Ами всички общо взето казват "какво по - хубаво от ядящо бебе". Иначе и пускахме рутинните изследвания на кръв и урина, всичко си е ок. Да, може би наистина ще я оставя да си се тръшка, нищо че е за всяко нещо  И само за важните неща, ще хабя сили и енергия в забрани и налагане.
За яденето, не смея да я оставям, защото се притеснвам, че дори от здравословни храни, ще я боли корема като прекали.

Те са с доста силно чувство за самосъхранение. Ако 1-2-3 дена я боли корема, ще спре да яде толкова.
Сега си мисля, че така бих направила, но не знам.
Нали знаеш, че хранителните разстройства са от съвсем малка възраст. Ако й се забранява да яде от малка, подсъзнателно може да свързва храната с проблем. В една възраст, в която има значени, тогава това може да е проблем. Знам ли. Има и хранителни терапевти. Може да говориш с някой. Виж по он лайн платформите за консултации, за да не се буташ при хора.

Руми, честит имен ден и от нас! Благодаря за пожеланията! Бъдете здрави! Правих за първи път малки питчици, и много вкусни станаха. Качвам за виртуална почерпка.Мише, знаеш че преди да й дадеш да яде колкото иска няма как да кажеш дали яде много. Дефакто я ограничаваш. Лори беше така. Вече си е съвсем в нормата. По-късно ще пиша още.

Лина, сладки ли са? Много апетитно изглеждат!

Мише, тя щом яде, повръща и пак яде не е на добре. Моето хлапе беше ящно също. Като тръгна на ясла спря да ми яде нещата и вече колко години иска само храната от градината, а сега от стола в училище. У нас само таратор, принцеси с кайма, кус-кус и това е. Вчера цял ден е карал на банани и мандарини и малко шоколад. Не иска да вкуси нищо вече, а беше дебело бебе и хапваше доста. Не както Дари, не е преяждал да повърне, но все нагъваше нещо. Вечеря си, омита салатата на мъжа ми после докато не го гледаме, а след това хапва от нашето ястие и накрая мляко преди сън. Давала съм с условието, че децата в тази възраст сами усещат от какво се нуждаят и колко от него да хапнат. Към 2-3 годинки започна да капричничи и да отказва храна, а днес изобщо не мога да го накарам ако не прилагам шантаж, заплахи и т.н. Не е хубаво това преяждане с повръщане, но някак трябва да я приучиш сама да си поставя граници. Повярвай, на годинка те разбират прекрасно, но опит се гради чрез проба-грешка, а не чрез предаване от по-стар към по-млад. Може би трябва да експериментираш няколко дни като я оставиш сама да разбере, че стомахчето ѝ не е бездънна яма с риск да се почувства зле от многократното преяждане дори. Защото едно е ти да ѝ кажеш, че ще я заболи коремчето, но друго е да я заболи и да си вземе поука. Гадно е, но все пак можеш да контролираш процеса като предлагаш определени храни в това време, така че тежестта да се ограничи. Също може да провериш, не зная дали има, за някакви добавки за ограничаване на апетита или нещо хомеопатично или билково. Когато ти давам този съвет съм с ясното съзнание, че аз не причислявам хомеопатията към медицината и я избягвам като вариант, но ако ти я ползваш, то може да потърсиш информация за хомеопатичен медикамент. От моя опит мисля, че ще мине, но действително доста деца по-късно страдат от затлъстяване и едва в пубертета малко от тях успяват да влязат в норма. Аз за Васил съм спокойна, че злоядството му ще мине в пубертета, момчетата прояждат всичко в някакъв момент. А засега има енергия, ходи редовно до тоалетна и не се оплаква от коремче. Само ако ограничиш това повръщане всичко ще е наред. Разбира се е важно и да качва контролирано тегло, за да не излезе за дълго от нормите. Макар да е още малка ако преяждането остане в следващите години организмът ѝ може да привикне и по-късно да има проблеми. Но за няколко дни свобода, колкото да придобие опит не би било проблем според мен. И разбира се консултация с лекаря ви и евентуално гастро.

