Аз изчаках Моника да стане на 2,5 години, да осъзная какво искам и да се пречупя, че трябва да вляза пак в клиника. Сега гледайки отминалото време понякога малко съжалявам, че се забавих, но пък Моника беше много трудно дете, а аз не си давах сметка колко се мобилизира една майка при бременност и наличие на друго дете.

Направете го както го усещате, аз просто знаех, че не искам да имаме едно дете и не искам тя да израсне сама.Много трудно ни е било да стигнем до Моника, но това не ме отказа от мечтата за три деца и се радвам, че не спрях.

Точно защото трудно стигнахме до Симеон, аз искам възможно по-бързо да имаме е второ. На 6м вече бях посетила репродуктивен специалист и на 9м имах и ЦС. Ако не беше станал Борис до септември, започнахме отново цялата одисея. Сами, с бебе и без никакво време щеше да е изключително трудно, но това е, което искахме. Слава Богу, че Борис излезе свестен и си стана по старомодному.
Ако искате повече от 1 дете, не се притеснявайте, ще имате време да се нарадвате и двете. Чудесно е, но е е доооста трудно. Вечер като ги съблека преди спане и като си бягат голи и се гушкат, заливайки се от смях и  цялата ми умора и нервност се изпарява.

От 2 дена имаме майстори вкъщи. Аз ставам рано, за да ги посрещна и естествено децата спят, дори още спят. Направо нямам думи. Утре мъжът ми ще е вкъщи, но и двамата ще станат в 8ч сигурно.   

Аз много исках 3 деца, няма да бъдат 3 предвид обстоятелствата с гените. За второ постоянно мисля и един ден съм убедена, че трябва да имаме, защото е хубаво Борис да си има братче или сестриче, на другия ден си мисля, че не е честно...не знам какво ще решим накрая и кое е правилно, но ако решим се надявам да са с малка разлика и да не отнеме пак години.

Много хубава тема сте подхванали. За мен нещата стоят така - щом го искам, щом дори ми минава през главата значи трябва да се случи. Иначе един ден може да съжалявам за пропуснатата възможност. Децата ме правят щастлива. Мъжът ми най-сетне си призна. Той винаги е предпочитал компанията на деца, но нещо все не му беше наред и най-вече финансово се притесняваше. Разбра, че децата дават стимул да работим по-усърдно за всичко и се предаде на желанията си и той.

Живот и здраве да се роди и нашият младеж и аз много искам породени деца, обсъждахме го дори вече. Но в нашето семейство аз взимам 2/3 от нашия бюджет. След няма и месец ще вземем много голям ипотечен кредит и все мисля и премислям, ама няма как да остана на минималното майчинство повече от година. Отделно и мераците на мъжа ми за второ от донор, ако не стане със замразения ембрион, за което мисля, че не бих се съгласила. Аз по-скоро съм склонна да караме с инсеминации с негов материал. Щом по естествен път стана веднъж, имаме шанс някакъв. За мен не е вариант едно дете от донор, а другото не. Все ще се мъча да покажа на детето от донор, че си е наше дете и така пък може да се пренебрегне първото. Та при мен ситуацията е: или ще успеем да имаме две деца биологично наши, или ще имаме едно.
Иначе за финансовата част сега събирам пари, за да имам за втората година майчинство. Опитвам се да събера по 1000 лв за всеки месец от втората година майчинство, за да мога да си остана да си гледам детето. Иначе 50% от дохода ни втората година би отишъл за погасяване на вноски само на кредита. И много го мисля как заради пари ще се откажем от идеята за породени деца.

Хубава тема сте подхванали тъкмо навреме да споделя, че ние чакаме втора девойка естествено зачената

Олеееееееее  След две инвитро процедури, мъжки фактор, вярно си казват, че човек се успокоява като се роди първото дете. Голямо, голямо честито, много се радвам <3 Даваш ми кураж, че и при нас ще се получат така нещата.
Ти много си напреднала щом знаеш вече че е девойка. Много неочаквана и прекрасна новина <3

Ако си бременна втората година, тогава ще излезеш болничен и ще взимаш болничен на база сегашната ти заплата и 50% от парите за втората година.
После децата на ясла и де връщаш на работа. Имате живи баби и дядовци под ръка, ще се справите д породени.

Съжалявам, Тери, но наистина кажи на Мишо да се стяга. Какви са тези глупости. Той се е отказал преди да е почнал. Сякаш от комшията си бременна. Да си пие добавките и ще стане естествено и второто. Какъв донор, какви идеи само. Синът му пораженец ли иска да е... Ама ти веднага за лошо мислиш. 
Ето, виж нас. След 5г без естествена бременност, Борис стана от първия път като проследихме О. Тоест всичко е възможно.

Слънцемое, браво! Честита да е. Коя седмица си?

