О, Тери, далеч съм от мисълта да те съдя или нещо подобно. Просто и пациентът, и лекарят не е длъжен на другия, но си има правила.

Робин, то и аз по принцип съм на този принцип, но като знам, че високите нива на фенилаланин водя до мозъчно увреждане и аз  като Павла съм с повишено внимание. За щастие неговите пък все са в другата крайност и все се мъчим да ги вдигаме.
Аз не съм се съвсем затворила, излизаме на рязходки в парка с други хора, даже ходим на една група с други бебета, която е на закрито, но пък седим на 2 м разстояние, идват и гости у нас, но внимавам.

За българското летище не знам, но на Английските си има стаи за преобличане на бебета към тоалетните както навсякъде из Англия де. Би трябвало и на всички други летища да има 🤷‍♀️ Ще огледам българското. Ние ще помъкнем половината къща😁, количка, раница, столче на кола...целия цирк.

Ох, с това хранене ...днес диетоложката ме убеждаваше, че то малко захар е ок на 6-7 месеца...оказа се , че във всички храни за него има захар- брашно, паста, едни каши за закуска..., от което аз хич не съм щастлива, но май нямам много избор, ще одържам фронта със захарта колкото мога.

Тери, прегръдки за теб и Матей и скоро да сте си на спокойствие вкъщи.

Хелиантус какво е това брашно със захар? Питай диетоложката за алтернативи без захар. Не може да няма. Ми ако детето не може да приема захар? Все трябва да има нещо.

Яничка, няма...то въобще добре , че има нископротеиново, всичко на всичко 2 фирми го произвеждат, или поне тези ги има тук, то е с рецепта, изпистват ми го от болницата....ще търся , ама...едва ли

Привет, Тери как сте? Кале малкия Мати? Много ви мисля и ако съм била рязка не е нарочно, наистина ми пука за вас!

Аз днес се изложих като кифладжия. Три деца имам, сто запека съм излекувала,но днес блокирах и звънях на личната да питам какво да правя с Аделина която от три дни не е скала и само реве. Е свърши работа без да стигам до клизма или сироп, ама сестра ми много ми се смя.

Хелиантус, дано намерите вариант!

Прибрахме се вчера момичета.
Това нашето дете няма никакъв режим. Яде на час-час и половина. Ако се опитаме да го държим до два часа, толкова се е изморил, че хептен не яде и заспива веднага.
И така денонощно.
Иначе от болницата съм много доволна, само останах недоволна, че докато му слагали абокат, докторката се одраскала с иглата при изваждането и го хванала за ръката и го направила целия в нейната кръв. А точно там имаше раничка той, защото се опитвала да сложи друг абокат, но не успяла. Нищо не мога да направя по въпроса, само да се надявам, че е била здрава. Но не мога да си го изкарам това от главата, колкото и да се опитвам.

Търся си блузи с къс и дълъг ръкав за кърмене. Дори някои малко по-широки, колкото за спане. Ако продавате, свиркайте.

Иначе засега е добре положението в памперса на Мати. Мишо ги сменя, че на мен ми прималява, докато го разкопчавам дори. Както каза, акушерката на д-р Даскалов: станах майка прекалено бързо. Усетих се като майка наистина, момента, когато той нямаше силички, но се събуди и показваше признаци на глад. Насред нищото, права, си свалих роклята и започнах да го кърмя. Хората ме гледаха странно, но изобщо не ми пукаше.
Гледам му епикризата: в понеделник е бил с билирубин 180 на 11 дена, а от Селена дори го няма изследван.

Тери, радвам се, че сте вкъщи вече и сте добре. Това с кръвта е мнфок неприятно, но нищо не може да се направи, всичко ще е наред. То за режим при новородено не може да се говори, не се притеснявай. Борис започна да има някакъв що годе май към 4 месечен, но дори и сега не е съвсем стабилен режим, т.е има го, но зависи от това колко стане сутрин и как спи през деня. Искам да кажа, че всичко се случва в приблизителни часове, но има вариации. Консултанттът по сън каза, че за стабилен такъв може да се говори като минат на 2 дневни дремки, което е чак след 7 месец, най-рано. А някаква по- голяма предвидимост,  при нас поне имаше чак след 3-4 месец. Аз никога не съм се опитвала да му налагам някакви неща като кога да става, кога да ляга, водя се по него и спазвам интервалите на будуване за възрастта, яде когато е гладен, което е винаги след като се събуди и така. Просто се води по детето, другото ще се намести с времето. С бузите за кърмене е мъка 😁, поне в Англия всички са много грозни.

