Тери, има фирми работят към самите сметища.Може и в депото да се обади да пита.Ние такива викаме тук като ремонтираме.

Апропо в реката и после Оле мале заля ни реката държавата е виновна.Аз за това на селяните не им вярвам.Лъжат по много и нагло.Не искам никой да обидя, ама съм виждала все такива неща по селата, че сами са си виновни за мизерията в която живеят.

И да Плевен е малък град, малък е!Манталитета е същия като у ваше село.

На мен много ми хареса Плевен като бяхме. Верно много катерене има по някои улици, но ми хареса (ама жегата, в Пловдив не е такава жега юни месец).
Иначе, както е написала Павла, в чужбина е същото. Мъжът ми живя 2 години в Дания, в Белгия съм прекарала доста време вече не е по-различно. Градовете са големи и в повечето случаи живееш в някой блок до огромни булеварди. Дори Дания, колкото и да е уредена. Та е като при Павла, обикаляш 400-те метра в кръг.
Аз затова се радвам, че имаме двор. Детето все ще намери какво да чопли в двора без да се налага да сме все навън.

Намират си и точно сред 1 седмица им е писнало или вече започват да откачат. Като проходи осъзнаваш колко всъщност е опасен дворът ти. Та след ремонта се надяваме да сведем рисковете да се претрепят до минимум.
Борис се научи да се пъха под бариерата на стълбите и си ходи по тях. Опасен е. Брат му му се кара и му вика, че ще го бие, защото е опасно. Не знам от къде му дойде това за боя.

Всичко е опасно, но го разбираш когато детето е налично и видиш какви глупости измисля.И МОниока казва, че ще ги бие.И само вика по тях, с ръце на кръста.Вчера за 15 минути Аделина изпразни едно чекмедже, а после се настани в друго.Тоя дъжд ни побърка.

За тоалетните - с Васил ходехме в една квартална сладкарничка до нас, където имаше вътрешен двор, течаща вода и тоалетна. По паркове обикновено съм била с приятелки (и те с деца) и не съм имала проблем. Криси я оставям на Васил в количката засега, но като поотрасне и започне да слиза сама и да бяга ще го мисля. Ние посещаваме големи паркове - северен, южен, борисова градина. До тях най-често с градски транспорт, а там кеф ти сянка,кеф ти слънце, кеф ти алеи и площадки.
Опасностите са много. На мнение съм била, че не трябва да обезопасяваш всичко, а по-скоро да научиш детето да се пази. Разбира се някои неща не подлежат на коментар, тъй като са прекалено опасни.

За обикновените опасности съм на същото мнение. За прозорци, тераси, стълбища- няма как да се разчита на съвестта на дете, а при мен на бебе.
Опитвам се да измисля какво да направя. Борис е много оправен. От кошарата скочи на леглото, от там слезе, излезе през вратата и за 10 сек докато го видя, вече беше на средата на стълбите и то ходейки като голям, само държейки се за парапета.

Май има варицела. Така ми изглежда, но е на нетипични места. Чудя се с кога и как да направя консултация, че събота и неделя е само спешното тук.

Ето това е нашата улица в 150 хиляден град, център на всички застрахователни дружества във Франция, тоест богат град. Тази улица е на 10 мин пеша от баш центъра.
Тротоарите са прекалено тесни за единична количка, за двойна и дума не може да става. Те са реално за да пазят вода да не влиза в дворовете, а не за ходене.

Павла, ние сме решили да сложим от бебешките прегради/вратички на стълбището на новата къща, защото е много тясно и вито. Пък после като тръгне да се катери по парапета не искам да мисля.
Бях на гости на едни приятели с такава вратичка, то аз едва я отварях. Ама Симеон, ако е свикнал да си ходи между етажите, може да го изнерви.
Гледам, че има и някакви мрежи за парапети, но нещо не ми се струва, че при инцидент би свършило някаква работа.

Ние имаме бариера, Тери, но Борис успя да се навре под нея. Като котка е.
Задължително трябва да има прегради.

Близначките вече прескачат от голямата кошара и падат на леглото.А тя им минава в горната част на гърдите, някъде около подмишниците.Набират се и по прелките някак се увиват и си вдигат крачетата горе на хоризонталата част и от там е лесно да се метнат.Въобще, няма нещо което да ги спре.Та същото би било и с вратичка на стълбите.Аз мислех да взема такава за терасата, сега ще го мисля още повече какво да правя.

Павла, много ми е странна тази инфраструктура и то в такъв голям европейски град.Ние се опитваме последните години да настигнем западна Европа от към норми на безпоасност на пътища и улици и достъпна среда за хора в неравностойно положение, а това не отговаря на нито една норма.