Края на 5 месец съм
Чудеса се случват и се надявам с моя пример и примера на Тери да вдъхнем много кураж на много жени, които минават през този труден път. И да, явно когато човек се успокои и има вече детенце, нещата се случват. Тъй че късмет и кураж на всички

  Леле, че ти си много близко с мен значи, аз тъкмо направих 24 г.с. Браво на вас, какво по-хубаво. А мъжът ти пи ли някакви добавки, изобщо подготвяхте ли се за това или просто си е било писано?
Този секс бе, как го отписвах, пък той деца правил.

Слънце мое, това е най-хубавата новина. Значи си някъде с Тери, така ли?

Слънцемое,честито!
При нас може би оказа влияние ,че нямаме под ръка никой който да помогне ,примерно да вземе Зори от градина и да я погледа час ,два .Другата възможност,която изобщо не харесвам е да почна работа на пристанището ,като графика е дневна -нощна,два почивни Мъжът ми да е в обратния график и така ще има един свободен,но пък изобщо няма да се виждаме.Което  не ни устройва.Иначе работата е супер,добре е платена,бонуси,ваучери и т.н.Но няма да стане .
Ще си карам твърдо две години майчинство,макар че признавам ще ми е тегаво с парите,понеже съм свикнала моите да са ми джобни ,а всичко останало плащаме с парите на мъжът ми.Те са общи ,но ще взимам от общите за моите разходи .
Та може би това натежа да си останем с едно дете .Работното време,смени и т.н. оказаха голямо влияние при нас .Смяна на работата на мъжът ми също не е вариант от към финансова гледна точка.А и не искам май пак да съм бременна ,нещо станах малко егоист ,тъкмо отслабнах под кг с които забременях,не ща да дебелея пак.Може би и двамата сме вече в зоната си на комфорт .
Сега сестра му ще е в България един месец и се надяваме да идем на кино ако пуснат Южен вятър 2 ,и веднъж да излезем сами ,да идем на бар да си пием и да слушаме музика .
 

Слънцемое, честито!Това е прекрасна новина!

Тери, Мишо много странно разсъждава.Не знам защо мисли, че с донор на 100% ще са успешни процедурите.Ми не, няма такъв вариант.А и последната му СГ е прекрасна, все пак ти забременя естествено от него, не от комшията!

Парите мили девойки са нещо много интересно, което ту го има, ту го няма.Ние с моя мъж познаваме и 2 и 200.Той е бил на борсата, а аз на минимална заплата и успявахме.Всичко е до желание и до сметки.

Иначе Слънцето я разбирам.Много хора се отказаха от второ, защото видяха хубавата страна на родителството, а стане ли на 5-6 забрави да се навие човек.Просто са вече самостоятелни и човек, дори не си помисля да се върне пак към памперсите и безсънието.

Слънце, ти си знаеш, но ние нямаме абсолютно никого тук, а освен майка на 3500км, нямаме абсолютно никой никъде. Майка ти да е жива и здрава, точно след няколко месеца ще можеш да ѝ оставяш Зори за няколко дни. Тя ще си взима отпуска, ще се пенсионира и тн. Аз забременях с Борис 10-12 кг по- малко, отколкото забременях със Симеон. Сега ми е доста некомфортно, че са пак на килограмите, на които бях преди Сими, но нищо, пак ще отслабна.
Идеята ми е, че ако искате две деца, ужасно бързо ще си намерите нова зона на комфорт. Понякога като се изпънем и като си пием пиенето, а малките се занимават заедно си говорим, че добре, че са две, за да изпием по едно на спокойствие. Аз обичам да правя децата част от нашия живот, а не да създам нов. Тоест ходим на бар, ресторант, почивки и всичко, но с децата и единствено се съобразявам с режимите им. Толкова много сме ходили с мъжа ми, че искаме спокойствие, море и слънце, ако може малкото ни приятели да споделят нашето време, че и пространство и децата да са щастливи.
Обмислете добре. Другото е, че законът те пази и до 6г на децата можеш да не даваш нощни смени. Пари ще намериш начин да изкарваш.

Тери, свали за малко панталона вкъщи. Това ти го казвам като лъв, който работи от 15 годишна и който обича да контролира всичко. До скоро ако се давех и някой ми подадеше ръка, сигурно бих му казала да си продължи и че ще оправя. Остави Мишо да бъде малко ербап. Ти си гледай това, което искаш- деца, работа, кариера, но не всичко едновременно, а по приоритети, а той ще намери начин да ви донесе спокойствие. Стигнах до това заключение за себе си след бягане по лекари, процедури, работа, грижа за всички, учене и тн и това едновременно. Не съм работила от 4г почти. Не по-малко феминистко или проява на сила е да си кажеш, че искаш да изпълняваш функцията си на майка и жена.
А за секса- от кога ти го повтарям, че служи и за размножаване

Аз исках да съм с породени, защото и аз не мога да си представя бебешорски неща отново и отново. Ако не беше станал Борис до 1-2г, нямаше да продължавамме с опитите.

