Слънчицето, като вземат да стават толкова активни са много сладки. Браво на Зори, тя щом има силата да го стори сама ти няма от какво да се притесняваш.
Павла, честно казано досега не знаех много за ваксината. Вчера ми хрумна тази блестяща идея. Разбира се, че ще се допитам до лекар (личен и репродуктивен). Плановете за бебе са все още за лятото и осъзнавам, че ще имат малка разлика и, че говоря за трето дете. За щастие все още сме двама, тъй че както и сега се редуваме с тренировките, така и тогава. Не смятам да правя повече от 1 опит ЗЕТ, ако стане ще е супер. На този етап имам подкрепата на шефове и партньор, а това е голям плюс. За мен - колкото по-рано, толкова по-добре от много гледни точки (не от всички). От една страна е другарче за Криси, от друга моята възраст напредва и ако чакам още година няма да го сторя. Ако стане така, че лятото забременея ще очакваме бебе напролет, Криси ще е на 1,5 години, а Васил почти на 9. Вярно, че с Криси ще имам грижи, но с Васил мисля, че ще става по-лесно, тъй като той е все по-самостоятелен. Много е вероятно към 10-11 годинки вече сам да ходи на училище и на някои тренировки, макар че мъжът ми заради третото дете си смени работата и от понеделник ще е по-близо до училището на Васил, за да реагира. Остава битовият проблем - липсата на достатъчно пространство у дома. Но ако чакам първо това да оправим знам, че няма да го оправим. А когато е наложително ще имам и подкрепа за смяна на жилището. Не се боя от много деца. Аз съм трето дете на мама и пето на тате, баща ми е бил единадесето от тринадесет деца, а мама също е израснала в многодетно семейство и е била най-голямата от три деца. Когато аз съм се родила баща ми вече е имал 8 внука (бил е доста възрастен когато съм се появила). Знам, че няма нищо по-хубаво от пълна къща с деца колкото и да е трудно. За мен най-странното нещо на света е да няма много деца в един дом и дори това е една от причините да поискам развод преди няколко години. За мен отказът от деца е най-големият кошмар. Това е и причината да стана донор - има хора, които искат деца, има хора, които не искат и имат. Едните дават всичко от себе си, а другите не искам да коментирам. Аз смятам, че дори да е трудно в началото, то не е невъзможно да отгледаме и възпитаме повече деца, както и да им обръщаме внимание през цялото време. Разбира се, че не бих последвала примера на баща ми и поставям границата на 3, но се възхищавам искрено на многодетните семейства и искам да бъдем едно от тях. От всичките ми братя и сестри най-много се разбирам със сестра ми по майчина линия, обичам я и незнам какво бих правила без нея, но през годините с всички сме били в близки отношения и много сме си помагали. Повече те на мен, защото аз съм била най-малка. Нищо не може да замени братята и сестрите ми и отпечатъка който оставиха в живота ми е безценен.
В това отношение - Маги, ти си върха!