Павла, при вас май взеха да поотпускат всичко ако не греша. То тук кога ли нещо е било затегнато, ма се водим с някакви мерки уж. Дано бързо им мине на Сими и Бобо.
Ние сложихме и втора доза на Васил. След като личната му беше против онзи ден каза, че е пълна с болни от ковид деца и има дори бебе на 1 месец. Всяка седмица нови и нови - така каза. отложихме му я със седмица, че аз бях хремава, а той имаше някаква лека кашлица и на домашни тестове при него излезе супер бледа втора черта, която видях чак на следващия ден, но като тоидохме в ковид кабинет и двамата бяхме отрицателни. Кашлицата трая 3 дена и сама си отиде без никакви лекарства. Ваксината я прие много добре. На 1 доза имаше лека болка в ръката същата вечер, а на 2 доза дори и това нямаше. Малко се боеше от иглата първия път, но втория път отиде с танцова стъпка и беше много горд със себе си.
Във вторник сложихме на Криси ваксината срещу шарките, но беше такъв студ, че тя май настина навън и оттогава ѝ хърка нослето и едва пие мляко нощем. От вчера ѝ правя инхалации с физ. разтвор и почиствам нослето с клечка за уши. Няма температура и е добре, дори не спира да пакости из нас. Извеждам я всеки ден за детската кухня, но само толкова, че е страшен студ, вятър и лед. Не влизаме в магазини, не се виждаме с никой, но не токкова заради ковид, а заради времето бързаме да се приберем на топло.
Баба им не е добре. Проблеми със сърцето, постоянно излиза от ритъм и вдига кръвно. Преди се случваше веднъж на няколко месеца, а от началото на месеца се случва всяка седмица като в 1 ден може и 3-4 пъти да излезе от ритъм. Сега е в болница за изследвания и при приема се установили много антитела. Тя е ваксинирана с АЗ още миналата пролет, така че тия антитела едва ли са от ваксината още. Притесняваме се за нея, а и докато не се чувства добре няма кой да гледа Криси, за да ида до работата ми поне за няколко часа. А имам работа за 2-3 работни дни, че доста неща отлагах последните пъти от бързане.
Криси Белята излиза от леглото си и при вдигната решетка, така че обедния сън става мираж. Измъква се, разхвърля каквото свари и ако я сложа да спи се дере, а иначе едва гледа. Изнервя се като не се наспи и става страшно. Не иска да я приспивам на ръце, дори и просто да седя с нея в стаята пак не се успокоява. Иска да играе само. Вечер ляга по-лесно, макар че преди няколко вечери излизала от леглото си до полунощ. Баща ѝ я слага да спи, тя се измъква и започва да тича из коридора и стаите. Измъква се и от чувалчето дори. Всеки ден с нея е приключение.