При Симеон бях много последователна и не отстъпвах за нищо- от раждането спазвах интервали, ритуали, не го хранех в спалнята, винаги на заглушена светлина и тн. Дневен съм до 6м имаше или с количката, или в слинга. Нощния беше супер- оставям го в леглото му, лягам на моето и той заспиваше за 4-5 мин. След 6м до около 1г и 3-4м за дневния сън трябваше физически да до притискам (слагах си ръката върху него и не го оставях да мърда, освен ако не иска да се обърне). После негова стая, лесно и самостоятелно заспиване, НО ето сега иска само аз да го слагам да спи. Не седя с него, но аз го слагам да спи. Не дава баща му. Често спи в моето легло. Освен къпането, не остава баща си да му помогне или да направи нищо.
Борис израстна между другото- и хранех в спалнята до 1г и 3-5м (до тогава се будеше да де нощем), и на ръце го приспиваха (майка ми го научи, но нали е помощ...), и какви ли не други неща, които със Симеон беше абсурд да допусна. Ето го сега- спи си в стаята сам, заспива сравнително лесно като само седя с него за малко, но и той не оставя никой да го приспива, да го облича и тн, освен мен.
С две думи- всяко чудо за 3 дена (2г или колкото, но никога не е безкрайно). И това ще мине, а после ще дойде ново нещо. При мен се получи така, защото аз съм постоянно с тях и последната година се скъсаха да боледуват, а тогава са постоянно отгоре ми и в ръцете ми. Добре, че поне са леки. Баща им излиза в 8ч30 и се прибира в 20ч, изнервен е, а децата усещат всичко. Понякога просто така се получава. Не го мислете като автогол.
Хелиантус, коремът няма да ти пречи да го приспиваш, но все пак е хубаво мъжът ти да започне да го прави, да се редувате. Сега е моментът и за самостоятелност. Да има задължения. Симеон подреждаше чистите от миялната, пълнеше пералнята, помагаше като чистя. Правех го, за да се осъзнае като равен с мен. Като дойде Борис го гледаше с превъзходство. Все още му казва Малък (ей, petit), но този подход много ми помогна.
Честити крачета на София!
Маги, на море с деца е супер. Ще си изкарате чудесно. Моите са ангелчета на плажа. Не мога да си чета книжка, защото все пак трябва да се гледат, но спокойно мога да не ставам поне 30 мин и да пия един коктейл. миналата година като ходихме в Ибиза беше чудесно, сега в Кипър пак.
С Борис удрям да голям и твърд камък с памперса. Дори и малкия напредък си отиде. Преди казваше за ако, но вече и това спря. Казва на свършена работа. Имам чувството, че на инат го прави.