Лято, гледай по-дебело да е  и аз пазарувам за моя мъж.Той пък мрази да влиза в магазини и за това е драмата(той е свещено теле и той)

Павла, взех нещо подобно, че нямаха същото, намазах веднъж и ми е по-добре устата вече.Ама и днес много внимавам, какво и колко ям.Абе стопих се зорлем 

Аз пък съм си взема цяла торта само за мен, нещо не ми се слабее и ме кара на сладко. Той е рак, все е назад и наопаки. Аз също не обичам да влизам в магазини, пазарувам от 2-3 магазина и знам на всеки от семейството на кой размер отговаря. Харесвам, взимам и никога не пробвам. Предпочитам онлайн да пазарувам, днес пак опатках 500 лв в емаг. В мене имам 200, другите 300 отде ще ги взема не е ясно. Абе, добре че и той не харчи като мен май...

И моят мъж е в отбора на телетата. Аз пък съм раче също, но не съм наопаки и назад. Явно си има значение и пола  Ние за финансите и харченето сме общо взето еднакви. Обичаме да си угаждаме, но никога не надхвърляме това, което можем да си позволим.

Лято и моя е така,само аз му купувам дрехи,че и обувки.Спортно ежедневни тип маратонки де,чорапи,гащи,якета,всичко.Ако не му купя ще върти две фанелки,няма и вкус и изобщо много зле.Аз пазарувам сега по намаленията и юли,август.А като се запознахме имаше телефон с копчета и после едва го накарах да го смени,сега му се скапва телефона и пак иска с копчета,но за работа ползва вайбър.И ще търси андроид с копчета.
И ние за фанансите така,даже харчим по-малко отколкото може да си позволим,някои неща са ни над психологическата граница,не толкова над финансовата.
Аз не се стискам за дрехи и козметика ,той пък за храна .

 и аз се отпускам за козметика, а моя мъж е бая ларш, стига да има, аз все съм пресметлива и никога не се възползвам. Много пъти сме ходили по моловете, той с пълни торби, аз 0 Лято, благодаря за съвета. Аз обмислям да ида на счетоводител, но още задържам. Тери, мерси , че се включи , душата. Да, статистиката, по цял свят е бум на разводите. Първи бяха Китай.

Ми аз май основно по Коледа се отпускам, но все пак си планувам постоянно. Например планувам пролет и есен да подменя дрехите в детския гардероб и отделям повечко за това. Мъжът ми не, той чака да завали сняг, за да се сети, че детето няма ботуши. Ами аз уж съм свикнала, ама сега като не мога да ида да купя и само поръчвам ми е тегаво сякаш. А пък той не се сеща сам за себе си и сега накуп всичко. Ама то дори не е накуп. Оня ден едно, на другия ден друго, днес трето и сигурно утре ново ще има. Я нещо ще се развали, я ще видя някоя промоция и ще преценя, че така или иначе скоро ще ми потрябва. Реално от 1 месец през ден поръчвам нещо. Куриера на еконт ми е приятел от квартала и ми се смее, че всеки път му казвам, че това е последната поръчка и му пожелавам весели празници...

Добро утро мами! Една сутрешна виртуална почерпка за имения ден на сина ми
 

Лина, честит имен ден и на твоя Дани! Да расте здраво и щастливо бебчето!

Честити да са Ви дечицата, Руми, Лина. Да растат здрави и много щастливи. (аз точно ям истинска торта )

Честит празник, Лина и Руми. Имената им да им донесат много здраве и усмивки 🎉

Ох, момичета, уж рано, ама това моето дете изживява страшен бебешки пубертет или нещо подобно  . Тя като цяло не е от кротките и е изключително енергично дете, но като включим постоянният инат и капризи и става ужас. Или крещи или плаче неистово и се тръшка, ако не стане на нейното, а то е по цял ден. Или не иска да прави нещо, което трябва (като да и се смени памперса) или иска неща, които не може. А е още много малка и няма как да и обясня нещо, за да ме разбере. Обръщам и много внимание, но никога не съм я глезила. Опитвам се да не се поддавам на писъците и тръшкането, за да не свикне, че с това може да ме манипулира, но е много изтощително. Отново съм в етап на полудяване, но този път не от недоспиване  Павла скоро казваше, че не излиза никъде без количка. А аз само гледам да съм без нея. Едно на ръка, че е тежка, но Дари никога не е издържала дълго в нея. Първоначално заради коликите, а после като започна да разбира, много бързо и омръзваше. Сега също, иска само да ходи, но навън е неравно и пада и няма как да я оставя. В краен случай да я нося, но не и в количката. В най - добрият случай, издържа до 30мин. След това, започва да плаче и пищи, все едно е краят на света и така докато не стане нейното. Днес опитах да и сложа шал, който малко да покрива устата. Е, познайте дали се разминах с писъците, чак почервенява от напъване.