Аз вчера много се разтърсих. Приятелка трябваше да е на първа ФМ в понеделник, но прокървила и се установи, че бебето отговаря на 6- а седмица и няма сърдечна дейност. Ей затова не харесвам тия късни ехографии в Англия. Но ме върна към всичко през , което минахме, за да стигнем до тук и съм толкова благодарна, че държа това голямо щастие в ръцете си. И ние и вие сме минали през толкова много ...., но всичко си заслужава и всеки ден благодаря на Господ!

П.с. мен яко ме тресе нервата за полета утре 

Тери, моят опит, дори с некърмени бебета, показва, че до 4м яде и спи когато си иска, освен вечер. Там винаги в един и същи час и със спазване на рутината съм ги слагала. Ако ще да заспят след 1ч, важно е да знаят нощния си сън.
Аз пратих на поискване моите деца. До 2м и на 30 мин съм давала, ако покажат признаци. Не се опитвай да гониш час. Така няма да разбереш неговия ритъм, а ще го 'дресираш' да яде, когато 'трябва'.
Истински предвидим режим наистина на 2те дремки започнаха да имат и двамата. Иначе просто знаех горе долу броя, но не и продължителността или часа на дремките.
Аз си записах всяко хранене и/или кърмене до заместването на хранене, около 1г, за да видя някаква зависимост. Около 4м вече имаше повече режим за хранене, но те не са кърмени толкова.
Билирубинът е приличен. Сигурно в Селена само с онзи уред, който е за чело са мерили.
Борис имаше над 350 и тогава му взеха кръв, защото уредът спря да го хваща. Беше стигнал 400+ преди да започне да пада.
Важното е, че сте си вкъщи.
Това ще остана само лош спомен.
Защо ти превалява от пелените?

Хелиантус, дано полетът да е във време за сън. Кърми или биберон, ако ползва, при излитане и кацане, че да изравнява налягането.
Сими беше на 7м, а Бобо на 5м при първите полети. На 7м беше по-добре, защото го занимавах с книжка. Вие с кого пътувате? Най-добре са турците за мен, но вече ги няма много в Европа с пандемията.

Аз когато и да съм летяла, бебетата по-скоро спят в самолета. Но има някои хора, на които започват много да им пищят и да ги болят ушите от смяната на налягането и според мен важи и за пишящите деца в самолета. сега поне са по-празни самолетите. На Мишо сестра му скоро пътува от и за Англия и каза, че са наполовина.
Иначе мен ме е страх от пелени на психическа основа. В болницата трябваше колкото може по-често да ги сменям, за да видим мокри и пресни пелени. И знаех, че те са индикатор как е детето.
Много газове има сега, не го мъчат, но като на възрастен човек, толкова са силни. Започнах да му давам БиоГая

Тери, нормално му е състоянието, даже късно ви почнаха коликите.Неприятен момент е, но ще отмине!

Ние бяхме на море.Почивка, ако може да се нарече така, с три деца!Близначките харесаха морето.Не веднага.Габриела два дни го гледа от плажа и отказваше да влезе, чак на третия се престраши, след това не можехме да я изкараме.Така че имаме три обичащи морето, деца. Ние с Мерал сме като пребити, имам чувството, че ми трябва седмица сън и осамотение, за да се възстановя, но си заслужаваше!

Започнах да записвам от вчера кога по колко е ял. 14 пъти за 24 часа, което включва хранене, смяна на памперс, пак хранене, приспиване и отиде един час.
Маги, не знам как си го правила това с две деца. Ти да не си богинята Шива, откъде толкова ръце и часове в денонощието.
Ние смятаме да дадем на Мати ваксината за ротавируси. Мишо го консултира и с частния педиатър, който избрахме (бил е 20 години завеждащ неонатология в Окръжна)

Тери, просто се примиряваш, че първите три месеца е така.Ядене, памперси и спане от време на време.после нещата се нареждат.

След всичко случило ви се, сложете ваксината!

Сложете я. Тук въобще не се предлага и не съм я слагала.

Тери, моите, че са 'големи' почти няма вечер да съм спала цяла нощ. Свиква се и спираш да обръщаш внимание на дреболии.
Ако не са акали или не е много пълен памперса, аз не сменяха. Иначе на тъмно и бързо. При наясно памперс в тъмната баня. Като цяло, правя всичко, за да не се разсънят.

Утре ме чака голям рев. Борис реве, защото брат му го няма в забавачницата, а Симеон ми каза, че иска да работи с баща си, а не на училище. Петък е плакал много.

Хелиантус, как беше пътят?

