Общо взето процесията е все една и съща: смяна на памперс, хранене, 20 минути носене изправен. И то е минал час будуване вече. Само да видя, че зачервява вежди, търка лице, директно започвам да ги приспивам. Което пак е носене на ръце, но не винаги се получава вече. Сега е във фаза: спи ми се, но не искам да спя. И ако си помисли, че искаш да го приспиш, започва див рев. Даже трябваше да си сменя позата, в която го нося за приспиване от полегнал под наклон в напълно изправен, защото започва съпротивление.
Добре, че все още вечер заспива без проблем, това е най-важното. Но нещо много се обърка с дневния сън. Вчера само като ни видеше с Мишо започваше да реве, взе го баба му и млъкна, защото знае, че тя не го приспива по принцип. Та успокои го малко тя и го взех аз да го приспя. Аз бях пробвала с пеене, люшкане, биберон, повиване, оставяне в кошарата, само ставаше по-изнервен.
Как отгледахте малки бебета в този вирус, момичета? Аз само за това мисля, как ще ходим на гости у баба му и дядо му, пък в на дядо му фирмата има болни. Мишо много ме притиска да започнем да се срещаме с хора, защото смята, че много се задълбочава моето състояние. Иска да говоря и със специалист, но този психолог как ще ми помогне? Не може да ми гарантира, че ще опазя детето от вируса. Не знам как ще се стегна и ще се превърна във функционираща единица в обществото с това мислене