Тери, аха и аз да вдигна пръстче за излизането, но като видях, че психически след болницата не си готова и се спрях от коментар. Все пак, часове по-късно, пиша - за него е хубаво да излиза. Скрий го в количката, но нека излиза. разбирам, че се притесняваш да не се разболее и да повторите ужаса с болницата, но няма нищо по-хубаво за него от това да излезе навън. Макар да изглежда, че нищо не разбират от разходката тя им действа ободряващо и повдига бебешкия им тонус.
Аз чета, но нещо не пиша по много. Започнах си ремонта, работя, жонглирам между деца, работа и майстори и едва си подреждам деня. Криси с 2 зъбчета, но от нощес е пак много крива, а днес почти не е спала и е ужасно ревлива. Гушкам, но тя нали си проходи и все ми бяга - извива се в ръцете ми да слезе от мен и пак започва да реве. Вчера беше именичка, а свекър ми рожденик и ходихме на гости да празнуваме, а Криси се уплаши от свещите. Не знам дали от тях нощес не бяха кошмари, но в 2 часа се събуди с рев. Храних я и заспа, а сутринта недоспала за първия учебен ден отиде да изпраща батко си. Сложих я по-рано да спи, а тя дремна за час и се събуди с рев. После не е спала чак до 4 и 30, когато поне 2 часа спа и пак се събуди с рев. Като ида при нея тя спи и реве и след няколо секунди вече се буди и продължава с плача.
Аз не пипам електричество от страх, а нашата все на кабели налита. Свекърва ми ме пита за прощъпулник, но аз отказвам, че тя ще хване пак някой кабел. Батко ѝ книжка си взе, но тя види ли кабел не чува нищо наоколо и става като зомби пред мозък. Като я вземем от кабела и я изкараме започва демонстративно да реве - цупи устнички, вие и с крайчеца на окото ни гледа дали сме се трогнали.