Не бих и давала добавки за намаляване на апетита в никакъв случай. За повръщането, е повърнала броени пъти, но защото и контролирам яденето. За момента винаги е качвала в норма, но ме притеснява като порасне и не мога толкова да я следя какво яде, да няма проблеми със затлъстяването. Но смятам, че все още има време и ще зачакам да видя какво ще стане. Тя изразходва и страшно много енергия, а и е много висока и е нормално да и се яде повече от на връстниците и, но въпроса е, че в един момент яде от лакомия. А някога като опита junk food по площадките не знам как ще успея да го огранича 

Мише, Зверия е 19кг и още няма 3 години, така омита пържоли и какво ли още не, че спирка няма.
За затлъстяването като дете, което е било много дебело, ще ти кажа, че с него се бориш, когато детето само поиска.  Ограничаването на храната като вид според мен е по-важно от ограничаването като количество. До 4 годишна бях съвсем нормално дете, след това баща ми започна да работи в детската ми градина. Госпожите започнаха да ми предлагат втори десерт, само на мен, който дете никога няма да откаже. След градина всеки ден татко започна да ме води на сладкарница, всеки ден. И започнах да качвам, Майка спря да му облича рокличките ми и започна да ми слага анцузите на брат ми. В един момент аз започнах да си търся сама втори десерт, а накрая започнах и да се редят на опашката в детската за второ основно. Вкъщи майка ми се опитваше да ме ограничава, но няма как да стане, на мен коремът ми беше разширен вече и бях гладна. И от там вече няма спирка.
На 11 поисках да ида на диетолог, защото тормоза в училище беше ужасен. Вече като тийнеджър имах хранителни разстройства и мания за още и още отслабване и минах на минимални количества храна, ако изобщо ядях, което имаше обратен ефект, защото тялото започна да трупа мазнина като самосъхранение.

Важно е наистина какво яде. Ако изяде две чинии със салата домати и краставици, Ами да си ги яде, ще ги изпикае. Но ако изяде две парчета торта е съвсем различно. Най-вредните храни са пристрастяващи, а салатата само надува и ти става тежко. Детето е в опознавателен режим, повърнало е и му е Интересно какво е това и може ли да си играе. И да опита, то е част от опознаването им на света, ще види, че е гадно и ще го остави. Направо си спомних как с брат ми ровим като деца с клечки в едно изпражнение, за да видим какво има и ни беше супер интересно.
Честно казано не мисля, че методът остави я два три дена да се наяде до пръсване, та да види, би работил добре. Коремчето се разширява и тя като мен ще тръгне да си иска второ основно. По-скоро слагай всичко, което може да бъде изядено на масата и да яде, докато свърши дажбата, която си й определила. Когато всичко на масата свърши, се установява някакъв край. Апетитът идва с яденето, както казват. Колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде, защото се разширява стомаха. Въпреки, че като знам на баща й гена, може просто на нея да не й се лепи. Малко е детето да мислиш за затлъстяване, това не пречи да я ограничаваш във вредните храни разбира се. след дългите ми битки с теглото ти гарантирам, че от манджи не се пълнее, проблемът са кашкавалите, сиренето, които минават като залъгалки. От салата не се пълнее, но като й сложим кашкавал, шунка, дресинг и става основно.
Сега някъде там една майка на злоядо дете чете и си мечтае детото й да яде като твоето.
 

Тери, и моето мислене се препокрива с твоето. Не и давам вредни храни, тя е още и много малка и с алергия и съвсем няма как. Понякога и правя бебешки бисквитки и я ограничавам от бананите, защото много ги обича, а и причиняват газове и понякога я боли корема. Аз същото съм си го мислила и за баща и. Тя очевидно прилича на него, висока върви като него и нищо чудно и с яденето да е така. Той изяжда количества като за 5-ма мъже и е доста слаб. В ресторант като сме компания и той поръчва пръв,сервитьора се обръща и си тръгва, защото смята, че е поръчал за всички  Обаче се храни изключително здравословно. Не мога да я оставя да преяжда и да чакам 1-годишно дете да осъзнае, че не му е добре и трябва да намали яденето. Може и да има наистина и някакъв опознавателен период. Тя е много любопитна и иска да прави всичко, което и ние. Съответно като се храним иска и от нашата храна. Но идеята е, че не спира докато не свърши  Иначе като и покажа, че купичката или чинийката и, са празни и няма повече и тя само вдига ръце и започва да се чуди, но не плаче за още. Обаче, ако храната и е пред очите, си иска. Ние с наще си припомнихме за дете на тяхно приятелско семейство. Той ми е връстник и като деца, докато мен не можеха да ме накарат и торта да ям, той само вървеше и повтаряше "дай нещо амам". Никога не е бил дебел. За това казвам, че за мен е още рано за притеснения, но я наблюдавам в това отношение,защото няма как да съм сигурна в кой вариант ще прерастне.

