Нали знаеш, че в един момент гърдите омекват, да го имаш в предвид. Ако нямаш кърма той ще реве нон стоп.

Слагай го в слинга, в началото е зор но ще свикнете.

Хелиантус, ще си спомняте дълго това прибиране.

Павла, направо сърцето ми се сви. Добре да си изкарате в Ибиза

Робин, аз винаги гледам да пътуваме около техен сън. Не че последния път не реваха и аз не се правих на маймуна, но бяха 5 часа път!

Аз съм вече на работа. Моника другата седмица Ена училище. От сега мисля и близначките с тяхната ясла клас ще стане. Аделина не иска да се отдели от мен, освен ако не е татко и, баба и и това е! Иначе е рев, рев....
Трудно ще е.

Маги, като са двете ще и по-лесно. Борис нищо не прави без мен вече. Само аз мога да го облека, да го сложа да спи или каквото се сетиш. Обаче посвикна с брат си като беше.
След почивката отива в неговата стая, защото вече ми идва в повече.

Тери, докато суче Мати, кърма ще имаш. По това време има и кърмаческа стачка, така че не се отчайвай и отказвай. Ако съвсем не успява да се заформи и да засуче, можеш и с протектор да пробваш.

Моите гърди в началото бяха огромни. После спаднаха наполовина и спихнаха. В момента изглеждат баш като печени чушки. И зърна нямам. Преди това че бяха набъбнали, даваше възможност да взима хубаво зърното. Сега зърното като го захапе и е като парче намачкан плат в устата й. Та положих доста усилия да открия нашият начин на кърмене. И за изненада на консултантите, се кърмим най-лесно легнали. Единствените кърмения които имам в не тази поза са навън. Макар че и там кърмя легнала когато успея.
Та ако има желание, има и начин. Дори и при тотална липса на зърна.

Аз последната седмица бях в дива битка с администрацията, за да преместя Димана в ново училище. Но успях. Днес взех документите от старото училище и официално е преместена. Започва в сряда.

Дайте моля нещо да чета за преодоляване на страха от задавяне при ЗВБ. Знам че е неоснователен, но няма как да го обясня на лудите в главата ми. Мислех, че с Дими съм била по-страхлива, ама явно не е така. И то ме е страх от определени неща. Иначе има много други за които съм по-ларж.

Янче, най-добрия лек срещу това няма ли да ти бъде да знаеш, че теоретично знаеш как да реагираш и да приложиш първа помощ. И аз се надявам да захраня така, страшно ми звучи, ама каквато съм паника ще яде пюрета до 5 годишно иначе. Една влогърка, която гледам препоръчва този сайт solidstarts.com с информация как да се приготви храната,за да се минимизира риска, рецепти и какво е съдържанието на всяка храна, за да се балансира.
Иначе описа буквално моите зърна в момента. Имам и протектори, но ги пазя за краен случай да не свивка с пластмаси. И аз съм намерила позиция: надвесена над него, кръста ми отива, но не се отказвам.
Попътен вятър на всички дечица започващи училище.
Иначе в болницата Янчето ме спаси. Два дена преди да ни приемат имах пратка от нея. С дрехи с затримесечно. И мъжът ми пратил торба само с такива дрехи. Ядосах му се,ама се оказаха супер за бързо обличане с абокат.

Благодаря, Тери, културният шок е голям.
Ти с кабу слинг ли беше? Отначало и на мен ми беше много трудно, но бързо свикнах и го слагах и свалях за секунди и ми беше супер удобно.

Със сигурност ще го помним дълго прибирането.

Като се дърпат и мятат се абстрахираш и си действаш, като знаеш, че ще се успокои бързо после.

Хелиантус, какво ти е най-шоково?

Павла, какво ли не ми е шоково...това, че не мога да излезна от входа с количката , защото има 10 стъпала, а количката с Борис вътре е към 25 кг сигурно, геният измислил асансьори между етажите, това че де факто на много места не е лесно достъпно с количка, а на други напълно недостъпно.  Днес ходих до Кооперативният пазар в Люлин ...не бях от години, миии явно се отвиква, гонките на мотоциклетисти по булеварда, клаксоните, навъсените груби хора, нетолерантността...

