Браво на София, Робин. Криси преди много се радваше на баба си, но взе да се усеща, че баба ѝ не идва просто така и щом тя е у нас аз ще се измъкна без нея. Сега само като я види и не се отлепя от мен, за да не избягам. А яслата е все по-близо и не знам как ще се справим там.
Ние с половинката се изпокарахме за морето и в крайна сметка ще идем на гости в Балчик за седмица. Всъщност аз от много време исках в Балчик, но не и на гости. Той е икономичен, че чак ме дразни. Сега ме чакат 7 дни на почивка където ще чистя и готвя в друго жилище, защото след мен идва бременната собственичка и не мога да си позволя да ѝ оставя следи от нас. А бях си харесала ол инклузив оферта и тая седмица шеше да мине в почивка...

Здравейте и от мен!
Аз направо нямам време и сили да пиша. Със съня на малкия сме много зле от седмици, всяка нощ будува, приспиванията са някакъв кошмар, направо не ми се говори. Аз , от бременността,  съм изключително уморена, едвам съществувам, с дененонпщно гадене и повръщане. От онзи ден си имаме баба по спешност, добре, че има възможност да дойде и да помогне жената, че аз не мога да го храня направо, всеки път повръщам.

Робин, супер звучи,  че може да остава с баба си без проблем.

Лято, пак ще ви е разнообразие и почивка, но разбирам какво имаш предвид. А, свиквам с мисълта, че с на Борис храненето където и да ходим все ще трябва да готвя.

Павла, Маги, как са децата?

Тери, добре ли сте? Дано се разбирате със съня по- добре вече.

Грейси, браво на Ивона, че си спинка.

Хелиантус, пред теб трябва да сведа глава и да си трая. Всъщност не ми е толкова проблем да приготвя нещо за ядене. работата е там, че за ядене ще приготвя човек, който готви безобразно мърляво, но държи той да готви. А на бременната жена не мога да оставя мръсна фурна. Та това дето най-много мразя ще ми е бонус към почивката - почистване на фурна :/ Мъжът ми е много стиснат, мноооого. На почивка аз и детето ядем навън, а той седи до нас и ни чака. После отива да си купи хляб и салам от магазина и се тъпче в стаята. Ми не е това идеята на почивката пък. Цяла година човек бачка като луд и е редно поне 1 седмица да си отпусне душата за това, което иска и може да си позволи. Та аз съм с ужасни очаквания от тая почивка, но догодина отивам сама с децата и без него накъдето ми видят очите!

Лято, кураж и това ще мине!

Аз вече чакам петък. Нямам очаквания никакви. Гледам някакви лоши отзиви за хотела, но нямам сили да се интересувам само искам да не сме в къщи.

Хелиантус, дано да мине гаденето бързо, че това е доста тежко. Хубаво поне, че бабата може да реагира.
А това със съня е много гадно като имаш бебе и си бременен. Ти коя седмица си?

Аз си счупих малкото пръстче на крака. Сега една стъпвам на този крак. Добре, че е лято. Лошото е, че имам толкова много работа, че не знам как ще се справя.

Лято, не знам какво да ти кажа освен кураж. Не готви такива работи, които са за фурна. Яжте навън, взимайте храна за вкъщи. Някоя салата или супа е достатъчно за готвене. Ние лятото като си ходим вкъщи пак ми е почивка и пак не готвя. Салата, някои макарони за малките и това е.

Павла, дано мине, миналият път продължи до 6-и месец гаденето  , дано имам повече късмет този  път. В 7г.с. и 5 дни съм. Да, да ни е жива и здрава бабата, че едвам се оправях последните дни с храненето най- вече. А за спането никога не ми е била чак такава мъка.
Ужас за пръста, дано минава бързо, ужас. 

Леле, преди пишех по 10 коментара на ден, сега по един на 10 дена
При нас положението е все същото. Стига да сме живи и здрави, другото е без значение.
Бяхме днес на плуване за бебета. Много ми хареса да правя нещо, с детето пак, но правихме нещо различно от приспиване и никнене на зъби.
И сега смешната част. Тъй като може да се каже, че за сефте излязохме някъде по-ангажиращо, изобщо нямах рутина. На Матей бях взела хавлия, резервни дрехи, памепрси, бански, храна, вода. Всичко. А за себе си бях забравила хавлия и БЕЛЬО. И тъй като тръгнах от вкъщи с бански и отгоре с панталон и тениска се прибрах само по тениска и панталон без нищо друго 😁
Грейси, някой, за да ти каже, че е доволен от столче, то пази Боже този някой трябва да е минал катастрофа със столчето