Хвърляйте в реката....Боже,Боже!Заслужаваме си напълно съдбата явно!Направо нямам думи.Тери ,ако става нещо пускай в олх,дори и без пари,поне да ви отърват .Наснимала съм сума ти неща,които не ползваме,имаме и нови даже ,чак пералнята пазарих и продавам всичко ненужно ,даже парфюми и дрехи .
Та много хора подаряват .

Винаги съм се чудила за достъпа на инвалиди как става. В големите магазини е ок, но иначе. Онази прословута мисъл, че в България не виждаш инвалиди, защото не могат да излязат, еми и тук не виждам. Поне тук има държавни пари за асистенти и превоз.
Аз с двойната количка никъде не можех да вляза, абсурд. С единичната на много места съм на косъм. Ще изровя снимка от асансьор в Париж. В Париж по кварталите е същата работа.

Като стана наводнението в Аспарухово излезе 100 кила и каза, че те циганите си взели каквото им е нужно, не били крали. Никой не краде. Всеки с беднотия се оправдава. Също и затлачените дерета. От кого се събират тези боклуци? От 'хвърляй в реката' и все някой ни е длъжен да ни чисти лайната.

Отгоре няма как да се мине, Маги. Ние и на терасата имаме, че и там има стълби за двора.
Ето така е.

Значи обяснявам.Качват се на долната релса, набират се на горе и слагат крак на горната релса.СЛед което не знам как успяват да застанат хоризонтално върху горната релса.Трябва да ви ги снимам.И после се прехвърлят от другата страна.Първо го направи Габриела, много е пластична и си вдига крака много на високо.ПОсле и Аделина го направи.Сега е някакъв вида забавление за тях и за това бутнах кошарата до леглото и влизат и излизат от нея по този начин, като на нея и е вдигнато на най-високото решетката, тя не е от тия с падане.

От кошарата Борис по същия начин минава, но на тази бариера не може. Много е тясно явно и се плъзга. Симеон е доста послушен и той като знае, че нещо и забранено, защото е опасно и не го прави. При него не е проблем да е затворено нещо, а и аз го оставам да си ходи свободно из цялата къща, но малкото е прекалено смело и самоуверено.

Ето сграда, която беше обявена, че има достъп за инвалиди и колички. Това е достъпът.

Еми явно майката ще седи в количката  Харесва ми като споделят хора от други държави и се вижда, че не само при нас  е неуредено. Като знам в Белгия каква цигания е, а колко са високи и стръмни там стълбищата на къщи да не ви казвам.

Борис, отдолу под вратата ли минава, ако я прескочи по-скоро ще падне по стълбите

С бебе а 4м сгъвах количката, за да вляза и аз със Сими на ръце. Не съм фиданка, на както се вижда и не съм чак толкова мащабна. Тоест той като спи нито можех да се прибера, нито да изляза, защото трябва да се стане количката. Магазинът до нас нямаше достъп с количка.

Отгоре не може, както казах. Не им е удобно, а и не са такива камикадзета. Отдолу обаче минава точно като котка. До едно положение, после леко завърта главата и продължава. Сякаш помни как се е раждал
Ние няма как да затворим там. Кухня, хол, трапезария и разпределителната площадка са ни едно помещение с една плъзгаща врата, която Борис естествено се научи да отваря.
Поръчали сме една врата хармоника за другия отвор, че да няма загуба на томлена, но и нея ще могат да отварят. Те отварят почти всички врати вече. Борис поне не стига всяка дръжка все още.

Някой да е запознат с варицела? Като съм започнала със снимките...

Давай, Моника и Мерал я минаха заедно.Едното беше почти на 3 години, но таткото беше на 38 Голям зор му беше.

Не е варицела. Сляха се везикулите. Сега като се замисля на мен ми излязоха същите неща като бях бременна с него.

Да, не е варицела.Там пъпчиците с апо-различни.По-скоро нещо алергично.

Да, 100% не е.
Отначало доста приличаха.
Явно от жегата и от температурата преди това.

Обезопасих бариерата. Грозно е, но за няколко месеца, докато му порасне главата, ще го преживея.

Вие как сте?

Ние сме добре, все проверявам бебето дали диша, а имаме в креватчето подложка със сензор за дишане и въпреки това все проверявам.
За раждането май наистина естествените разкъсвания са по-щадящи, но в България мисля рутинно правят разрез. Както и да е, минава. За секса след това дано не боли дълго, че ни чакат опити за второ 😀
Скоро мислим да отидем до клиника със София, да я покажем на Белчева, Владимиров и екипа. Звъннаха ми да питат как е завършила бременността, включени сме вече в статистиката с успешен финал.

Другите как сте? Лято, как вървят зъбчетата?