Gracy, зачетох се в коментарите ти, да видя какво сте пускали, защото мое лично мнение е, че някак си търсиш проблем в твоето тяло, в твоите нк клетки и се надявах да се сетя нещо, което сте пропуснали.
За първата загуба дали не е заради мутациите ти, ти сама пишеш, че е имало проблем с плацента и изхранване на плода. Тук не бих намесила имунен отговор поне аз. При втората загуба имаш неустановено Хашимото, а то се свързва със спонтанни аборти.
Интересно ми е да споделиш спермограма на мъжа ти, но от репродуктивна клиника, защото си писала, че са ви казали, че е много добре. Ама знаем ги тези много добре. Изкарват мъжете по 4% морфолгия и им пишат, че са в норма и са много добре. И жените си съсипват телата да си търсят проблеми.
Някак си аз все търся проблем в качеството на ембрионите и отхвърлям имунния отговор като единствен проблем, но си е мое виждане и все ровя да търся друга причина.
А това, че ще се губи плода все по-рано не е така. Няма такова правило. Лина имаше първо ранен спонтанен аборт, след това късен и накрая си роди детенцето. Хелиантус не знам колко аборта имаше, да не бяха 5, после пък изобщо спря да забременява и сега е бременна (пу-пу).
Моите две Биохимични първата е в 4г.с., с втората докарах до 5г.с. И имам НК клетки 21% тази година. Но се имплантираха хайванчетата. Преди, когато нямах завишени НК клетки и имплантации нямах дори. Но сега трансферираме бластоцисти, явно малко по-качествени, но не достатъчно.
Лейди, ти пък защо го включваш мъжа ти в тези решения. Ходи си на лекар, вземе с лекаря решение, прибери се и му кажи:"докторът каза, че продължаваме така". Остави го да си помълчи. Лина е психолог и много добре ти е казала как стоят нещата. Всеки си тъгува по негов начин, просто неговия начин не ти отърва на теб, защото имаш цели за гонене, но може би му трябва време да си помълчи и да не говори. След биохичната мъжът ми много се срина, за първи път. Аз го насърчих да си свали една игра, която играеше преди време. От август досега е все на телефона, така му минава времето, но аз не го насилвам да остави телефона, това е неговия начин да минават дните. Пък аз си ходя на лекар, той ме кара, но не влиза с мен, чака долу. После преразказвам какво сме си говорили с докторката. Решенията ги взимаме аз и тя. С него обсъждам преди това, но ако видя, че няма сили си говоря само с докторката и му казвам как продължаваме.