Благодаря, че питате момичета, не съм много добре, не се справям емоционално. Бебчо е добре, той е прекрасен най- доброто и кротко бебе. Само вечер има проблем със заспиването, иска да си суче, аз се притеснявам да го гушкам, защото си търси и се чувам ужасно, все едно го измъчвам. Скощи успях да поспя към 4 часа общо с прекъсвания, много съм изтощена, но ми е трудно да заспя, а и е голяма хамалогия това с цеденето и стерилизирането и правенето на АМ и всичко. Живота беше лесен с кърменето. От утре започваме да му взимане кръв вкъщи 😭, два пъти седмично. От вчера са паднали малко нивата затова и днес не дават кърмене. От утре може 2 пъти по 5 мин след като се е наял, в неделя 3 пъти и така постепенно ще увеличаване броя и количеството. Много ще се разстрои така, аз също, но какво да правим. Много ми е трудно още да говоря за това, даже и не чета много, нямам сили за нищо, чувам се ограбена, знам че пситепенко ще си дойде всичко на мястото и той ще е добре, но в момента ми е много трудно. На много ограничен брой хора сме споделили, още мине трудно да го приема и да говоря за това. Писахме си с проф. Каменски, успокои ме, че не толкова страшно, но на мен ми е.
Павла, ще ти пиша.