Да допълня.На повечето сега децата са малки или са бременни, но като станат  на 4-5 започват да търсят контакти и като са по-само е много, много тегаво да ги гледаш, освен ако не им осигурите постоянна компания от други деца т.е. вечно седене по градинките и срещане с майки на други деца.Късаше ми се сърцето в лошото време Моника като плачеше, че и е скучно и няма с кой да играе.Сега тормози близначките и не се е сещала да каже, че иска някой да и дойде на гости, освен в периода в който бяха неподвижни бебета.
Просто давам друга перспектива.

Не е пИл добавки, просто може би покрай пандемията си почина малко и беше спокоен. Секс си правихме за удоволствие, като беше с цел бебе, но не на всяка цена. И то си стана. Две , три седмици след Тери съм. На нас никой не ни помага, въпреки че има и баби и дядовци... Тя нещо не ги долюбва много и не я оставяме. Надявам се да я приемат за ясла и да се нормализират нещата. За финансовата част се опитвам да не я мисля. Всичко което имаме , ще се ползва от малката. Ние искахме да са с малка разлика, даже си говорехме кога пак да започваме с кандидатстване, процедури и т.н. а сега май стана на втория, третия месец без да съм следила О.
П.с. видях поста на Павла. Мисля по същия начин... Зоната на комфорт се намира и се нагласяш спрямо ситуацията. Сега съм на вълна бебета... Да минава на един път. След няколко години едва ли ще ми се връща пак към драмите на новороденото бебенце.

Слънцемое, колко ще им е разликата?
Моите си ползват абсолютно всичко. Даже вече дрехите направо от единия гардероб отиват в другия

Маги, затова казах, че като са двамата е по- лесно да имаш малко спокойствие. Е, понякога после трябва да чистиш поне 30мин след това, но мир да има.
Вчера децата "правиха" салата. 30 мин късаха марулята, после направих си един джин, пообрах от земята, поизмих и всичко си дойде на мястото

Павла, много хубаво си го написала. Няколко от причините винаги да съм искала породени деца. Сега Васил е голям, ще е тийн докато Криси стане точно на тази възраст дето ще скучае и ще търси само моята компания за всичко. Едно братче или сестриче ще направят моя живот по-лесен в бъдеще. Е, сега ще е тегаво, но ще мине. А пари се изкарват.

Маги,мислите ми четеш.Така се чувствам точно.Колкото минава времето,не че много е минало,толкова по-малко ми се занимава пак .В момента се чувствам абсолютно щастлива и завършена,имам всичко,харесвам си живота и съм спокойна.Не ща да си развалям рахата просто.
Павла добре го е казала ,
, и аз преди бях много голяма работа.Всичко можех ,сама си боядисвах,нещо като шпакловка правих,издържах се,плащах си всичко сама,щото съм мега оправна Сама си платих образованието работейки цели нощи.Мъжът ми че доста ме разглези е факт,но стига съм била много можещата,сега се оставям на неговите плещи с чиста съвест.И да не намеря начин да изкарвам пари,не е болка за умиране .

Слънце мое, честито! Прекрасна новина! 
Аз също съм в тази дилема за второ и най - вече, защото Митко не иска и аз започвам да размишлявам и да имам колебания. По принцип много искам още едно дете. Но и моите мисли са подобни на слънчицето. Първо и Дари като Моника на Маги е изключително трудно дете. Сега ни помага само мама, защото от 1г сме жестоко скарани със свекърите. Обаче тя е вече на почти 70 и въпреки че изобщо не и личат, казва, че много се изморява като я гледа. Съответно помощта е доста минимална. Оставяме я веднъж месечно за по една нощ. Обаче,ако са две, абсурд да може да гледа и двете и то с малка разлика. А с родителите на Митко не виждам вариант скоро да си оправим отношенията. А дори и веднъж месечно, но ни е от голяма полза.  Освен това сега финансово се справяме добре. Мога дори да си позволя да я гледам и неплатената година и все пак си позволяваме неща и от личен характер. Освен това, каквото искам за нея, го купувам. Празници както искам ги организирам. Знам, че това не е най - важното. Но ми е жал, че второто детенце може да няма възможността за същите празненства и неща, които съм осигурила на Дари. Моите разходи също ще трябва да ги огранича. За бтеменеене, не ми се бременее особено, но това всъщност ми е последна грижа. Така както си помрънках, да кажа и че Дари 3 дни беше с висока температура и няколко нощи вече пищи истерично от зъби. Температурата се оказа от някаква характерна за бебетата болест, която после преминава в обрив. Точно това се случи. А за зъбите не бях сигурна,защото до този момент, 12 зъбчета са супер леко изкарани. А това чудо е страшно. Не беше плакала така от коликите. По цяла нощ се носим на ръце, а вече е над 12 кг. и е много тегаво. През деня пък е кисела, защото не се е наспала. Абе с нея винаги е интересно