Мише, на моята приятелка детето имаше коремче като на малък Буда,сега не е така.Не е дебело,но още си хапва завидни количества.
Майката постави ограничения за скадки неща и тесто.

Е, то нали и аз това съм написала - да хапва, но да се внимава какво яде. Иначе при нас аз бях срещу вредните храни, а баща му носеше всяка вечер зрънчо, саламчета и омразните ми кренвирши. Много сме се карали, но той като каже, че няма да спре да купува, че малкия ги обича и не можех да се преборя. Сега мъжът ми се храни здравословно и се сърди ако предложа десерт на Васил или пържено. За мен на тая възраст вече трябва да има баланс и храни да не се забраняват, а да се обяснява защо е хубаво да се избягват. Ако съвсем ги забраня много скоро ще се крие в училище, за да яде банички и кроасани. Затова и понякога предлагам сама, но това е веднъж на 2-3 месеца. А на 1 годинка не давах категорично (но се намираше кой да даде), започнах към 2-3 да разрешавам контролирано. Оставяла съм го да преяде, не повтаря докато помни. След няколко месеца случката може да се повтори, но след известен период споменът става траен и се спира.
За ДГ - някога не ни даваха да станем от масата докато не си изядем всичко. Остана ми навик, но в пубертета не ми пречеше. Хранех се всяко междучасие с банички и бях 50 кила на 173 см височина. След това чак започна да ми се отразява придобития навик да не хвърляме храна заради бедните дечица в Африка и да качвам безконтролно. Полагах ужасни усилия да спра да ям когато се заситя, а не когато храната свърши. Но ме научиха насила на това с наказания в детската градина. А поради факта, че у нас никога нямаше нещо сладко имаше огромен период от няколко години, в който ядях само захар. Е, втръсна ми и не бях яла до тая бременност нищо. Крайностите се отразяват на децата, категорични забрани или принуждаване към определен режим когато детето би се нагласило само към друг. Баланс е нужен, но и понякога може да се залитне малко встрани. И все пак ти си познаваш детето най-добре и знаеш нуждите и възможностите му. Ако се поставяш постоянно в хипотетични ситуации как днешните решения ще му се отразят след 10 години ще живееш в силен и постоянен стрес. Мама не трябва само да забранява и е хубаво понякога да разреши нещо вредно в контролирана среда, за да придобие мъничето своя собствен опит.

Изписали сте света значи, не мога да ви изчета.
Мише и другите са ти казали давай и плодове и зеленчуци.Не банан, защото е тежък плод, а ябълки, мандарини и т.н. дето ще ги изпишка после.Но храненията да са си основните и да няма междинни с бисквити и солети.И бъди категорична.Моника много се тръшкаше, просто я оставях да си реве там където е легнала по средата на стаята, на улицата(без д аи се застрашава живота) на площадката и аз седях и я чаках да и мине периода.Местила съм я само ако е опасно за нея.Не се боря с нея в такива моменти.Обяснявам и говоря много от бебе.Разбират добре и свикват да им се говори, това е важно за мен, свикват да чуват, че някой нещо им обяснява.
Сигурността няма да я коментирам, от столчето не съм вадила и дерящо се, изтерясало бебе, докато не намерим подходящо място да спрем и да мога да я извадя, успокоя, нахраня и т.н.Иначе НЕ!

