Аз пак като агитатор да си кажа. Сигурно вече ми се дразните, но поне един да новия за още деца, все е нещо.
Ат 23.08.2018 не съм била без дете. Не съм спала без дете. През деня съм ги оставяла за по някои час на майка или мъжа ми. Вечер веднъж излязох без дете, вечерях с една приятелка и бях на опера. Това ми е.
Още са малки, но след не много време ще ги оставям на гледам и вечер. Може би не да спят в тях, но дори и това ми е вариант. Ще тръгнат на училище и ще са ми свободни и дните. Ще започна работа. Ще ги оставям за известно време при майка, да ми е жива и здрава. Полет, оставам ги за 1 седмица, полет да ги взема.
Ако искате, ще намерите време. Всеки път като стане трудно и като ми донесе си повтарям, че при малките деца дните са много дълги, но годините са къси. Толкова бързо минава времето.
Ще вземем да се гътнем млади с мъжа ми, поне да са си двамата.

Не знам за другите, но мен Павла ме нави вече

Значи Моника до 2 годишна никой, ама никой не я е гледал и за ден!Та даже до 3!За нощ въобще не говоря.Аз работех и гледах МОника, говоря за майчинството, след това като почна ясла е ясно!Та човек ако иска намира начин.Да имаме баби, но работеха до скоро.Майка ми почти не знаеше какви са желанията на детето, какво обича и какво не.Свекърва ми идваше да я види за час два и после цяла седцмица оправях щетиет.Като беше отпуска и я давах да се разхождат, за да ходя на работа, не да си почивам.

И ние никога не сме имали помощ от никого. Има един-единствен път, в който Димана е оставала без нас и това е когато аз бях приета в Шейново. Това й е за 5 години (почти 6) живот. Дори когато майка ми е била при нас, аз си гледам детето, тя гледа къщата. На никого нямам доверие, особено за бебе.
Дими в момента е на 5 години и 10 месеца. Почти на 100% е самостоятелна. Демек Калина ме върна в 1-ви клас. Ама не е толкова страшно. Дори аз, която съм на 40 го казвам. Щото вервайте ми, че нито бременност, нито бебе на 40 е като на 34. Но пък като си минал един път през памперси и т.н. някак си тялото механично влиза в ритъм. Просто родих и като роботче започнах да си правя нещата.

Но пък го има момента, че аз не се чувствах завършена само с Дими. Сега вече съм завършена. И ако не беше това секцио, можех и за трето да се замисля. Но сега съм - не, благодаря!

На мен водещият ми мотив за второ беше, че не искам Дими да е сама. И сега - не ме мислете за луда, че го казвам това, но е самата истина - в тези времена на пандемии, рак и т.н.... ако нещо се случи с единственото ми дете, аз съм до там. Няма повече живот за мен. Не че две са гаранция, но поне съм една идея по-спокойна и съм уверена вече, че ще си ида (когато ми дойде времето) и ще оставя две деца след себе си. А преди само глупости мислех. Та така...

Не си луда. Майка ми я има, защото близки приятели на баба и дядо загубили единствен син на 18г. Тогава решили да имат и второ дете с 13г разлика с първото.
Аз също си го мисля.

Лято, теб не те броя. Ти си беше навита.

На мен Ефра  ми вдъхна много кураж с породените деца. Вярно, че като бях бременна вече,  но все пак. Ако някой има нужда от побутване, насреща съм.

Павла, ти неме броиш, но и аз имам същите доводи. Ако ги нямах - щеше да ме навиеш. И, да, Яничка е права. 7 години това са били и моите страхове. Ако нещо се случи с Васил аз няма да мога да продължа. Сега ако нещо се случи с един от двамата аз ще продължа заради другия. Но дано никога не им се случва това, което майка им си мисли! Като луда съм и аз - на всяко гушкане на дете се боя, че ще се спъна и сериозно ще се нарани детето. В банята ми се привижда как се хлъзгам и натам въображението ми е доста силно. Подминавам си мислите, но с повишено внимание. А някой друг ако ми гушне бебето кръжа от всички страни и след 15 секунди си го взимам обратно.
Абсолютно съгласна - дните са дълги, но годините са кратки. С Васил сме ходили и по концерти, и по барове. Дори беше станал приятел с Васко Кръпката и заради него засвири на барабани. Сега не ходим само заради пандемията, а не заради бебето. И пак ни е добре, намираме си други забавления

Леле колко луди сме се събрали тук!И аз така от страх, голям страх, че ще умра ако на Моника и се случи нещо.Има една приказка, че винаги трябва да има още престононаследници, защото нищо не се знае.Няма как кралството да остане без цар, нали?

Иначе Яна, ние с теб сме и набори, и как не се познаваме бе?Брей интересно нещо е живота.

