ми е удобно после на мен. Влязъл в кабината, за да го ползва все пак за слизане като се е качил. Със затварянето на вратата тя се заключва, а асансьорът не реагира на команди от бутоните. За спешният бутон има някакъв абонамент, който никой не е плащал след поставянето му и ето ти беля. Оказа се, че те не знаели, че се плаща абонамент, мислели, че се плаща веднъж при поставянето на тая система и до там. Утре Криси пак ще се пробва за ваксина, доктора писа преди малко, че ще има.