Васил и Криси са октомврийски бебета. Васил излезе на разходка около 14 ден, а Криси май около десети.
Ортопедите препоръчват децата сами да тръгнат доколкото зная. За детето е приятно да получи малко помощ, то не възприема света по същия начин като нас и съответно всяка помощ за него е равностойна на грижа и обич. Ама говорим за помощ, а не за насилване. Щот свекър ми беше твърдо репен да учи Васил да лази на 3 месеца още и заставаше на 4 крака с бебето да му показва как да се движи. А то ревеше, милото. После бягаше от дядо си до третата си година и ревеше като го види. Аз рядко съм държала за ръка, защото имам проблеми с гърба и кръста и го бях коментирала с докторите. Имах колани за прохождане, но така и не ги ползвах, защото той изненадващо се пусна сам по-рано от очакваното. Проходилката е ползвал не повече от седмица и седалката се скъса. Имаше бънджи, което обожаваше. Стоеше в него сутрин за 20-30 минути докато се оправя за излизане. Сега на Криси няма да взимам проходилка, а имам дървен уолкър с много джаджи по него. По-скоро ще го ползва за играчка с всичките му нещица, не очаквам да го ползва за ходене. По-удобно им е да се придържат за стабилна опора в началото, а не за движеща се.
Смятам скоро да започна да оставям Криси и на пода, след като вчера се обърна безопасно е вече само в леглото ѝ, но то е малко и тясно. Под скоро имам предвид след навършени 5 месеца поне. Обаче сега се чудя как да обезопася. Много кабели има по земята, нямаме достатъчно контакти и разклонители има навсякъде. Всичко това трябва да се скрие от нея, но пак да е удобно за ползване. Имам предпазители за свободните гнезда и ги ползвам, но се боя, че може да реши да дъвче кабелите, а дори и да се омотава в тях. Трябва да измисля нещо междувременно, макар че има време докато започне и да се движи, че да стига до тия места. Но то както има време и изведнъж се оказва, че няма за кога вече.