Благодаря ви много за пожеланията! Аз съм в някакъв водовъртеж и нямам време за себе си дори.
Моника цяла седмица ту я боли, ту не корема. Днес вече ще я водя на лекар. Веднъж ходихме каза нервен стомах. Но тази сутрин лежеше и нямаше сила да стане от леглото. Айде оставих я в къщи. Четох, четох, било нормално за възрастта ентерити били често срещани. Та не знам на къде да поема честно.
Павла, дай съвет. Тъпа болка около пъпа в ляво при седене и натиск.

Кукапетел, аз още не съм дала. Знам че след втората година е добре да се дава, заради ботулизма.

Как сте вие?

Маги, да не е вирус. Нас ни кара и тримата. Единствен симптом болка в стомаха, не в червата. Седмица се оправяхме с пробиотици. Мен по принцип вируси рядко ме хващат, но този ме бутна на легло два дена, добре че детето и Мишо бяха добре вече

Кукапетъл, аз шоколад ѝ давах вече, но мед още не съм.
Прибрах се в сряда следобед спед отрицателен тест, но се чувствам като парцал. Елементрани действия ме събарят, задъхването е ужасно и от всичко. Това да си обуя маратонките е проблем дори и ми трябват десетина минути да си оправя дишането. Да заредя или да извадя дрехите от пералнята изисква още 20 минути почивка след това. Освен учестено дишането ми е и затруднено и издавам свирещи звуци. Другата седмица ще ида при личния да видим какви контроли да направим след ковид.

Аз дадох още след годинката билков мед, бях чела, че може  , но направи реакция сега към нов липов мед и спирам. Докато разбера, че е от меда, се побърках, тъй като отдавна го въведох билковия.
Много ме дразни как има противоречия за храните алергени в различните източници.
Лято, не звучи добре, обърни си внимание.
Дано на Моника бързо й мине корема, да разберете от какво е.

Честита нова тема, да се пълни с още прекрасни дечица, сбъднати мечти!

Маги, да ти е честита Моника, с малко закъснение!

Аз ви чета, обаче напоследък нямам никакво време за писане, че все много искам да пиша, а няма кога. Минавам само на бързо да кажа, че Борис днес става на една годинка! Времето лети!

Жив и здрав да е Борис и много щастлив!

Лято, обърни си внимание, ужасен е тоя Ковид.

Кукапетел, аз гледах че бутолизма засяга деца до 2 г възраст и това ме възпираше. А и не съм гледала с какво да им го дам, не виждам смисъл честно казано.

Аз мед вкарах малко след годинката. Четох доста и нашата педиатърка препоръчва по рано да се вкарат силните алергени,тогава шанса да направи алергия от тях е малък. Да чукам на дърво до сега не е правил реакция от никаква храна.

Хелиантус, честит празник. Честит да е малкия Борис, желая му здраве и безгрижно детство ♥

То не е за реакция, а заради популизма, както каза Маги.
Аз не съм давала чист вид. Просто не го искат. С палачинки съм предлагала. Аз преди 1г съм предлагала и скариди, и октопод, е всякакви риби. Всичко прясно и сезонно съм давала без значение от времето му за захранване. Борис на 6м смучеше октоподи и калмари.

Маги, може и колит да е, но може и разни хормонални неща да са. Щом има болка при натиск и застава в принудително положение в леглото, задължително я заведи.

Лято, около 3 седмици ще те трябват, за да се възстановиш напълно.

Хелиантус, честит да е Борис и тук!

Моят малък мъж днес става на 2г. Имам чувството, че винаги сме били заедно. Борис на 2г е като цяла вечност, а е толкова кратко време.

Честито на двамата адаши рожденици, Хелиантус и Павла! Да са ви живи и здрави и много да ви радват!

Лято, наистина звучи сериозно. Според мен ти е ниска сатурацията. Мъжът ми беше така (с тежко дишане) и мерихме сатурацията тогава, когато изкара един от първите варианти. Оправи се след 3-4 седмици. То не може да се сравнява, нали е друг щам това, но дано ти мине скоро. Все пак се изследвай и виж доктор какво ще ти каже.

