Пробвала съм и така. Но при Дари не се получава. Плаче, докато не се покажа и като и махам и казвам чао, започва още по - силно и неутешимо. Тя просто е страшен инат и когато осъзнава, че нещо се прави, въпреки нежеланието и несъгласието и, положението става още по - страшно. Доста по - безболезнено е, когато не се усеща, че съм излезнала.

 Аз забравих. То не беше и кой знае каква рана, но тече кръв.
Борис още е неспокоен. Четвъртък сме на лекар. Ще го видя до тогава как ще е. Той иска и да минава на 2 дремки и от там е още по-нервен, защото има огромен интервал без сън.

Симеон също утре тръгва. Точно навреме, че  откачи вкъщи.

Майка заминава края на седмицата и кой знае кога ще дойде пак. Хем започна да ме ядосва, хем е такава помощ, че ...

Слънце, аз не ги давах до скоро но никого. Симеон още се натъжава ако насила се случва нещо. Борис е по-общителен.
Симеон много плачеше 5ато излизам и като ме няма. Аз също като Маги казвам чао и тръгвам. Не се бавя, но не се и измъквам. Като почна да разбира повече му казвах какво ще правя и че ще се върна бързо. Дори и сега чака да му кажа, че ще яде, ще спи и ще си играе с децата, а аз после ще отида да го взема.

Борис направи 2-3 крачки сам. Хлъзга се на паркета и затова не се пуска смело. Чудя се какви боси пантофи на нормална цена да взема. Идеи?

Виж в Н§М има хубави от долу са с кожена платка.А и може да се поръчат.Аз имам няколко с гумена платка и няколко с бобчета, ами с платката са най-добре.

Аз днес се надявам да направим един пазар в Пепко, искам едни пижами за кката да взема и едни долнища за близначките.

Започнах да отделям умалели неща вече, леле тия много бързо растат.

С топчетата стават на вече проходили. Симеон има такива. Сега ползва Dotty fish, но малко скъпи ми идват сега, като УК излезе от ЕС.
Ще проверя. Сигерно ще взема нещо като Атанас. Знам ли... те спарват ли?

Хахах Павла, редактора ти е веднъж.Атипас ли имаш в предвид?За в къщи не знам колко са ОК, подметката е твърда, а не се пропоръчва такава за в къщи, за навън пак не са ми ОК, не държат добре глезена.

  за, Маги, тях имах предвид. За навън имам кк от Сими, за вкъщи ми трябват, че се хлъзга.
Твърда ли? Намерих едни чорапи с каучук и пише, че са много меки. 5 евро са. Поръчах ги пък да видим.

Как сте?Какво ви правят джуджетата, помагат ли?

Привет и ЧНГ от мен. Скучая аз и ми липсва ученикът у дома, но какво да се прави. Радваме се на хубавото време напоследък и сме все навън. И сега се готвя за излизане с Криси. А тя все още спи предимно, но пък и все повече се радва когато е будна. Много въудушевено говори на играчките си, но все още не си е открила ръцете. Предполагам, че ще е скоро, тъй като вече ръчичките не са постоянно свити в юмручета, а и редовно ги пъха в устата. Ще се опитвам да я уча да си спи и в кревата, че тя там го има като място за игра само и като ѝ се доспи си иска в нашето легло вече, а като я преместя заспива за секунди. Смени още един размер тия дни и сега се чудя какво да правя с дрешките. Да ги запазя ли и да мрънкам за трето дете или да ги раздам по групите из фейса. То аз искам още едно бебе, но мъжът ми все още не ме взима на сериозно. Като цяло мисля напролет да ида на преглед и ако той се е навил да пусна до фонда за ЗЕТ, а някъде в разгара на лятото да плануваме и трансфера вече (края на август или началото на септември - според доктор и цикъл). Ама това са моите мечти и досега не съм подхващала сериозен разговор по темата. Но пък за сметка на това в баницата сложих само късмети за бебе (малко братче за Криси, малко братче за Васко, Криси да стане кака, бебе и т.н.) пък дано са разбрали сеиозните ми намерения. То Васил иска братче де, той също е обявил да бебеправим до братче, но нещо таткото не вярва на ушите си. Стискайте палци да му дойде акъла!