Апропо имам близко семейство с едно дете момче, почина на 20 години от инфаркт в съня си.Жената на 40+ забременя на късмет и сега имат един прекрасен разбойник, колкото Моника на възраст.Виждала съм майчината мъка от загуба на дете и да ви кажа потресаващо е!На съседкат аи убиха детето в катастрофа.Тя има още две и те я държат да оцелее, иначе да е полудяла.Та и това ми е минавало през главата винаги.

Сега както казва Яна съм завършена.Вечер къщата е пълна, крещят, бият се, ревът, каката вика, пее танцува, пошамарва ги от време на време, но е такава веселба, а ние с Мерал сме се излегнали на дивана и гледаме ТВ и им се смеем.

А и друго щях да пиша.Всички ме питат "Леле как оцеляваш с близнаци?Не е ли много трудно?" Трудна е битовата част, два памперса, две бебета за приспиване, две храниш, но реално от както седят седнали ми е по-лесно от колкото с Моника, защото те си играят заедно!Никой не седи да ме дърпа за крачола и да иска да играя с него, не ми реве персонално или не се лигави да го нося на ръце.Ето сега в момента се гонят около леглото, ако беше Моника щеше да ми седи в краката и да плаче, защото не играя с нея.Та малката разлика или близнаците имат преимущество за това.

И аз като вас не исках да остане Дани сам (годинките са ми повече от вашите) и още като навърши 2 започнахме ЗЕТ но чак на третия трансфер забременях с Йоана, а минаха и още 2 години междувременно. Лоши мисли също ми минават, но гледам да ги игнорирам. И както Яна с второто съм като робот в гледането.

Йоана е вече почти здрава, малко кашлица остана, но поне до АБ не стигна. Вече пълзи правилно, изправя се по кошарите и дивана, но не прави стъпки, а само стои. За придвижване лази.

Хубав ден ви желая!

Много е тежко с тия мисли. И отвсякъде във фейса валят кампании за набиране на средства за деца с тежки заболявания. Дори и да не ти е хрумвало преди вече само за това мислиш. Често се включвам в подобни кампании сякаш, за да покажа на света колко добър човек съм и, че ще бъде ужасно несправедливо ако съдбата ме накаже с подобна орис. Защото някои неща не зависят от нас, макар сами да ковем щастието си. И точно от това ме е страх. Каквото зависи от мен ще го сторя, но понякога теглиш късата клечка. Дори съм си мислила, че сега с две деца има двойно по-голям шанс едното да пострада. Чисто егоистично дори. Не как ще го изживее детето, а как ще го изживея аз и дали ще намеря сили да продължа да живея. Как ще оцелея ако не мога да помогна на детето си. Нали това е ролята ми на майка. Имам познати - имат изключителни финансови възможности, но това не им помогна и загубиха дъщеричката си. Не събраха сили за второ дете никога повече. Минаха доста години, но ужасът от преживяното още е изписан на лицата им. Бащата не говори никога за това, а майката има нужда и иска да си изкаже болката, но никой не смее да попита дори. Макар и да си чужд човек го изживяваш с тях. Та колкото и да се опитвам да съм като щраус и да подминавам подобни съдби с идеята, че това на мен няма да се случи не се получава. Информацията е твърде много в социалните мрежи (а за съжаление и на живо) и тя те залива като леден душ. Страхът, че подобни хипотези някой ден могат да се окажат моята реалност е жив и живее в моето сърце. Всеки път когато детето ми се оплаче от болка в корема или в главата изпитвам ужас. Всяко заболяване го виждам като потенциална пневмония. На едно тежко боледуване на Васил някой (очевидно без много акъл) ми разказа история тип ЕЖК как преди 2 дни някакво двегодишно детенце се разболяло, но не го завели веднага на лекар и хоп - пневмония, за часове си отишло. Дали не тичам на лекар през ден като са болни и досега? През ден, само защото силно се опитвам да се сдържам, че нали за няколко часа детенцето... Та в тази връзка Павла като каже, че не се тича за това и онова до спешното или да се вика линейка. Страховете ми са по-силни от мен и в почивни дни (то винаги се случва тогава) не съм на себе си. И като мине се чудя на акъла си, но вече съм от другата страна.

Разликата ще е около година и половина. Знам. Че ще е трудно, но знам че ще се справя... Няма друг вариант. Аз съм като Павла, ще агитирам до последно друго си е дечицата да са поне две да са си дружки. Пък и тези по трудните дечица може да мирясат малко като се появи бебето. Помислете колко по различно е детето да си има дружка, да си сподели с някои

Лято, при теб първо е емоцията и после мислиш. Всеки път като имаш порив за заведеш дете в СО или да извикаш линейка за нещо, което знаеш какво е, защото вчера си била на лекар, помисли, че в този момент линейката не е при някой, който има реална нужда. Също при скорострелните инфекции, почти нищо не може да се направи.