Мише, кръщелницата ми е същата. Казва се Елия, ама й викаме Зверия. Ужас, другите деца на площадката едни кротички, с панделки, сресанки. Това върви като сумист, търка кълките и ходи да се бие, децата си играят, тя ги бута всичките, за да й освободят на нея. Като й освободят, отива да ги дърпа, за да си играят с нея, от бебе пищи, крещи, тръшка се, хапе, гърчи се, абе пълен ужас. Такова нещо като седене в количка е нямало никога. Три жени (момичета, знам ли какви сме) не можем да я приберем у тях. Отиват това лято на море, още първата вечер орева света, че искала вкъщи. Прибраха се на другия ден, продължи да реве, че и вкъщи не й харесва. Такава е от 6 месечна, сега е почти на 3. Това лято се отказах да поемам отговорност да я гледам докато сме на кафе. Щеше да бутне едно дете от един отвор на пързалката, а тя е 19 кг, не мога да нося отговорност и за нея и за чуждите деца. Казах на майка й да си я гледа.
Преди мислех, че е такава, защото майката е нервак, ама ти не си, разбиваш ми теорията.

Мише, сега е първата криза. Започват да се осъзнават и да разбират, но още не могат да кажат нищо и от там е драмата. Може да показва какво иска. Аз винаги им казвам, че като викат и плачат не ги разбирам. В един момент вдяват и започват да си показват.
Борис също не седи в количката, но изборът е или количка, или раница. За ходене свободно е много малка, така, че трябва да се научи да се държи за теб или да седи в количката. За мен това е равнозначно на изваждане на дете от столчето за кола- няма друг начин. Или пищи (ако трябва да свърша нещо), или се прибираме. Симеон е изключително послушен и дисциплиниран навън. Борис нямаше как и кога да свикне заради короната.
Около 18-20м им минава.

Павла ме обнадежди за 18-20 месеца, но Тери обратното  Павла, тя не го прави, защото не може да каже какво иска. Сочи и казва ъ-ъ и много ясно и се разбира. Но например знае къде седят бананите и иска, аз и казвам не може повече, защото ще те заболи коремчето и тя започва да се тръшка и да пищи. Да ви кажа и дете, което иска постоянно да яде, не е много ок  Крием се, когато ядем, защото тя няма спирка. Може да яде денонощно. Така че при нея драмата не е с говора и неразбирането, а с налагането и. Точно това се опитвам сега да променя, за да не продължава да расте по този начин и скоро, като племенницата на Тери, да ме е страх да отидем и до площадката. Тя за сега с другите деца е кротка. Но примерно, ако ядат нещо, ги преследва, за да си вземе и аз, когато се опитам да я махна от тях, започва същият цирк. А не се и разсейва. Опитвам се да и давам и да правя неща, които са и интересни и харесва, за да не мисли за другото, което не може, но тя е учудващо съсредоточена и целеустремена. Дано и като голяма така си преследва целите  Маги, нали и ти казваше, че Моника е била така. Кога и минаха драмите?
Тери, и Дари точно от около 6 месеца е така. Като излизахме, половината разходка някой я носи, а другият бута количката  И не е като да има дискомфорт. Като я гушнеш или сега като я държа да ходи, сълзите на секундата спират и тя е доволна  Много ми хареса това за Зверия  И между другото и аз съм си нервак, Митко също. Таз теорията ти явно е правилна.

Васил имаше малко такива моменти. Веднъж ми се тръшна в средата на едно кръстовище с дупка и голяма локва на пътя. Хапна един шамар и тръгна като попарен. Около годинката е било пак. Била съм безкомпромисна като иска нещо, което не може. За яденето съм го оставяла да преяде с нещо, за да му мине меракът. Например преди година му взех кило желирани бонбони. Яде ги цял месец, нищо че беше безконтролно и имаше пълна свобода.

