Привет, момичета. Аз съм в новият ни дом от почти 2 седмици вече, а вчера си взех и дечицата у дома. Бяха у баба си и за тези 10 дни там Криси има 3 нови зъбчета, вече са 8 и поникнаха за няма и 2 месеца. Като ме видя и не ме позна, тръгнах да я гушкам, а тя се скри в полата на баба си. Днес вече ми е като ваденка - няма отлепяне от мен и нищо не мога да направя без тя да ревне и да протегне ръчички за гуш. За времето без тях успях да си сглобя всички мебели, да подредя багажа и да поизчистя прилично след ремонта. Все още нямаме кухня, но поне първите шкафове ще пристигнат към края на седмицата, така че най-малкото мивка да има и фурна. Засега сме на скара, а аз до онзи ден се хранех изцяло от топлата витрина на магазина, че съвсем нямах време и място. И Васил от днес е на училище, а баща му е доброволец за тестването на децата. То аз исках да съм, но няма как и затова него го писах. Хубавото е, че 2/3 от децата са се върнали в клас и повечето родители също са изявили желание да бъдат доброволци, така че се надяваме да няма проблем.
Джули, Васил искаше тате да му купи нова майка, че аз не му допадах. Сега не спира да ми се вре. Само да ме види седнала и веднага се настанява в скута ми, а вече е голямо момче уж. Е, навън се крие и не дава да го гушкам пред приятелите му, но останем ли за миг насаме и вече е покатерен върху ми и мърка.
Маги, с Васил много се разправяхме, че все влизаше в битки за справедливос. Някъде се биели двама на трима и не било честно, та той се включил да изравни бройката. Другаде девойка се закача, нападат я и той веднага скача да я защити, а тя си го изпросила като наплюла съперника. Няма време да повика госпожата, въпрос на чест е всичко. Колко сме говирли, обяснявали, заплашвали, наказвали - без резултат. Последната година чак му влезе малко акъл (девойката тръгна на училище година по-рано), но то пък заради ковид спряха да посещават от март градините. Ще берете срам пред другите родители, но стига да няма сериозни наранявания всичко това ще отмине все някога. Е, говоренето трябва да се случва, но е доказано, че звукът се движи изключително бавно и всичко, което майката казва на детето си достига до него след около 30 години.