Маги, и аз нямам идея какво може да я мъчи Моника така. И тя е за преглед от специалист. Дано да се изясни какво е и да се оправи бързо.

Честити да са ви рождениците, Хелиантус и Павла, нека бъдат здрави и щури, весели и доволни! 
Маги, смисълът от меда е голям, ползите огромни, ако децата нямат реакция, разбира се. Аз много си хапвам, тя ме вижда, 2 пъти седмично правя палачинки, отделно не ползвам вкъщи захар, а мед. Когато й дадох за първи път нямаше реакция, нито към друга храна. Януари направи алергична реакция, не разбрах към какво, с хомеопатия отшумя бързо, съмнявах се в едно козе сирене, не бях давала преди. Сега отново същата работа, петънца и пъпки по тялото, които изчезват за няколко часа и пак се появяват. Хапваше доста мандарини, портокали също, реших, че от тях, ако са с нитрати повече, спрях ги, пак излизаха нови и се сетих, че е от меда, спрях и него. Обаче пак продължават с пълна сила да излизат и вече не знам какво да мисля. Аз приемам едни добавки за черния ми дроб този месец, почвам да си мисля, че й влияят те.

Павла, честит да е и твоят голям малък мъж. Бъдете здрави, щастливи и безгрижни всички.
Аз писах оня ден, но то свиренето спря. А днес цял ден по състезания и тренировки и избутах прилично без много, много да се задъхвам. На един баир видях повечко зор, но определено минава това. Ама се бях уплашила. Нямам пулсоксиметър, но в петък ще ида на лекар все пак и ще видим какво ще изследвам. Планирам пътувания вече ♥

Кукапетел, аз може би защото пия кафе, чай без подсладител никакъв, рядко ям мед и ограничавам сладкото много та за това не виждам смисъл. И на тях сладко не им давам, те не изпитват нужда,защото не го познават.
Мандарини им давах тази зима, Аделина стана на пъпки цялата, а ги хареса. За сега са на ябълки и банани, просто ме в страх да им дам други плодове. Чакам сезонните и не се напъва с тия в магазина.

Лято ще мине всичко, големия плюс на ваксините е лекото преболедуване и по-малката опашка. Аз, година след преболедуване то, съм с ужасна мозъчна мъгла, ужасна!

Ами очаквах аз мозъчна мъгла, ма засега съм си топ. И дишането съвсем се оправи, така че притесненията ми изчезнаха бързо. Но ще ида на лекар, поне някакви кръвни да видим. и без това скоро не съм пускала нищо.
Аз давам цитруси на Криси от 7-8 месец. Но нали ѝ пусках кръвни за алергии покрай батко ѝ и цитрусите влизаха в тях, та нямах задръжки след резултатите. Не беля специално за нея, но Васил яде много плодове всеки ден и тя като го види си краде по някое парче. Горкия няма навика и само му подвикваме да си прибира чашата и чинията на недостъпно за нея място, а той си сипва айран и яде плодове пред ТВ. И като стане за малко за нещо тя веднага се нарежда да му взима нещата, така че си похапва и тя стабилно. Мъжът ми яде много мед, Васил също е принуждаван от баща си сутрин да лапа по една лъжица, а вечер да пие чай с мед. На мен не ми се спори за това доколко има реална полза от това тъпчене безконтролно с билкови запарки, но поне настоявам да не са винаги едни и същи. Имам страх от мамината сена. Тя я пиеше в продължение на 15 години и накрая имаше страшни проблеми с червата и изхождането. Билково било, да не пиела лекарства и да не ходела по лекари. Нали не живеех с нея и нямах представа, разбрах късно. Поне навреме я спрях да лекува рак с пиене на кислородна вода.