Честито на именниците!Много да ви радват!
Тери,разсмя ме,може да не е смешно но ...
Притеснихте ме с това ,че нещо си почнало от 6м.
Мише,едната ми приятелка има шест годишно,яде като ламята Спаска.Постоянно е гладно,като бешв малка яде нещо,повръща и пак търси Като ходим на гости,винаги слагат само салата,като заспи детето вадят мезета и вечери.
Мише,дано е период всичко това.
Аз се опитвам да въведа забрани и да разбере какво е "не".Като например почне да ме скубе,щипе носа ,вре се в елхата и т.н.
Навън седи като препарирана,чат пат се хили и ръмжи,много ръмжи Вкъщи е хала,поне вече не си удря главата в пода,никога не пълзи сама,или нещо носи в уста,или го влачи .

Щом сте нерваци, значи така ще е. Просто ще се смени начина. После ще е мрънкане и викане, после караници, тласкане на врати и така.
Аз имам същата теория.

Мише, все пак не мисля, че тя осъзнава, че вие й разбирате ъ-то. За нея, ако й разбирахте, щяхте да й дадете каквото иска. Яжте заедно. Каквото има на масата да е за всички ви, за да дели храната. Ако я оставиш да яде до насита, колко е това?
Аз си преценявам битките. За храна (Борис иска да яде почти постоянно) не се карам. Винаги има лек плод или нещо, което мога да дам за гризене.
Много деца, които бяха така, после спряха да ядат. Така, че това с яденето не би ме притеснявало.

И аз като Павла си преценявам битките, но мъжът ми не може. За незначителни неща като какво иска или не иска да яде, облича, обува и т.н. съм ларж. Но има неща, които се правят точно както кажа аз.
Освен това не забравяйте, че в някакъв момент започват да изпробват граници и трябва да сте постоянни и ясни. Аз например никога не бих извадила ревящо бебе от столчето в колата. При никакви условия. Когато става въпрос за безопасност, компромиси няма. Димана знае, че в колата нищо друго не се прави, освен да си седим в столчетата с вързани колани и да се возим. Всичко останало се прави в спряло положение на колата.
Не знам дали заради твърдият ми подход, но тя никога не се е тръшкала или истерясвала. Опитвала се е със сълзи да стане на нейното, ама като види, че не става и спира. Та аз като майка съм генерал и то от лошите.

Честит Имен Ден на именниците!

Благодаря за пожеланията!
И ние сме имали драми с тръшкане по пода, но тава около 2 г. Оставях го и не му обръщах внимание и отмина. Другото което ми е правил, като го учехме да си мие ръцете, а той не иска, измиваме го ние, а той веднага кляка и започва да си търка ръцете по пода 
Сега вече знае, че трябва и си ги мие сам.
Прикачвам снимка от рождения ден.

Павла, тя е точно както казва Слънчицето за детето на нейната приятелка. Вчера повърна от преяждане и докато се обърна да я видя, беше тръгнала да яде повръщаното, защото явно и прилича на ядене  Направо на моменти се чудя нормално ли е. Не мога да я оставя, защото няма шанс да спре сама или пък дори да преяде, това пак няма да я откаже. Винаги съм и определяла някакви правила и тя много добре разбира и знае какво значи "не" и "не може", но просто не и харесва  Инат голям си е. Сигурна съм, че понякога плаче само от инат, а не защото чак толкова иска даденото нещо.
Яничка, с Дари се убеждавам, че е и до детето и характера му. До сега се боря и не съм и отстъпвала, точно за важните неща. Освен, когато я болеше от коликите, че те си продължиха до доста късно. Аз за това се и чудех как стана в такава крайност, като до сега не съм я глезила. Тя пак при нас е малко по - дибре. Бабите ги прави още по - луди, ама те много и угаждат. Надявам се да се преборя, но, докато е толкова малка и не може да и се обясни е трудно.
Румито, много сладки и лъчезарни дечица 😁

 Честит имен ден на малките именици.


Мише, чак такъв апетит не е нормален. Лекарят ви какво казва?
Ако няма проблем, аз бих я оставила да яде краставица, ябълка и подобни неща колкото иска. А за другите неща- не бих се занимавала. Те сега изпитват границите и трябва 'не' да е истинско, за големи неща. Аз поне така правя и това ми е философията. Също като Яничка, за мен сигурността е преди всичко. Само тогава съм безкомпромисна, за другите неща е според ситуацията. За, за дребни неща може да ми се тръшне или замрънка- не иска за се къпе, не иска да излиза от ваната и тн, но това не е проблем. Като кажа 'не' обаче, няма тръшкане, защото знае, че съм непреклонна. Понякога пусса безмълвна сълза. Опитвам се с Борис да правя по същия начен, но баба му колкото и за ми помага, ми пречи за някои неща. Добре, че идва и си тръгва, че иначе ще се изпокараме.