Момичета, чакам скоро да ни пускат да си ходим вкъщи, докато чакам мога да ви разкажа набързо.
Вчера след като минаха контракциите решиха да повторят простагландина, сложиха го към 8 вечерта с идеята да седи до сутринта. Към 12 вече доста ме болеше и ми дадоха парацетамол и кодеин, не помогна грам, към 3 без нещо реших да ги питам за още обезболяващо, че много болеше, казаха, че е рано, в 3 и 30 отидох да ги търся, че умирах, казаха, че може някаква инжекция да дадат, но първо на монитор и да проверят разкритието,, е беше 6 см. В 3 и 40 се обадих на мъжа ми да идва, после спрях да чувам и виждам
, в 4 вече бях в стаята, в която родих, слагаха ми абокат и анестезиолога идваше за епидурална. Да, ама аз вече викам като луда и усещам напъни, оказах се с пълно разкритие. В 4 и 30 мъжът ми дойде, аз вече напъвах и в 5 и18 Борис се роди. Опищях света, не знаех, че имам такива гласови заложби
, после им се извинявах на хората. Дишах газ, но не помогна особено. Аз имам много нисък праг на болка.Имам малко шев и кройка, но като цяло съм пушка, нищо не ме боли, кърмим се и се опознаване. Много съм влюбена в него!
Честит Рожден ден, Робин! Скоро и на теб това щастие!