В болницата след раждане осъзнах колко гонки има нощем в края на града. Тамън приспя детето, минат "гъзарите" и го стреснат.

О, момичета, с количка за едно е песен.Намираш маршрути, измисляш варианти, с две е зор голям.Количката не влиза в асансьора, седи на приземния етаж в общо помещение.Как излизах с двете като бебета, беше голямо приключение.Ние сме изобретателни, но нищо не се прави да ни е макар и малко лесно.А и това са стари сгради със стар начин на строене.

Тери, как сте с малчо!

Аз започвам да търся варианти за плавно отбиване на две госпожици.Плана е и другия месец да ги пусна на ясла.

На мен шоково ми беше мръсотията и буренясалите пътища. Пиенето и пушенето по детските площадки. Незачитането на личното пространство. Иначе фамилиарнеченето дори ми липсва понякога, ако се усмихваш ня хората и те ти се усмихват. Достъпът не ми беше различен от голям град тук с разликата, че винаги има някой, който предлага помощ.

Ох, Маги, няма да ти е лесно.  Дано плавно да стане. Само вечер ли сучат?

Тери, как сте?

Днес Сими отиде с баща си на училище. Да видим дали ще има разлика.

Маги, възхищавам ти се, че две деца кърми толкова време едновременно. Сега разбирам колко е трудно кърменето, особено когато е хаотично.
Иначе ние сме, както се очаква, тотално изтощени. И родителите, и детето. Хванаха го колики и само гърда го успокоява, ама мъжът ми няма гърда и е зор. Засега е на Био Амика и БиоГая, но ще поръчам и един Лефакс да пробвам.
Отделно съм на режим, че не се знае дали коремът на бебето не реагира от моя храна. Та съм на кифли, картофи и ориз. Всеки ден въвеждам някоя по-безопасна храна. Млечните накрая, въпреки, че те най ми липсват

Тери, в началото кърменето е упоритост просто. И всичко зависи от бебето. Моника беше бебе мечта, що се отнася до кърменето. Будеше се на три часа, като часовник, ядеше по едно и също време, Абе всичко беше по режим.
Е близначките ми разказаха играта в началото, после им направих и на тях режим. Но с близнаци, без режим е равно на самоубийство.

Вземи някакви по-силни капки. Вие сте много притеснителни и реването сигурно ви хвърля в ужас.

Е как правиш режим? Оставяш ги да реват ли? Ние на маймуни се правим за още 10 мин без да яде, щипя го, памперс сменям, за да седи буден и да хапне повече кърма, за да спи нормален сън, ама не, та не.
Иначе в болницата видях и чух такива неща, че рев за памперс или коремче знам, че са нищо в сравнение с това. Иначе преди това на най-малкото похленчване и аз бях отгоре му.
Лефакс не са ли най-силните капки, май всички за тях пишехте по едно време

Първите два месеца Габриела ядеше на час и половина. Дори и да не се събудеше я будех аз.
Разтривай малко по-силно рамото където е, горе до ключицата. Аз така будех Моника.
Иначе на мен в началото режима ми беше ядене, цедене, дрямка, ядене, цедене, дрямка. Заради Габи се цедях след всяко хранене. Оцелява се, свиква се с недоспиването. Не е лесно, но се свиква. Ето аз сега съм с 4 часа сън и съм на работа. Ще легна към 12 евентуално.

Тери, прекалено е малък за режим. Защо гониш часове? Аз на АМ им давах когато и колкото искат. Като е гладен яде, ако не е, няма да яде.
Аз съм силно за мързеливото носителство. За да има мир и да не ходя излишна енергия с новородено- давам да яде когато иска, гушкам почти постоянно, спя като мога с бебето, ако ще и за 15 мин. Въобще гледам да няма съпротива с бебето. Съобразявам се 100% с желанията му. 