Момичета, много добре мина пътя. Борис си спа през цялото време в колата до Лондон и после през почти цялото в самолета, нямаше драми, доволен си беше. Много по- добре отколкото очаквах. Спа добре и през първата нощ тук, ще видим как ще е адаптацията тия дни. Видя вече за кратко баби, лели, братовчеди и т.н., всички нямаха търпение да го видят, но той няма проблем, доста е социален и не плаче от хора. То за мен май адаптацията ще е по- тегава  ,  първа нощ без машина за вода за мляко, знам че може и без нея , но като е свикнал човек, докато се ориентира... И по стълби досега не ми се е налагало да слизам с количка, ще се уча в движение.

Тери, радвам се, че нещата при вас са се оправили и вече всичко е наред с Матей. Аз съвети не мога да давам, защото доста съм далеч вече от тези неща и сега все едно ще ми е за първи път. Но тук чета и събирам опит.

Надявам се всички сте добре. Приятно изкарване в БГ, Хелиантус!

Хелиантус, знаех си, че ще мине добре. Те ни изненадват, когато най-малко очакваме.
За млякото. Аз сипвах вряла вода в термос и в шише колкото ми трябва студена (мерих до нацелване на спокойно първо) и с дозички. Така млякото става за около 30 сек и не се разсънваме много. Ти вечер го кърмиш предимно или все още трябва първо и АМ да дадеш?

Днес вече и аз се пречупих. Оставих Борис- рев и не мога да го откопча. Оставих Симеон- той крещи- Не, мами, не тук, искам с теб- и плаче увиснал на оградата. Докато стигна до колата пуснах и аз няколко сълзи.
Нямам търпение да дойде петък. Не помня дали се похвалих, но ще мръднем за 4 дена на море в Испания, че не можем да се нагласим въобще все още. Така поне да се разбутаме съвсем. 

Павла, и двамата ли оставяш на детска градина? Дано бързо свикнат и стане по-лесно. Супер за Испания, къде ще сте точно?

Хелиантус, за първи път ли го виждат роднините в България малкия? Сигурно е голяма радост за всички.

Ние пътувахме извън София тези дни и падна голям рев в колата навръщане, спирахме няколко пъти, но не помогна. Накрая заспа от изтощение. Вечер ще избягваме по-дълъг път с кола, ако е през деня много по-лесно минава.

Тери, как сте?

Борис си продължава в забавачницата, а Симеон е на детска, но тя е от училищен тип и тук е задължителна и се казва училище.
В Ибиза ще ходим. За там намерих полети и спане на нормални цени. Както казва един приятел, ние сме единствените хора, които отиват в Ибиза, за да си починат с деца/бебета.

Това с колата е доста тегаво. От един момент в България и Бобо започна да не иска да пътува и то е заради такситата. Там беше 'свободен'. Ще свикне пак, но ще се изпокараха с мъжа ми, че той е доста 'спокоен' човек.

Другите как сте?

Павла, и аз така сега правя , топла вода в термостат и студена в шише и мешам, но още не съм бърза. На всяко хранене трябва да има и АМ, не го спазвам строго, има и кратки кърмения само за успокоение, и АМ е вече след кърмене, защото иначе не ще да суче, но резултатите му все са ниски, т.е. трябва повече протеин и все се мъчим да ги вдигаме, та всичко е точно с моето не строго отношение към кърменето и АМ вече. Наистина ме изненада с пътуването, а и удържа   геройски на набезите за родата 😁 разбирам ги, та той е толкова сладък,  голяма радост и вълнени е.

Робин, да , някои го виждам за първи път и наистина е голяма радост.
Неприятното в цялата история е, че Борис вече е по българско часово време, а аз по английско и се разминаваме с 2 часа 

Павла, много е кофти това с оставянето, дано бързо свикнат и да няма повече драми. Иначе не сте единствените , които отиват в Ибиза с деца. Ние ходихме преди 2 години и бяхме в хотел, в който сигурно бяхме единствените без деца. Беше супер спокойно място, малък плаж на залив, просто беше чудно. Идеално за семейства. Хубаво да си изкарате!

Грейси, благодаря !

Тери, как сте с Матей?

Helianthus си дойде на мекичките.  Приятно прекарване и по-лек културен шок.
Аз се мъча да кърмя. Детето яде на час,-час и половина. Гърдите ми са на пихтия вече. Все са меки като мекици. И той по-трудно оформя зърното вече и се дразни. Налага ме с юмруци. Дано не ми свършва кърмата, въпреки че е учудващо, че изобщо все още имам след стреса в болницата.
Ще се мъча да слагам Матей в слинга днес, че и коликите го застигнаха. Вчера му хареса в него, но не знам ще успея ли сама да го пъхна вътре. Много се гърчи, не кооперира.