Тук самото разположение на стаите в жилището не позволява много. Исках въпросната част зад банята да иде към терасата, но казаха, че стената е носеща, нищо че е с широчина няма и метър. Държала терасите, макар, че според мен те са на една плоча с кухнята, но когато собственикът се намеси и каже нещо трябва да се съобразя. Съпругът ми от своя страна е голяма скръндза и грам не поддържа (то и собственичката не държи на тия неща и настояваше да се преместя директно с бебе и без баня, щото навремето тя нямала проблем с това и спокойно къпела сина си в тоалетната чиния). И се почна - разбираме се за ремонт, основен. казвам какво искам и как би ми харесало, тя не е съгласна, съпругът ми се отказва от местене, аз спирам да давам идеи, той е наговорен да се местим, пак ме питат какво искам, пак казвам, той пак се отказва... и така 9 месеца. Накрая той каза, че категорично няма да се местим и свекърва ми направи каквото си иска. Съответно той казва, че апартамента е основно ремонтиран и се нанасяме без да го пипаме, въпреки че под краката ни плочките хрускат, падат фуги, влага избива навсякъде, има мухъл и съседката отдолу се оплака от теч още от първия ден. Нито мога сама да започна ремонта, нито имам разрешение за него, нито при основен ремонт може да се живее тук. Едва тая година поузря малко за поправка на нещо (2021), миналата година се сърди и с месеци не ми говореше, че исках да оправим коридора поне, тъй като стените (боята) бяха напукани от влагата в банята, тъй като банята е изградена, но няма вентилация... Той е такъв - чака последният момент, че и след него. Миналата зима се развали бравата на балконската врата и до пролетта сме подпирали вратата със стол, защото смяташе, че може и сам да си я оправи (не можа). Бяхме на скандал, че съм купила нови радиатори (цели 2), тъй като тези бяха от петдесетте години на миналия век и не се поддържаха вече (търсих 2 месца някой да ги разкачи, източи и пак да ги закачи, а после и той търси още толкова), а междувременно не отопляваха добре, дори този в кухнята изобщо, а тя е северна. Та едва тая година се съгласи да сменим дограмата в детската стая, защото макар да е хубава е стара и амортизирана и от прозореца духа. Усеща се когато си до него. За изолация и дума не може да стане - южната стая няма нужда, защото е южна, а в кухнята няма смисъл просто така. Но понеже той не пази съм го оставила поне да разруши каквото може, че тогава дано сам предложи ремонт. Но междувременно е абсурдно да простирам в детската стая (допреди няколко месеца беше спалня и не беше проблем), още повече че април/май ще извадя бънджито, а после и проходилка, играчки и място за игра, лазене и прохождане... Та поне терасата без да питам ще си я оправя, че не издържам вече. За коридора през 2020, след като вдигнах бременен скандал, че няма къде да държа количката и ще му я навра в зурлата ако се наложи и ще си направя ремонта бременна и сама се нави, но не на моето с пвц плоскости, които държат на влага, а с латекс отново. Бял! Естествено вече е черен около ключовете на лампите, а плоскостите можеха да се мият поне, но просто това е най-лесно и евтино. И разбира се отдолу не се подлага грунд, а старите пукнатини бяха изстъргани донякъде. Опита се да измаже с гипс, но не изшкури и сега стените са кошмарно криви. Погледнах на нещата, така че поне място за количка имам и гледах да не се ядосвам. Да съм гледала като съм се женила. Майка му и тя смята, че си измислям проблеми и жилището си е прекрасно и дори, че съм нахална малко, защото заради мен е ремонтирано след 60-70 години живот в него. При ремонта на детската тавана се боядиса само на тяхната стая, на нашата нямало нужда. Всичко се прави през пръсти, не се разрешава майстор да стъпи тук (свекърва ми е инженер, проектирал единия блок на АЕЦ по техни думи). Освен на парче другия ми вариант да зарежа всичко и да стана принцеса, но тия 2 деца не мога да ги оставя ей така -дрехите да им съхнат над леглата и влагата да живее и у тяхната стая (поне влагоабсорбатор имах стар под ръка, но от тия с таблетките) освен във всички останали стаи. Та въпросът не е само в мен, а в собственика и в наследника му. Аз съм ревала денонощно първата година като се нанесох тук, мразя това място повече от всичко на света и при всеки удобен повод го споменавам. Живея с надеждата, че някой ден всички ще се махнем оттук, но пък дотогава поне малко удобство трябва да има.
Не знам защо мъжът ми е такъв, скъперник е сякаш цял живот е бил в немотия, а не е така. Напротив, свекърите и двамата са инженери и профеисоналисти в сферата на енергетиката, винаги са били добре материално. Тя е едно дете и мъжът ми е едно дете, тоест никога не са деляли и са отгледани така, че всичко да е за тях. Но той не си мърда пръста да надгради и живее с мисълта, че няма нужда да правим нещо за нас си, тъй като един ден всичко ще бъде негово. Самата тя също беше против да си купуваме жилище преди години и го разубеди, за да го убеди да се преместим тук. И после аз съм била твърдоглава... Между другото още като се местихме свекърва ми скочи, че нямам нужда от сушилня, да си купя миялна машина вместо това и дори ми беше осигурила място в кухнята. Кухнята също е неин избор, ужасно неудобна. контактите са над мивката, мивката е на метър от изходите за вода, които са точно до силовия контакт зад шкафовете и при теч нямаме достъп. Няма нито един контакт в коридора и липсва осветление на места (в едната част на коридора и на терасата), но ел.инсталацията е подменяна изцяло и сега никой няма да даде да я пипнем. Нищо, че крушки горят редовно във всички помещения, а лапмата в банята е увиснала от окачения таван и е залепена с тиксо. Иначе на пръв поглед тия неща не се збелязват, но ако живееш тук ти иде да ревеш денонощно. (Мивката в банята беше от най-малките, дето едва си пъхах дланите, но не и китките на ръцете под водата. Умишлено я натроших на парчета, за да си купя нова и по-голяма. По-щастлива не съм била освен когато станах майка де, но това е друго.)
Оплаках се, по-добре ми е!