Тери, на мен никой не ми е давал такива суми. Покриваха ми се разходи срещу касова бележка - такси, тъй като прегледите са мнооого рано (все в 7 сутринта) и не винаги успявам да стана и да се приготвя навреме за излизане или да стигна навреме за работа. На жените от други населени места се взимаха билети за път, а също и нощувки когато се налага (преди пункция например). Таксата за нотариус, тъй като има неща за деклариране (че няма да предявавям претенции и т.н.). Пари на донорите на ръка никой не дава за "добър ден", но това е свързано с разходи и някой трябва да ги покрие. Нелепо е да караш донора сам да си покрие и тези разходи, освен че е превъзмогнал себе си и егоизма си и е дарил яйцеклетка, от която евентуално ще има и дете, за което нищо няма да знае. Да дариш яйцеклетка е свързано с голяма вътрешна борба и няма нищо общо с даряването на кръв. Процедурата изисква от теб да си далече от дома дори и в тежки случаи. Понеже тук съм анонимно ще го кажа - на последната ми процедура мама беше много зле вече. Почина деня преди пункцията. Можех да се откажа и никой нямаше да ме гледа лошо. Аз станах рано, отидох на пункция, а 2 часа след това бях на опелото ѝ. 2 седмици е, не е кой знае какво, но за този период много хора се съобразяват с теб - не вдигай тежко (трябва да има кой да помага в грижите за детето), рано на преглед - трябва да има кой да гледа детето или да го заведе на градина/училище. Ако пътуваш - отсъствия от работа, колегите правят графика си спрямо теб - заместват те и дори поемат по-тежките ти ангажименти. Нали не си мислите, че донори стават само дами от офисите. Има всякакви професии. Една продавачка в магазина тия 2 седмици не може да приема стока например. Ако колегите не влязат в положение тя трябва да си вземе отпуск или болничен, а това я ощетява. Тук всички сме минали през ин витрото и няма нужда да обяснявам колко хора са ангажирани с една стимулация и опазване на жената, която е подложена на това. Най-голяма е подкрепата на мъжа до нея в грижите за детето, но и колегите не рядко са намесени и поемат задължения. И накрая пункцията знаеш в коя седмица ще бъде, но не и в кой ден. В последния момент ангажираш някой да те замести у дома и на работа. Това са неудобства в нечия чужда полза и те не са за ден, а за половин месец. Та пари на донора не се дават, за да си има. Плащат му се някои разходи, които е направил, за да помогне. Всъщност всичко това го знаете всички. Просто малко ме е яд като се каже, че се дават пари на донора. Сякаш двете стимулации са различни, а те не са.