Да се включа и аз, че все чета. То не знам откъде да я подхвана с отчета.
Общо взето расте детето, всеки месец ни минава по някой вирус и така. (Когато говоря в множествено число става въпрос за семейството, не само за детето)
Захранихме го, днес мина последна ваксина. Пълзи назад, много джумоли, "мама", "кака", разни негови си думички. Опитвам се да си мисля, че е заради това, че му чета, пея и говоря често

Аз днес говорих с личната за моите здравословни проблеми декември месец. Уж отшумяха, но в събота бях отново жив труп. Пусна ни кардиограма, уж всичко наред. Ще ходя на ендокринолог явно и ако и там няма проблем, кардиолог. Вече поддържам пулс около 60, но в събота отново беше 48. Такъв пулс бил притеснителен и трябва да се разбере откъде е. Попита ме след коронавирус дали съм правила контрола някаква. Но на нас не ни доказаха вируса и не сме се изследвали за нищо. Иначе и аз забелязах от месец, че имам тази "мозъчна мъгла", но го отдавах основно на умората.
Започнахме да спим малко по-добре. Най-сетне преди месец се усмелих да загася напълно всякакво осветление в стаята и чудо: Матей спря да се буди между храненията.
Междувременно го отучихме и от асоциацията да спи само в раницата и на джангър (тъпани н Николина Чакърдъкова). По три часа на ден го разнасях, а нощем свиреше Николина. Сега спи в кошара и нощем се приспива на музикална играчка. Все още го приспиваме на ръце, но къде ти 10 Мин на ръце и кошара, пред 1 час гърбене с раницата.
1-7 март Мишо е в отпуск и се изнасяме в Новата къща.
На майка ми гърба и крака са зле, налага се да напусне работа. Ще се върна аз на 4 часа от септември (ще си запазя майчинството), тя детето ще гледа, та да капе някой лев и за нея.
Та така при нас.

Тери, добре вървите вие.Очовечеи ли се дребния като поотрасна малко?Ти свикна ли с майчинството и всичко ново?

Аз имам много бърборещи деца вече.Имат много думичи в речника, казват, показват, ядосват се.Ужасен бебешки пубертет ги е тръснал.И двете се тръшкат, лягат по земята, ритат с крака, пищят като заклани.Въобще е интересно при нас.Понякога вечер съм толкова изморена и изхабена чисто емоционално, че нямам сили да говоря, понякога си умирам от кеф да се заровя в тях, да ги целувам и да помирисвам все още леко бебешката миризма.

Оооо, Маги, аз обожавам бебешката миризма на Криси и постоянно се вра в нея за да я душкам. Май съм ѝ досадна даже

Кукапетел, аз може би защото пия кафе, чай без подсладител никакъв...

Маги, аз по същия начин пия чисто кафе и чай без мед. Обаче на палачинки обожавам мед.
Дара се оправи, накрая почнахме да мислим, че алергията е почнала към мандарините, но след това смених препарата за пране по погрешка с такъв, който не е за бебета и от там да я направила реакция. Изпрах всичко отново с бебешки и детето се оправи.
Тери, щастлива ли си или умората ти е в повече?
Маги, бяхте ходили на ортопед преди, чудя се дали да водя Дара, стъпва навътре с едното краче. Оправя ли се с времето или да обърна внимание?

Оправя се с времето. Много изчетох аз за развитието на стави, квоти и какво ли не. На Габи краката в момента са на Х, а Ади стъпва на вътре. Говорих с ортопед все пак, но е нормално за възрастта, израства се. За Габи трябва да следя около 4-5 годишна да го израсне, да давам и на двете вит. Да, защото със сигурност са в липси и това е. Та израства се.