Аз гледам adac тестове, каква група килограми ме устройва и друго много важно се оказва е наклона на главата при сън. Ние сме с Maxi Cosi pearl и наклонът е към 80-85 градуса, така че главата му се люлее и се буди. Има някаква ленти за глава,които майките слагат, но на мен не ми се струват безопасни. Имаме и второ столче на cybex, то пък като сложа детето и се оказва, че е все още нисък за него и едва стига облегалката на главата, а уж е в групата килограми и месеци. Затова доста майки ходят на място и проверяват дали на детето му пасва дадено столче. Оттам нататък всичко са adac и plus тестовете. Най-малкото да отговаря на i-size стандарта

Можеше и по-зле да е. Важното е, че поне панталон си имала.

Наклонът често се определя от колата. Примерно една и съща седалка в моята кола е ок, но в на мъжа ми не е, защото неговите седалки са леко повдигнати.
В момента най-добре резултати на адак имат акскид и рикардо. След това са бритакс и не помня. Съвсем скоро ги гледах, че на Сими му трябваше нов стол. Важни са см повече от кг. Ние използваме рекаро и за двамата.

Ние сме с Axkid One, има най-тежкия краш тест, също така е в посока обратна на движението до 3-4 г. Може да се види и пробва в шоурума на Бритакс на Околовръсното в София.

Хелиантус, добре, че имаш помощ. На мен също постоянно ми се спи, през деня спя два пъти с детето, иначе не издържам изобщо.

Лято, много неприятно е това с почивката, излизайте и хапвайте навън по възможност поне ти и децата. Може и палачинка, пица на парче и т.н., има варианти. Не се ядосвай, на море ще сте все пак, въпреки разногласията.

Тери, и ние сме ходили няколко пъти на плуване (всъщност с мен не е, с баща си и баба си). Последния път обаче е паднал голям рев в басейна и оттогава не сме я водили 😅

Благодаря много за препоръките за столче. Почнах малко да се ориентирам и ми се струва, че може да вземем за над 9 кг направо, защото сме минали първия етап, така да се каже, и няма смисъл за от 0+. Поправете ме, ако греша. Засега сме със столчето от детската количка.

Павла, много гадно с пръстчето. Дано се оправи бързо.

Хелиантус и Робин, аз точно това си представям, ако се решим на второ с малка разлика. То не че при нас изобщо съществува вариант за голяма разлика, щото аз трябва да съм на 50 тогава. Много тежка ми беше последната бременност, едвам се мърдах и не си представям да тичам след малко дете. Трябва задължително някой да ми помага, а засега няма такъв вариант.

Лято, аз си мислех, че моят мъж е стиснат, но явно има и по-тежки случаи Между другото, баща ми (Бог да го прости) беше нещо такова, особено през 90-те години, когато едвам свързвахме двата края, но тогава имаше години, и когато не сме ходили на море.

Маги, приятна и безаварийна почивка и на вас!

Не са важни толкова килограмите, те са за коланите, а не за седалката, а височината на детето. До около 75см е за кошче задължително. Сими до почти 3г беше обратно на движението. Бобо по-малко, защото иска да е като брат си, но пак почти до 2г беше.

Аз пък с голяма разлика не си го представям. Ето, снощи излизахме, децата си играха двамата и не сме имали никакви проблеми. Ако бяха  голяма разлика- големият щеше или да си остане вкъщи, или да не му се занимава с бебето. Зорът е първата 1г, а лично за мен беше от раждането на малкото (периода, в който свиквах с две деца) и после от 1г на Бобо до 1г8-9м, за да започне да разбира, а Сими да поотрасне и да започнем взаимно да се разбираме. Така, че не е кой знае какво. Сън, болести- то е ясно, но другото е лесно. 

Грейси, аз като малка от немотия не ходех никъде. Сега искам да сложа целия свят в краката на децата, но повече от родната територия не мога да си позволя. Обаче и тук има какво да се види и къде да се иде и сега когато поне това мога ме спира половинката с неговите икономии. А той е един на мама, свекърите също нямат братя и сестри - сам, сам и всичко винаги е било за него, а те и сравнително заможни са били. Та е пътувал и видял, а аз тепърва си сбъдвам мечтите и ми е така трудно като ме спира някой... В случая с морето не е прав, но в случая с лагера на Васил е прав (футболен турнир в Бургас през септември). И понеже е прав аз си замълчах, обаче май го прочете в очите ми и снощи каза, че ще измислим нещо. Свекърва ми каза, че няма какво да мислим, защото тя е решила да му ги даде тия пари на детето и то да иде. Иначе всички сме единодушни - винаги когато има възможност децата трябва да излизат извън София, но скоро доходите ни ще намалеят, а зимата се очертава тежка и затова гледам да не настоявам за такива разходи. Ама всичко ще е наред, а Васил ще намаже 4 морета тая година (турнир Приморско през май, море с нас юли, турнир Бургас през септември и състезание по катерене през октомври).

