Момичета, в емоционален шок съм в момента. Дори не знам как да реагирам.
Историята, прочетете до края, защо е "епичен" : след всичката шитня с починалия ми от коронавирус чичо и биохимичната бременност, някак си се съвзех и си казах, че не може всичко да е лошо.
До вчера. Вчера беше погребението на чичо ми и у нас едно минорно и напрегнато настроение. Следобед мъжът ми бързал и оставил вратата отворена. В 10те минути, в които се беше прибрал и вратата е била отворена, кучето ни се е освободило някак от синджира и е излезнало.
Преобърнахме селото да го търсим. Ревах цяла вечер, днес сутринта тръгнах рано пак да го търся. До пълна преумора вървях пеша, накрая ми се повръщаше от това, че нямах сили. Накрая се прибрах и реших да се стягам, не може да падам така духом.
До преди малко, когато вече мозъкът ми просто спря да приема и предава. Заради голямото обиклаляне си сложих един термо клин, който не съм носила от година. Нося го цял ден, преди няколко часа отивам на тоалетна и гледам нещо чернее по клина баш на чатала, ама не се вгледах, реших, че е мъх от някоя дреха и не си направих труда да го махна. И така преди час, когато пак отидох на тоалетна и видях, че НЕ не е мъх ,а изпражнение на мишка. И това нещо е седяло часове по кожата ми, баш покрай влагалището. Влезнах веднага да се къпя, да се търкам. Кожата, която е докосвала тази гадост минах със спирт. Опитвам се да се успокоявам, че бях с бельо и превръзка (ползвам по цял месец нормални превръзки вместо ежедневни). И дори не знам как да реагирам, емоционално съм съсипана и срината. Дори нямам сили да се притесня за бактерии и болести. Имам чувството, че някой ме е проклел, честно.
надявам се, че мишката не е в стаята ми. Преди година имаше една мишка, която изчезна безследно. Явно се е била настанила в чекмеджето ми с бельо, което сега явно трябва да изхвърля.