Аз по въпроса с оставянето,ние на 30.12 отидохме при нашите,там рева,рева и стана време за лягане.На 31 я наблюдавахме и тя вече обикаляше от стая в стая,решихме че се е отпуснала и излязохме двамата за малко над час.Видя ни с якета,казахме й чао и тръгнахме.Не се смейте ,но аз на петия км ревнах,как съм си оставила детето.Мъжът ми каза-при кой си я оставила,при майка си и баща си.Звънях им три пъти,играеха си,всичко точно.Като се върнахме,не беше много впечатлена.
В Пепко хванах за втори път голямо намаление и взех памучни ромпъри по 2 лв,есента пак имаше но друг цвят и грабнах шест броя,и още няколко дрвшки й купих без пари .
Голяма помощ е да има някой,ние се върнахме днес,какво да ви кажа,дали съм сменила два памперса,мъжът ми и майка ми всичко правиха.А сутрин нашите ще кажеш ,че до вратата седят,само да я чуят че се обажда и влиза някой,облича я и я взимат а ние спим .Ставаме ,че и закуска има  ,вечер мъжът ми я храни,аз спах.Абе курорт.
Аз имам такова като чорап с платка тип подметка отдолу,ма не е ползвано още.

Слънчицето, мен нещо ме е шубе да ида до пепкото. То сега нямам нужда от нищо де, но гледам по групите из фейса през час се оплакват от джебчиики там, а магазините нямали камери.
За осатявнето - оставям малки бебета без излишни драми и сбогувания. А по-голямото като поотрасна веднага почнах да му обяснявам къде отивам и кога ще се върна. Като цяло много говорех на Васил още от раждането му. Какво ще готвя, как го обличам (дай ръчичката и си я взимам, сега другата, хайде сега краченцата да пъхнем и т.н.), къде отиваме, какво ще правим - всичко, което вършех го казвах на глас. То нищо не разбираше, но по-късно дори не разбрах кога започна да разбира думите ми и да е спокоен. Сега вече и на лагери ходи без проблем и дори умишлено не си зарежда телефона, за да не го притесняваме.
Като цяло от раждането на Васил си поставих условие никога да не говоря в множествено число ако ме питат за него нещо. Например ние наистина излизаме двамата на разходка, но не се храним, а го храня. Не си сменяме памперса, а сменям неговия и т.н. Мъжът ми и до ден днешен отговаря вместо него и говори в множествено число за двамата, макар че много му се подиравам. Смятам, че това ми е помогнало да осъзная, че той е отделна личност и има нужда от време без мама както и мама има нужда от време без деца около нея. Също така това е едно от нещата, заради които Васил израстна изключително самостоятелен, с мнение и собствени интереси без да се влияе от моят светоглед. Но никак не съм сигурна, че това ще е правилният подход за Криси. Оставям я понякога на баба ѝ, за да заведа някъде Васил, но тя все още предимно спи и не разбира какво се случва.

Ехе Слънцеее много добре звучи, ама щом има хал, инвестирай и ти във фонд " и аз хора" С Лори винаги казвах къде отивам и , че ще се върна. Тя разбира се плачеше, но просто мина. Отначало, ходех на изпити и нямахме избор. Тоест тя дали плаче или не, не променяше нещата. Просто не съм имала опция да ходя някъде или нещо подобно. Баба идваше след 6тия месец за половин ден, и беше наистина огромна помощ. Аз излизах, когато Лори дремеше да направя една тренировка и се връщах. Баба през цялото време я гушкаше и някак си тя не усещаше липсата. Но разбира се, няма как 3 часа, примерно да се гушка едно дете. Но Лори си беше много прилепнала към мен. Към 3-4, че и 5 все се сърдеше , когато излизам, колкото и рядко да беше това.  Но всяко дете с подхода към него.
На Дани на 31ви му отложиха ваксианта, че му хъркаше бая нослето. Седмица преди това не спирах с промивките , взехме секрет излезна ок. Та сега чакам ЛЛ да каже кога ще го  боцка. Много съм недоволна от преподавателката на Лори. Вчера са взели умножение на едноцифрено с двуцифрено число. Само едно упражнение направили. Та от 14ч от 22ч, с почивки разбира се, задачи, примери домашни с ревящо бебе на ръце. Абе, идеше ми да вдигна телефона и да ...@!@$.

Днес бяхме на разходка, спряхме на бебешката площадка(до сега не съм ги вкарвала, че много народ в нея)Днес бяхме ние и още едно дете.Голям кеф, тичаха, пързаляха се, люлях ги, излязоха с рев и после като минахме покрай нея взеха да каканижат и да напират да слизат от количката Растът ми диванетата и стават все по-осъзнати.

Лято и аз като теб не говоря в множествено число, а на МОника и говоря точно както ти на Васил, постоянно.И сега се чудя защо не млъква  Днес се прибираме с нея и тя ме разпитва за опасните животни.Значи на мен фитнес не ми трябва, бутам двойната количка по баира и обяснявам с какво е опасна кафявата мечка.Тва дробове, бицепси, бедра и прасци идеално ги тренирам!