Павла,как е пръстчето?
Имам много работа аз,Зори тръгва вторник на ясла .И мъжът ми има много работа,поне той носи пари.Аз работя безплатно ,но с една майка се трампихме-аз ще й направя консултация с проследяване 6 седмици,тя на мен сайт.Записах се и на едно надграждащо обучение другия месец,дано се справя,че е зор почти сама с дете ,учене и работа.Искам да се реализирам,много ми харесва работата.

От няколко дни мисля да пиша и не стигам до тук. Близначките са на ясла, каката с братовчеди, аз работя. Чакам петък и събота потегляме. Как ще е на морето ще видим. Ще разказвам после.

Лято и ние бяхме от неходещитена море поради финансови причини. Нашите почнаха да ни пращат на лагер. Просто,зада отидем ние. Та за сега гледам ние да ги водим, а като попораснат лагери. Каквото такова ще е.

Аз нещо съм се сдухала. Една близка е с много лоша диагноза. Сега са изследвания, лекари, най-вероятно операция и други екстри. Близка е трети път с Ковид. Страх ме е как ще се върнем от това море с или без екстри. Май трябва да почна да си пия магнезия пак и да не мисля много много.

Бива пръстът, спадна  сега си ходя нормално.
Ние живеем на море, но аз никога не съм ходила на планина (и все още, освен един път на Цигов чарк), никога не съм ходила на писти. И на лагери не съм ходила, освен веднъж, нито на екскурзии с преспиване- все нямаше пари за подобни екстри, а после аз не исках, за да не товаря майка.

Маги, аз също се сдухвам и дори обмислям психотерапия, че не отивам на добре.
Ковид се затяга. Отново има много, отново влезе в забавачницата, но днес примерно нямам избор и ги пуснах. Ако го хванат отново, ще се гръмна. Ще си е моя вина от всякъде.
За капак и на племеникът ми му откриха лимфом. Сега следва тежка химиотерапия. Брат ми и той нещо не е добре.
Като си върви, си върви.

За сега поне децата са добре.

С този ковид и аз се чудя какво да правя. Не искам да слагам 4 доза, но в същото време се чувствам длъжна заради околните - нали тях пазим. Имам близки с какви ли не заболявания, а сега и моя позната е много зле и май е точно пост ковид, тъй като засега друго не са установили лекарите. А иначе е ясно, че вирусът ще продължи да циркулира и трябва да се научим да живеем с него вече. Той сякаш също се учи да не ни убива и всеки нов вариант се минава по-леко, но е по-зарАзен от предишния. Все пак ако слагаме 4 доза ще е чак на есен, за да ни пази в най-силните месеци.
Ми и аз оня ден виках, че почивката е за семейството, а иначе има лагери. Но половинката ме попита на кой точно лагер мисля да пратя Кристина (При баба ѝ, много ясно!)
Със странно усещане съм от около седмица, че цикъл няма да има. Трябваше да има вчера, но няма. Правих тест преди 3 дни и днес и са отрицателни, но това усещане не ме напуска. Не бебеправим, но се чудя от що ли може да е това закъснение.

Какъв е лимона, къде ще го лекуват?

Аз може би съм споменавала, сестра ми беше с нехочкинов ломфон. Лекуваха я във Варна, там работи нейния кръстник, точно хематолог е. Сега е в ремисия.

Много психясвам аз, за децата ме е страх. Още една серия болести няма да издържим.

Слънце, да работиш това което ти харесва е благодат!

Павла,стискам палци,мога да препоръчам и аз много добър хематолог детски в София.
Ако се колебаеш за психотерапия,не го мисли,явно имаш нужда.Психическите сили не са неизчерпаем ресурс .

Във Франция ще е.

Аз няма да правя нова доза, освен ако не ме задължат за работа. Никого не защитавам. Новите подварианти са толкова заразни, че пак ще мине през всички. Опитвам се, ако мога, да запазя децата, че има разказа играта на милите.

Моята нужда не е наложителна. Имам потребност да говоря с някого насочено, за да изкарам някои неща на повърхността. Просто сама не мога да го направя.   

Павла,да ударя едно рамо ?Звъни и говори