Маги, бързо да се оправяш. Кукапетел, ти също.
Моя близка приятелка е дистрибутор на Аквасорс и самата тя пие тези водорасли. Аз също скептично гледах преди, но сега съм сигурна, че има полза от тях. Но аз пиех много други добавки преди забременяване и след това и затова не стигнах до водораслите. Още повече съдържат йод, а аз не трябва да прекалявам с него заради Хашимото. Иначе моята приятелка си ги пие отдавна и видимо изглежда много добре и жизнена, докато аз на моменти съм била много уморена, и почти не е боледувала.
Да ви споделя какво ми се случи. До нас съседите, не много младо семейство, т.е. те не са млади, имат бебе от около 8-9 месеца. Аз дори не разбрах кога е била бременна, няма значение. На нея й е първо бебе, доколкото разбирам, а той май има дете от предишен брак. Та, на няколко пъти докато бях бременна, се извиняваха, ако бебето им много се чувало, като реве. Казахме им, че няма проблем. Сега Ивона доста си реве от няколко дни, като се засилиха коликите. И почти нищо не действа, като се разреве, нито гушкане, люлеене, залъгалка... Докато не се изака, не може да се успокои. Пак добре, че лекарствата действат. Такива кризисни моменти се случват вече само 1-2 пъти на ден. Друг момент, когато плаче, е след къпане. Какво не й е добре не знам. Дали й е студено, макар че си е топло в стаята, дали спирта за пъпчето, дали докато я мажа, ама все не й е наред нещо. И така реве, че чак й трепери гласчето.
И така, вчера съседката ми звъни да ми даде лекарство против колики, защото бебето ми много ревяло.
Аз ползвам Абоколикен, а тя ми предлага Лефакс. Аз от Абоколикен съм доволна. Лефакса не знам дали е същият или подобен на него. Мислех си да го купя, но накрая реших да остана на Абоколикен, както ми ги изписа педиатърката. А и с всеки следващ ден, виждам подобрение. А също така от чая, който давах май стана по-зле положението и тогава него ден много рева. Но на следващия ден го спрях и беше по-добре.
Та това е, доживях съседите да ми дават акъл... Според мен не е много ок това. Защото и аз в Родилното съдих мислено другата жена в стаята, когато оставяше бебето си да плаче, а аз още чаках да ми дадат моето от Интензивното. Но сега разбирам, че всяка майка знае най-добре как да се отнесе с бебето си, и че това, че то плаче, не значи, че тя нищо не прави или че не е направила достатъчно.