Хах, Маги. Васил по едно време не спираше да задава въпроси. Дори спираше хората в магазина, за да ги пита как се казват. Веднъж го оставих на приятелка и тя го завела по голяма нужда до тоалетната. Оставила го и тръгнала да излиза, а той я викнал да стои вътре, за да си говорят. Има моменти, в които направо логорея го хваща, а ако няма какво да каже започва да пее. Идело ми е понякога да му залепя устата, че това да го слушаш уморява повече от всичко друго. Нон стоп дърдори, обяснява и все много знае. Ама като знам колко тежко ми беше докато проговори и как с месеци не бях чувала членоразделна реч, а само бебешко мрънкане и пиянско боботене преглъщам, пегръщам го и отговарям на всичко с усмивка. А той толкова е свикнал постоянно да му говоря от бебе, че и сега ако говоря с баща му ми отговаря той. А пък мъжът ми обратно - детето проговори, но той все гледа вместо него да отговори. Обяснявам, че Васил е проговорил от 5 години и може съвсем ясно и изразително да се изкаже, но то е по-силно от него. Ми те и двамата постоянно си взимат думата и функциите на дете и възрастен. Когато са и двамата у нас аз отивам в другата стая, че не мога да им смогна да ги изслушвам. Малкия в мига, в който излезе от сградата на училището и за 3 минути ми е разказал кой се е бил, с кой е играл, с кой е ходил на обяд, с кой е ходил до салона по физическо, кой има забележки, кой най-бързо си е написал домашните, колко шестици има днес в целия клас, колко забележки има, кой замалко да получи двойка пак, кой няма домашни, кой си е забравил нещо.... Ама така съм свикнала да ми дърдорка, че сега като го няма по цял ден и ми липсва ужасно много.

И аз постоянно й говоря като на възрастен,не се впечатлява.Гушка се в мен само като има нужда-гладна или изморена.Ако всичко к е наред се джаска,катери се и не ме ще особено 
И аз не казвам "ядохме,акахме,повръщаме",ние сме отделни хора .
Лято,и аз искам така да ми бърбори Зори,нямам търпение да чуя една думичка даже,пък ко ще да не млъква изобщо.
Маги,много са осъзнати наистина,аз наблюдавам по-големите деца,много са ми интересни и се чудя как ли ще е моята кокошчица .

Слънчицето, за мен наистна това беше най-тежкия период с Васил. Докато проговори бях луднала вече, но после сякаш се преродих. Само че има нещо друго - майките разбираме децата си дори и само от мрънкане. Това не бива да се поощрява. По-скоро обратното, когато го видиш, че иска нещо и на теб ти е ясно какво е по-добре се направи на неразбрала и няколко пъти предложи друго, за да иска самото дете да проговори. Ако то се чувства сигурно и разбрано със своето ъъъъъ в различни интонации няма да има нужда да проговори по-скоро. Преди не обръщах внимание, защото нямах и деца, но сега ми прави впечатление, че връстници на Васил все още говорят по бебешки и не мога да разбера какво казват. За мен не е ОК толкова голямо дете да не може да говори леноразделно и звуците да излизат от устата му в неуспешни опити да каже нещо. Не става въпрос за деца с някакви специални потребности, а за родители, които разбират децата си и не правят усилие да ги научат на по-добър говор. Учителите забелязват и логопедите по детските градини и училищата не могат да смогнат. Аз исках Васил да посещава логопед, защото леко съска на звука С. Но то е едва забележимо и отвсякъде ми казват, че не могат да го поемат, защото имат много случаи на деца, които са със сериозни затруднения в говора, а неговото е нещо незначително и дори незабележимо. Едва ли не само аз и логопед го дочуваме. Но пък мен ме дразни това съскане, искам да говори хубаво, за да бъде приятен събеседник и хората да го разбират добре. Ама аз съм странен човек, не гледам и новини заради говорните дефекти на журналистите. Предпочитам печатните медии по тази причина, макар че там правописните грешки вадят очите понякога.

Лято е много права за проговарянето.Моника знаеше много думи, но не искаше да ги казва.Работеше ме с мъкане и посочване.Аз започнах да я казва да ми казва какво иска, за да и го дам.Естествено не беше цялата дума, а отделни срички, но пак е начало.В яслата проговори много бързо и започна чак изречения да прави, защото там никой не я разбираше 

И Моника и близначките са така СЛънце.Като не са се ударили или не им се спи си играят и не ми обръщат внимание.Само Габи от време на време идва да се гуши, ама тя си е такава, гушлива.Обича да седне в някой и да гледа.Другите две не са такива

Вчера на площадката беше интересно, защото проявиха интерес към другото дете.По принцип те като са две и рядко обръщат внимание на друго дете, но вчера много интересно го гледаха и ходеха да го пипат

Едно познато семейство 10 години правиха опити за дете. Роди се детето и от хора от семейството им разбрах, че детето по цял ден пред телевизора/таблета и яде само шоколадови яйца. В техните очи това било глезене, така си глезили детето, давали й каквото иска. Е да, ама на 3 детето не можеше да говори, знаеше само думи на английски от детските и ядеше само шоколад. Същото това дете като отиде на 4г на детска и проговори и манджи започна да яде.
Въпросът е, че родителите по принцип така се оправдават пред себе си, че то детето предпочита таблета, ама детето предпочита да играе и да му се говори.

