Джули, това което пишеш е ужасно, наистина. Като минала през подобни отношения пак не мога и не смея да дам съвет. Убедена съм, че ще вземеш правилно решение.
Мое мнение е, че в името на децата не трябва да оставаме заедно, а точно обратното - да прекратим отровните взаимоотношения и ако можем да запазим приятелството помежду ни. Когато сме били на ръба с мъжа ми той не желаеше приятество и ставаше агресивен, но когато го изгоних, а майка му и шефа му му обърнаха гръб (съвсем различно е, заради проблемите с алкохола това ги засягаше) той се сниши до земята, подви опашка и повече не посмя да близне и капка. Понякога си мисля, че ако аз не бях толкова решителна и категорична, то със сигурност можех да го определя като насилник. Знаеш - те обичат слабите, защото могат да ги подтискат. Васил тогава беше малък и не разбираше, той виждаше баща си от друг ъгъл и макар да знаех, че за него е най-добре да не става свидетел на проблемите ни той не разбираше и плачеше за татко си. Чуваха се, виждаха се и това още повече вгорчаваше положението. Аз съм дете на разведени родители и никога не ми е било проблем, а бях чувствителна и ранима като дете. Но когато сестра ми се раздели с мъжа си племенницата ми се затвори в себе си и изкара едно детство без да излиза навън. Нямаше желание за игри и приятелства. В детската градина учителките се притесняваха, защото тя не се отделяше от госпожите, по цял ден стоеше плътно до тях и не говореше с никого. И тя, и Васил са били на възраст около 3 годинки, и двамата приеха нещата много тежко. Работата е там, че знаеш, че ако това съжителство продължи в този дух то пак ще се отрази на детето негативно. За съжаление мъжете не виждат нещата по този начин, но ако се съгласи да преглътне егото си и да посетите психолог, с чиято помощ да изчистите отношенията си, така че независимо от решението Ви детската психика да остане непокътната. Предвиди това, което пишеш се съмнявам да се съгласи на външна намеса. Помисли върху варианта за временна раздяла, за да преосмислите отношенията си и двамата. Ако имаш възможност за едномесечно гостуване у родители или други близки с детето, така че той да бъде най-близко до хипотетичната ситуация, в която остава без семейството си за дълго. Надявам се двамата да постъпите отговорно и да вземете най-доброто решение за детето. Понякога най-доброто за детето е раздялата, а друг път проблемите се изглаждат лесно и семейството скоро отново е щастливо заедно. Само ако проблемът е финансов е безумно да се поддавате на него, никога не позволявайте парите да влияят навзаимоотношенията ви, макар че това е често срещано при семействата с малки деца, които изведнъж трябва да променят всичките си навици.