Темата, която подхванахме е ужасна. Виждала съм деца, които умираха и те го знаеха. Вселенската мъдрост беше в очите на тези малки човечета. Родителите винаги се борят, не приемат, че болестта е по-силна. Обещала съм си, че ако някой ден се случи подобен ужас на мен, че ще искам да знам кога да спра. Имаме едно почти 4г, което не плачеше пред майка си, нищо, че беое с болки, за да не я разтройва. На 4г! Това ми донесе само смирение.
Мръсно е вкъщи- ми хубаво, нямам и мин само за мен- какво да направим. Цял живот до сега е бил само за мен. Не спя- няма да умра от безсъние. Преди си го причинявах от работа и дискотеки.
Не си даваме сметка на колко и на какво сме способни и то с лекота, а не изнасилено, ако го искаме обаче. Също трябва и да престанем да изграждаме утопии в главите си, защото реалността ни блъска като товарен влак. Първите 3-4 месеца от родителството не са красиви бебечета и спретнато семейство. Обикновено са кървища, акане по доста, плач, леко недоспиване, че и не толкова леко, леко изострени отношения и леко до тежко надвиснали домашни задължения. Бебето плаче, изпъва се, пищи. Всичко изглежда като че ли нещо не е както трябва, а то е наред. Нищо не става като не ги намажем, не им сменим веднага изцапаното или какво и да е друго тъпо 'трябва'. Това е към бременните основно.
Тези лоши неща не ми минават на дневна база през главата.
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и децата гледам
(тъй както умея).

Слъцемое, точно като моите. Много е весело.
След трудните идват лесните деца. Представете си колко е готино.

Момичета, ама много ви обичам да знаете!Как ми четете мислите, чувствата и т.н. Павла, чак перефразира стихотворение на любимия ми поет! Та да, родителството е трудно до към 5-6 след това е много по-лесно и социалния контакт е много по-лесен.А след това порастват, стават самостоятелни и ни липсват тези моменти на близост.

Аз мога да отбележа още един зъб при Габриела, което означава, че и остават 5 зъба до заветния момент, да спи по цяла нощ!Ади е по-назад, ама и там до края на годината ще избият всичките.Все пак бройката намалява, нали?!

Тежка тема сте подхванали, аз сигурно и затова ще наклоня везните към второ въпреки кофти гените, а и за децата не е хубаво да са сами и ние няма да сме вечни. И аз и мъжът ми имаме съответно брат и сестра с по година и половина разлика, и сме много близки с тях, и е много хубаво. Много съм щастлива с Борис, но не се чувствам завършена, знам че е много малък, но знам че и искам още деца, ще се ограничава до още едно.

Борис нещо е настинал  , как и кога е станало не знам, но носа му е запушен, не спи добре и по- трудно хапва( но си хапва де) съответно и аз не спя от 3 нощи.
Вчера пък ми извадиха 2 мъдреца, да не видя и аз от Павла 

Ох, много е гадно това с хремата.Аз може да звуча вече много изтъркано, но мен о хремата ме спасява дифузер с етерични масла.Имам две все пак и като са хремави са двете заедно.

Хелиантус, ужас за мъдреците.

Аз днес си взех ден, че няма кой да ги гледа.За сега плана е да ги изведа и сутринта и след обяд, да видим!

Не знам какво им стана на моите деца, но днес ме побъркаха. От 4ч се будят един през друг. Днес ще е дълъг ден.

Аз излизах с близначките и разбрах, защо качих последните месеци кила.Ми то по тия баири, да буташ количка два пъти на ден нагоре-надолу си е било чист фитнес.Просто не съм го осъзнавала.Сега с това седене на бюрото направо си почивам.

Та сега гледам като пребозало теле и искам да легна, а те не искат!

Слънцемое, много се радвам, прекрасна новина за второ бебче, спокойно да минава всичко, в Щерев ли си пак?
Относно темата за второ дете, аз изобщо нямам колебания, нямам търпение дори, но дано се справя с този черен дроб и почваме. Децата са най-прекрасното нещо на света, звучи шаблонно, но го мисля от цялото си сърце и душа. Животът ми има друг смисъл сега.

Кукапел, при теб установили се причина за тези нива на чернодробните?

Всички лекари предполагат медикаментозно натоварване през годините.
Дара има бял косъм, дали е проблем, много се учудих.

Кукапетал, моят син има бял кичур. В началото беше много рус и не сме забелязали имало ли го е. Когато му потимня косата се видя. Не знам дали е проблем.