Родителя много влияе на детето си. Вие му говорите и то ще говори. Разказвах ви за моята кръщелница "Зверия". От два месеца е съвсем друго дете. Много по-спокойна е, не пищи, играе си. И е от два месеца така, защото наскоро майка й започна работа. А майката е нервак жесток. Тя също потвърди, че според нея е проблемът в нея. Нервните родителите го предават и на децата. Има около нас три такива деца с такива изблици, все са с нервни родители или такива, които много се карат. Понякога си е до характер, не вярвам Мишето да е нервак, но често е проблем в отношението на родителите.

Моята докторка лятото ми каза: "Направи място за това дете в живота ви" много мислих върху това, наистина нямаше място за детето ни, аз бях решила как като родя започвам работа на по 4 часа, за да не изпусна много. Защо? При високото майчинство, което ще имам. Защо ще го правим това дете, ако няма да му дам 110% от себе си. Е сега смятам как първата година ще спестявам пари от високото майчинство, за да имам и за втората година и ще си го гледам, и ще си го обичам, и ще му говоря. Защото тези деца не са тук само да ни правят нас щастливи.

Тери, стигнала си до точния момент за забременяване и сърчицето, което тупти в теб ще бъде много щастливо когато се появи на бял свят. Аз самата мислех, че ще бъда обсвебваща и "болна" майка, която държи всички усмивки на детето ѝ да са заради нея и никой друг. В мига, в който го видях за пръв път разбрах, че той е друг човек и ще живее друг живот. За 7 години се постарах да му покажа различните нюанси на света, да го оставя да бъде себе си в разумни граници. Но пък пак има неодстатъци. Онзи ден си говорихме с мъжът ми, че Васил не е пазен от лоши неща умишлено, но той толкова вярва в доброто и справедливостта, че е супер наивен и може с половин дума да бъде подведен и излъган. Ами доскоро семейството беше целият му свят, а ние никога не сме го лъгали или подвеждали за каквото и да е. Сега почти всеки ден е очуден, че има съученици, които лъжат, мамят, крадат и псуват. Говорим за деца в класа му. Чудя се как да обясня, че има и такива деца при условие, че винаги съм казвала "няма лоши деца". Не е моя работа и да обвинявам родителите, макар че на ум го правя. Ако го кажа на глас той утре ще го повтори пред тях и ще стане страшно. Има ли вярна формула за подготвяне на децата да бъдат добри възрастни, но не и наивни? Само собственият им опит ли може да изгони наивността от душите им? Тревогите не спират :/

Лято, аз пък и казвам, че има лоши хор и деца.Още в градината се сблъска с лукави, лъжещи и нараняващи нарочно деца, та просто и обясних, че не всички хора са добри и децата така.Да идва от семейството и дори лятото правих забележка на една майка по повод държанието на нейното дете спрямо моето.Съжалявам, но не съм я родила, за да ми я тъпчат.И тя трябва да се научи да си отстоява вижданията и правата пред другите!

Колкото до начина на гледане всеки сам си преценява.Според мен Дарето на Мишето сиги върти на малкия пръст(без да ми се сърди Мишето), но това е разбираемо.Важното е да се осъзнае и да се вземат мерки.И ние Моника я гледахме като писано яйце, Сега с близначките е съвсем различно.

Има лоши деца, но те не се раждат такива, а средата им на отглеждане ги прави такива. Не искам да подхожда предубедено към някого. Самият Васил понякога има лоши постъпки, но говорим и обяснявам кое е лошо и защо е така. Все пак те (децата) още се учат да правят разлика между добро и лошо. Е, на 7 години вече трябва да имат по-добра представа, не като на 2, но тук вината е на родителя. Не искам да вярвам, че децата са такива по рождение. Още повече, че средата на живот наистина е от огромно значение. По принцип не съм сособено позитивен човек, но в децата вярвам, вярвам в доброто им сърце и зная, че лошите им постъпки в тази възраст не са изцяло по тяхна вина, а 90% понеидва от семейната среда. И виждам как родители се хвалят с децата им когато те се държат като тарикатчета, гордеят с тях и поощряват това поведение. Ако детето не среща одобрението на близките си за някои неща и му се отделя нужното внимание светът скоро ще се напълни с по-добри и отговорни възрастни.