Защото вече и той не знае кога е гладен. Или заспива ненаяден и се буди след 10 мин или яде през 5 Мин и повръща натъпкан. Мишо ми се кара, че не може при всяко хленчене да дава гърдата. Пък нали е на поискване, давам, ако иска, суче. Но спорим вкъщи

Мишо като започне да дава неговите гърди, тогава ще казва. Като се гони режим те не могат да си следват техния си ритъм. Затова не знае кога какво. Пък и сукането, освен хранене е и успокоение, и близост и всичко друго, което не би трябвало да е по часовник.
Това е моето мнение.

Съгласна съм с Павла, и аз давам да суче постоянно, никога не съм се старала да правя режим на хранене. Кърменето не е само хранене, то е приспиване, успокоение и т.н. Аз и рядко чакам плач, за да дам да суче, гледам да изпреваря събитията.

Тери забелязвам че използваш някои... айде описания да ги нарека, които не се вместват в живота с новородено. По-бързото свикване с тях води до спокойното родителство практикувано от мен и Павла (за другите не съм сигурна, затова не споменавам).
Какво според теб значи нормален сън при новородено? А нормално хранене?
Всичко което описваш дотук е абсолютно нормално. Яде 10 минути, спи 5, яде 3 минути, спи 17, реве, яде, спи... Това е живота с новородено. Все пак да не забравяме за 4-тият триместър. И ако на теб ти е хаос, представи си на него какво му е. Бил е в корема на мама - на топло, с непрекъснат достъп до храна, защитен и нон стоп е чувал сърцето на мама. И изведнъж се озовава в един връждебен, студен свят, в който на всичкото отгоре има и глад. И о,ужас! - никой не го разбира какво иска.

Аз от опит с две деца напълно подкрепям Павла - мързеливото родителство прави и майката и бебето спокойни. Аз излизам на контра само за неща отнасящи се до безопасност, като например - в колата се седи вързана и в столче, без значение от нищо. За всичко друго ми е все тая. Иска да пее в 3 през нощта. Ми да пее, няма да го прави 20 години я. Иска да яде в продължение на 4 часа - no проблем, аз пък ще чета, спя или гледам филм.

Та както са казали испанците tranquila. И да знаеш, че бебешкият период минава като миг. Аз още си спомням раждането на Дими, все едно беше вчера... а тя е вече на 6.

И аз така, но то просто няма паузи.
Вероятно сравнявам с другите жени от групата на майки с бебета август. На всички децата спят по минимум 2 часа. Аз така оставам с усещането, че не правя нещо, както трябва. Не го държа буден може би, за да се нахрани и той се буди след 5 Мин. И после се чудя спи ли добре, яде ли добре. Такива неща. Знам че няма еднакви деца и не бива сравнение, но затова питам. Не насилвам детето по никакъв начин. Опитвам разни неща, не стават и продължавам. Да ми се дере детето заради принципа, че се хранели на 2-3 часа, не приемам.
Но всеки път след като го нахраня, приспя и ида долу да ям аз, качвам се след 30-40 Мин и той се дере с пълен глас. Не виждам как ще започнем да излизаме до парка с него, като по пътя няма да го кърмя. За педиатър също. Освен да започна да се цедя, но с неговите хранения на 30 Мин в гърдите ми няма капка за изцеждане.
Много ми се мотае главата вече, но няма да се отказвам. Знам че е период и ще израсте, ще се напаснем. За съжаление не усетих бащинството на мъжа ми. Първия ден бях с ужасен мастит и когато бебето спеше, аз се цедях по 50 Мин, след това кърмене. Два дена отдъхнахме и влязохме в болница, а там си хептен сам, прибрахме се и мъжа ми всеки ден ходи да боядисва в къщата, от утре е пак на работа. Та дните на адаптация си ги изкарах сама и ми се натрупа умората, но го намирам за нормално, отпочинали нови родители няма