Матей нали беше с рахит. Има преглед при ортопед след раждане, на трети месец и сега ходихме на 6тия пак. Докторът каза, че ставите са му готови за ходене, така че ни вика пак след годинката. Трябва да имал 3 месеца ходене самостоятелно и тогава. Рутинно е препоръчително при всички деца да се прави. Първо краката били на О, после на Х. Така ни обясни. Рахита го нямало вече, само фонтанелата е широка. Нормата била макс 3см, неговата била над 2.5см със сигурност, та остава до април на 4 капки витамин Д. Но сериозните симптоми на рахит ги няма. Те бяха основната причина детето да не спи нито денем, нито нощем. Беше денонощно като парцал. Все се прозява и аха заспи, се стряска. Реве от умора. Беше спрял да се върти, да гука. Просто беше скапан. Като му увелича дозата и за дни се виждаше подобрение. Намалим му я, пак се започва потене, рев, стряскане.
Сега вече с по-трезва глава осъзнавам, че изтегли доста къси клечки той. Да, има деца с много по-сериозни състояния, но това не променя нещата. (Много харесвам една мисъл, че това, че някой е по-нещастен от теб, не те прави по-щастлив, както и това,че някой е по-щастлив, не те прави по-нещастен) Та беше сложно при нас: проблеми веднага след изписването с много тежък мастит при мен, после два пъти болница, тежка жълтеница до третия месец, угасне рефлукс, който се оказа АБКМ, много строга диета за мен, проблеми с кърменето поради всичко изброено, последва рахит със симптоми и така много неща се натрупаха, които доведоха до много, много сериозна следродилна депресия при мен. Бях жива, колкото да кърмя. Наистина не преувеличавам. Физически бях ходещ труп. Сърцето ми не можеше да се улови бие Ли, не бие ли. Мишо помагаше, доколкото може, но не може да даде гърда, а Матей отказа адаптирано мляко за АБКМ. Първоначално не осъзнавах какво ми се случва, предполагах, че всичко е от умора. Но стигнах до моменти, в които ме беше страх да остана сама вкъщи, чувствах се неспособна да гледам Матей. носех го и знаех, че го обичам, но исках да избягам. Знаех, че го обожавам, но просто го знаех, не можех да се насладя на детето. Само понякога нощем, докато го носех и той спеше усещах онази радост да си майка, но беше толкова рядко. А аз толкова време го бях искала. И сякаш не го обичах достатъчно, което ме караше да се чувствам още по-виновна. Последва тотално безсъние при мен, дори детето да заспеше, аз не можех да мигна. Някъде покрай нова година ми беше точката на пречупване. Осъзнах в какво състояние съм, осъзнах какво ме притеснява точно, казах си, че през тези месеци съм направила всичко най-добро за детето и спрях да се виня. Започнах да работя по страховете си, с лекуването на рахита имам тук-таме по 3 часа непрекъснат сън. И знам, че ще става по-добре (да дава Господ). Може би много по-рано трябваше да ми светне лампата, че не са добре нещата.по време на първия ни престой в Инфекциозно изпаднах в тази депресия. Не бях спала близо 72 часа. Наистина нямаше как да се спи. Матей беше с абонат в главата, аз трябваше да го пазя, кошарите ужасни и при всяко вдигне на решетката скърцат и будят детето. Та както и да е, нося го през нощта аз, не спала от три дена, след тежък мастит и секцио и залитнах, докато вървях с него. В този момент се сетих за една статия за една майка, която беше скочила през прозореца след раждане. И тогава, когато я четох все се чудих как така е скочила тази жена и е оставила детето. Погледнах си прозореца и я разбрах. Нямам обяснение за този момент от живота си. Само знаех, че трябва да поспя някак. Намерих начин да поспя 40 Мин с детето. Тези 40 минути ме спасиха от лудост. Така се чувствах, сякаш полудявах. След 20-на дена бяхме за съжаление отново там. На изписването Мишо ми говореше вече за психолог, което аз ожесточено оспорвах.
Извинете, че е дълго. Просто споделих. Не ме е срам от нищо казано и преживяно. Ако е нужно някога, ще го споделя на всеки, който би имал полза. Имаме група на майките от август. Създадох пост за следродилната депресия и беше впечатляващо колко жени се престрашиха да пишат, след като аз споделих.
Сега сме добре. Не сме наспани отново. По 6 пъти се будя нощем, но съм щастлива. Осъзнато се грижа за Матей и изпитвам всичко, за което си мечтаех всички тези години. Мъчно ми е само за много неща с него, които просто са минали покрай мен, но така е трябвало да стане. <3