Чрестита нова тема, нека е пълна с детски радости и мечти.
Павла, какво ще се предрпиема за тези нови сърдечни открития при момчетата? Наблюдение, медикаменти, оперативна намеса? какво казаха докторите? Съжалявам, наистина.
Робин, аз май забравих да те приветствам в старата тема, но добре дошла тук на София. Желая ѝ безгрижно детство изпълнено с много радости и щастие.
Слънчице, честити крачета. Оттук насетне ще следва мечтите си с уверена крачка.
Кукапетъл, понеже отвори тема за млечните. Още в края на април направихме опит за захранване и тогава писах. Появи се слуз в изпражнението и спрях всичко освен обикновеното АМ. На следващия преглед го обсъдих с доц. Маринова като споделих и за боледуването на Криси тогава с високата температура и бактериите в урината. Според нея реакцията е била именно от вируса и правилно съм постъпила като не съм върнала на мляко PEP AC. Криси повече проблеми не е имала и аз пак започнах седмица сирене (половин кибритена кутийка в пюрето, обезсолено)
предварително), седмица извара (чаена лъжичка в пюрето). Всичко върви чудесно - няма реакция от нейна страна. Дадох 3 пъти козе кисело мляко по 1 чаена лъжичка в пюрето и отново беше без проблем. Третият път след пюрето добавих още 1 лъжичка чисто мляко, което тя не хареса. Предложих и втора и тя го повърна. Дали се напъна, че не ѝ хареса или не ѝ понесе няма как да знам, но повече не съм давала. Вчера го обсъдих с лекарката и тя каза, че млякото изобщо не е трябвало да го давам на този етап, а още по-малко козе е трябвало, но не е и фатално чак. Много бързах и забравих да питам не е ли време да сменя АМ с 2, защото тя пие 1 сега като по-щадящо за стомахчето, но вече 2 месеца е на него. Разреши да захраня с жълтък и да сложим първата ваксина вече, но се разбрахме да е след Варна. Даде и зелена светлина за пътуване, като дори подкрепи идеята за това морско приключение с бебе.
За зъбките - най-нормалното нещо на света е да искам болката на детето ми да намалее и ако има начин да я спра. Разбирам, че зъбите никнат по различен начин при вяко дете, но ме боли да я гледам така жална и писукаща на периоди вече толкова дълго. Да, то може да се проточи, но ако има начин да си го спестим бих се радвала. Мен не ме боли, спя си и не ми се отразява. Отразява се на нея и тя страда, а не мен ми е мъчно. Гушкам, разбира се, но тя все пак е изтощена вече от тази болка и само гушкане не помага. Едва ли е редно и да я тъпча нон стоп с панадоли и нурофени. При толкова продължителна болка имунитетът също спада, а предвид че тя е на месеци живот и няма кой знае колко имунитет, то продължителното състояние неминуемо ще доведе и до вирусни инфекции. Отделно е отказът от хранене с мляко, което допълнително я отслабва. Времето се затопля и това също допринася за намален апетит. Тя се движи в минимума на нормите от раждането си като още в родилното не искаше да яде на 3 часа, а на около 5. И сега предпочита да спи пред това да яде, а с болката допълнително не се храни. От лъжичка си изяжда всичко почти, но от шише изпива преко сили 50-60 мл и започва да бута с ръце и да стиска венци, а ако съм по-настоятелна реве. Затова и се притеснявам. Проблемът с тези зъбки не е просто "боли я, но с панадол се справяме". Всъщност онзи ден повърна така, защото я насилих да си изяде пюрето. Тя още на половината се отказа и аз почнах да се правя на клоун, за да я залъжа да отваря уста, което беше грешка от моя страна. Като се има предвид, че тя не яде солети, бисквити и т.н. между храненията (получава бисквитка понякога след хранене "за десерт"), така че не ѝ развалям и апетита с пакетаж.
