Благодаря ви, момичета. С Криси сме добре, след малко ще си я взема. Вчера имах час за жк от 8 и 20. Станах, пих кафе и при няколко посещения до тоалетната ми се стори, че тапата пада. Беше бистра като белтък и не бях сигурна дали е тя, но то нямаше какво друго да е. Приличаше точно на слузта която е в овулационни дни. Минути по-късно сменях пози на стола и сякаш се изпуснах в гащите. Малко, но... Проверих в тоалетната и ежедневната превръзка 0еше мокра, но нямаше мирис на урина. Количеството малко. Хванах си рейса и към жк. Повече нищо не тече, нямах контракции. Пред кабинета вече започна повечко да изтича и като ме повикаха аз направо казах, че водите ми текат. На преглед имах 2 см разкритие, но не ми позволиха да се върна за багаж и директно ме приеха. Контракции се появиха часове по-късно и по обед вече имах на около 10 минути, то слаби все още. Към 14 ме свалиха в родилна зала, към 15 и нещо вече виех от болка и лекарят предложи упойка. Гледах го като спасител, много мил човек. По това време сложиха и окситоцин система и час по-късно Криси се роди. Двете раждания бяха коренно различни, нямам спомен с първото дете да е било толкова болезнено, а тоя път лигавех ли се не знам. Малката е дребна, 2850 и 50 см. А беше голямо плашене, че ще е голямо бебе и ще ме режат дори. Имам 1 вътрешен и 1 външен шев, сядам нормално и без никакви болки. Ако всичко върви все така в петък ще се приберем у дома. След малко ще ми я дадат и ще разпитам повече за нейното състояние, но тази сутрин беше спокойна и приятно розова бонбонка.