Маги, ние не го махаме кучето, временно живее при майка ми, където има двор, неговата порода е за навън, дебел двоен косъм, в апартамента стои по цял ден в коридора, защото му е топло. От 1 година живееше при майка, защото с появата на Дара аз не успявам да го извеждам, а мъжът ми си направи фирма и често отсъства, прибира се понякога в 22 часа, кучето се мъчи. Понеже ни липсва и майка ми се наложи да пътува го взехме за 1 месец, искахме и Дара да свикне с него. Няколко пъти трябваше аз да го разходя, а Дара в раницата, то като ме дръпне, аз съм 44 кг, нося Дара, която не е лека вече, без малко да падна. Събирах му акитата с торбичка, уж внимавам, ама после нося детето. Не е спокойно куче, силен е, постоянно се хвърля на мъжки кучета. Да беше малка порода или котка нямаше да го мисля изобщо. Проблемът с глистите е само капка от решението ни, той да е там, докато можем да се справим с извеждането му. Не съм сигурна от къде са, може от площадките, може от тревни площи, ходим навсякъде. Един ден ще си е с нас постоянно, но сега ни е трудно. Там е цар и господар, тича, лае, играе с котката, много е свикнал на двора.
Почнах лечение, 3 дена е, реших да не кърмя, макар Ася да ме успокои. Просто изчетох листовката и се притесних. В 15 часа последно я на кърмих и след това хапва, пи АМ 30 мл само. Всичко добре, ама дойде нощта и почна рев за гърдата. Баща й я приспа на ръце, преди това плака, едва издържах, но като я остави на леглото и се събуди, рев и не издържах след 3 часа мъки и дадох кърма. Ще се опитам през деня да не я кърмя, тя си хапва и ще давам АМ, но вечер явно няма да можем без. Около 7 часа и половина минаха след приема на лекарството, казват, че кърмата не е хранителна в този период на лечение. Как разбирате, че има заместено ядене детето?