Мише, правете второто!Много ще ти се промени мирогледа с второ, да знаеш

Бива ни в даването на акъл

Мише, ти си знаеш детето. Аз бих я приобщила с нас на масата, както Тери каза. Аз правя така. На масата мога за дам всичко и на децата. Не искаш да яде банани- не купуваш. Така най-лесно се решава проблема с тръшкането. Просто няма.
Малките са доста схаватливи.

Да, лошото е, че и аз обичам банани  Иначе днес това правих. Заредих на местата, където по принцип има банани, бисквитки и солети, ябълки, моркови и краставици  Обелих ги и ги нарязах в малки пликчета и сега да яде  А тръшкането и ината забелязах, че се засилват като идва мама. Тя уж да ми помогне да я гледа, докато си свърша домакинските задачи, но то е по - лошо и вече ще идва само, когато имам работа навън. Хем сто пъти и казах, че много и угажда. Не стига, че се глези повече, Ами се и превъзбужда. След обяд винаги спи по 1:30ч/2ч., а като идва е само по 30-40мин. Тя е все по нея, кажи бабче, какво бабче... Така като беше малка свекърва ми все и разваляше режима, сега мама я глези. Страхотна помощ 

Мише, това най-обичам да правя на екскурзии с автобус. Режа краставици, моркови и ябълки на лентички и гъча. Другите се оплакват колко качват по екскурзии, аз ям през цялото време и пикая. И колко по-вкусно е всъщност от солети да си хапнеш морков, ама трябва да се измие, да се обели, да се нареже. Мързи ни.

Честит имен ден на малките сладури на Лина и Руми! Бъдете здрави!
Мише, с мои снимки направихме календара. Ето телефона на човека, контактувам по вайбър: +359896844084.
Момичета, след скенер или ЯМР на корема може ли да се кърми, трябва ли изцеждане преди кърменето. С упойките как стои въпроса също, ако някой знае ще съм благодарна. Намериха ми някакво образование в корема, бях на гастроентеролог заради черния дроб и ново 20. Направо ужас, дано не е нещо злокачествено. Пускат ли с бебе в болници да се стои, не искам да се разделяме. Чакам туморни маркери да излязат и след това ЯМР. Как се замразява кърма също не съм наясно?

Кукапел, няма да има начин да седи с теб. Ще ти я водят. Защо обаче ти ще лежиш в болница?
След ямр няма проблем да кърмиш. За упойката е по същия начин, на предупреди анестезиолога. Ако е неизбежно някое лекарство просто се изхвърля 1-2 пъти кърмата.
Има пликове за съхранение на кърма. На Медела са хубави. Всичките ми познати, които замразяваха тях ползваха и акушерката тях ви препоръча. Видиш и замразяваш. От 3 до 6м може на дълбоко съхранение и 24ч в хладилник. После се размразява на стайна температура или оставяш в хладилника от вечерта за сутринта и се топли на водна баня.

Къде в корема е? За кой орган?

Благодаря, Павла! Вдясно в корема до дебелото черво, мен още си ме боли стомаха, откакто родих досега. По време на бременността пак ме болеше вдясно към апендикса. Сигурно помните. Преди да забременея ме гледаха пак на ехограф и нищо нямаше, какво е станало сега, дано не е нещо лошо, проверяваме с кръвни изследвания за тумор и ако не са добре нещата тогава ще ме приемат. Лекарят предположи, че може нещо от стимулацията да е станало.

Първо ямр. Няма ли как амбулаторно да правиш изследванията?
То и аз те питам, сякаш и ти си наясно, но настоявай за амбулаторно.

Кукапетал, стискам палци да не е нещо сериозно!

Ами точно така настоях, предпочитах да си платя всичко и да не ме приемат в болница, искаха сега да съм там за няколко дена и да ми пуснат всички изследвания и скенер по каса, аз отказах и днес ходих да дам кръв, ще направя и ЯМР на корем, по-добрия вариант от скенер. От резултата вече ще видим какво следва, аз питам за болницата, защото обмислям всички варианти, да съм подготвена поне психически, нямаме баба и дядо наблизо, сами се оправяме с мъжа ми, няма да е лесно, но важното е да сме здрави.  Благодаря ви!!!